- Публикувана: 28 окт. 2013, 18:10 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2013, 22:49 ч.
Енгин Акюрек/в очакване на „Kara Para Yalan Aşk”, нови и стари проекти/Тема 233
Я малко страст от мен... прекалено сме кротки и мили.
) Ками,
Благодаря Марианка зановата тема.Да си ни жива и здрава.И сега да се изкажа...Какво е за мен Енгин Акюрек?Млад,талантлив мъж,който опознах чрез неговите герои.Човек,който ме научи на търпение,човек,който ме научи да се радвам на малките неща.Научи ме да ценя стойностното и красивото...а неговите герои...те ми показаха как трябва да се бориш и да побеждаваш,как трябва да обичаш истински.Защото във всеки един от героите му,от Низипли до Керим любовта ни беше показана.Изживяна по различен начин,но изживяна-истинска и неповторима.Любовта на Низипли-първите трепети на сърцето,когато от момче се превръщаш в мъж.Видях израстването на Низипли от плахо и неуверено момче в млад мъж,който имаше цели и рискува да загуби любовта си заради тях.Какво да кажа за Мустафа Булут.Любовта на зрял мъж,любов като торнадо,която помита всичко по пътя си,но истинска и единствена.Любов от началото до края,дори и несподелена.Затова и в края на филма Мустафа беше до Нарин.Дори и да не я притежаваше тялом,чрез сина им те щяха да останат свързани завинаги.Любов преминала през много етапи,но накрая укротена.Укротена,за да може да бъде до жената която е обичал през целия си съзнателен живот.А любовта на Керим-скрита дълбоко в сърцето му,чакаща да излезе наяве.Дълбока,всеотдайна,както когато човек се влюбва за първи път.Любов родила се в средата на нищото,но устояла на всички перипетии.Любов от която се ражда нов живот,а този нов живот дава началото на нещо истинско.И всички тези любови ми бяха представени от един-единствен човек-Енгин Акюрек.Талантлив,млад актьор бръкнал дълбоко в душата си и представил ми тези любовни истории по един блестящ и неповторим начин.Този човек с пленителна усмивка от чийто очи струй светлина.Затова винаги ще обичам Низипли,Мустафа Булут и Керим. 
https://twitter.com/furkansogut
http://www.televizyondizisi.com/index.php/kara-para-ask-dizisi-n … urumda/164307/13/
От преди три часа.... Феновете са затрупали с въпроси Фуркан за новини и кастинга около "Мръсни пари, лъжлива любов". Той е писал до продуцентската къща и те са му отговорили: "Здравейте г-н Фуркан. Имената все още не са ясни. Ще ви уведомим възможно най-скоро."
Скрит текст:
Furkan Bey merhaba,
Henüz netlik kazanmadı isimler, en yakın zamanda sizi bilgilendireceğiz.
Henüz netlik kazanmadı isimler, en yakın zamanda sizi bilgilendireceğiz.
Я малко страст от мен... прекалено сме кротки и мили.
) Ех, Маричке, знаеш ти къде да дълбаеш с длетото тънко...
Благодаря ти за Булута...
Ох, Маричке, така ме развълнува със сълзата Булутова… Край, отнесох се…И за пореден път си мисля, че когато говорим за Енгин Акюрек, говорим за любов…
Ако трябва с една дума да опишем неговите герои Керим или Булут, то тази дума ще бъде Любов…
Ражда се дете, проплаква, поемайки първата глътка въздух и разбира, че вече не може да живее без нея…
Това е любовта. Тази първа глътка въздух, без която не можем и за която копнеем цял живот. Тайнство, което кара сърцето ти да препуска в бесен бяг, копнеж, който обърква представите ти. Животът ти уж остава същият, но е напълно променен. Сякаш ражда едно ново сетиво – с което разбираме колко много може да боли търсенето на онзи, който ще излекува болезненото усещане...
Любовта създава, любовта оправдава…
Но ако не отговаряш на модела за съществуване в онези географски ширини, на времето, в което живееш, на религията и културата…само ще те боли.
Както го болеше Булут...
Булут в Дараа…мъж, който съзнаваше, че няма нищо по-пагубно за него от това да приеме, че ще бъде далеч от жената, която обича. И не го прие.
Обзет от копнеж, той не чуваше мислите си, а само тътена на чувствата, остави поривът да нахлуе в тялото му и да го води. Остави се на огъня, който го изгаряше в този миг. Желаеше Нарин с устните си, с кожата си, с тялото си, с душата си….В този миг той като че ли се освободи от някаква страшна тежест. Почувства се освободен от всичките си задръжки…Копнежът да потъне в прегръдката на недостъпното й тяло стана реалност. Ръцете му я галеха, дъхът му беше застинал от страх да не развали магията, сълзите на облекчение и блаженство замъгляваха погледа му…И той разбра, че цял живот се е стремял към това усещане. Цялото му същество се отдаде на мига…
А огньовете наоколо продължаваха да горят и сенките им се гонеха между древните руини, които сякаш за първи път оживяваха и придобиха смисъл и красота...
Ако трябва с една дума да опишем неговите герои Керим или Булут, то тази дума ще бъде Любов…
Ражда се дете, проплаква, поемайки първата глътка въздух и разбира, че вече не може да живее без нея…
Това е любовта. Тази първа глътка въздух, без която не можем и за която копнеем цял живот. Тайнство, което кара сърцето ти да препуска в бесен бяг, копнеж, който обърква представите ти. Животът ти уж остава същият, но е напълно променен. Сякаш ражда едно ново сетиво – с което разбираме колко много може да боли търсенето на онзи, който ще излекува болезненото усещане...
Любовта създава, любовта оправдава…
Но ако не отговаряш на модела за съществуване в онези географски ширини, на времето, в което живееш, на религията и културата…само ще те боли.
Както го болеше Булут...
Булут в Дараа…мъж, който съзнаваше, че няма нищо по-пагубно за него от това да приеме, че ще бъде далеч от жената, която обича. И не го прие.
Обзет от копнеж, той не чуваше мислите си, а само тътена на чувствата, остави поривът да нахлуе в тялото му и да го води. Остави се на огъня, който го изгаряше в този миг. Желаеше Нарин с устните си, с кожата си, с тялото си, с душата си….В този миг той като че ли се освободи от някаква страшна тежест. Почувства се освободен от всичките си задръжки…Копнежът да потъне в прегръдката на недостъпното й тяло стана реалност. Ръцете му я галеха, дъхът му беше застинал от страх да не развали магията, сълзите на облекчение и блаженство замъгляваха погледа му…И той разбра, че цял живот се е стремял към това усещане. Цялото му същество се отдаде на мига…
А огньовете наоколо продължаваха да горят и сенките им се гонеха между древните руини, които сякаш за първи път оживяваха и придобиха смисъл и красота...
.....вихрушката,която ме помете 2010 година,още е в сила.Нищо не е в състояние да се откажа от него като фен:love:
Скрит текст:
Ох, Маричке, така ме развълнува със сълзата Булутова… Край, отнесох се…И за пореден път си мисля, че когато говорим за Енгин Акюрек, говорим за любов…Любов[/color]...
Ако трябва с една дума да опишем неговите герои Керим или Булут, то тази дума ще бъде Любов…
Ражда се дете, проплаква, поемайки първата глътка въздух и разбира, че вече не може да живее без нея…
Това е любовта. Тази първа глътка въздух, без която не можем и за която копнеем цял живот. Тайнство, което кара сърцето ти да препуска в бесен бяг, копнеж, който обърква представите ти. Животът ти уж остава същият, но е напълно променен. Сякаш ражда едно ново сетиво – с което разбираме колко много може да боли търсенето на онзи, който ще излекува болезненото усещане...
Любовта създава, любовта оправдава…
Но ако не отговаряш на модела за съществуване в онези географски ширини, на времето, в което живееш, на религията и културата…само ще те боли.
Както го болеше Булут...
Булут в Дараа…мъж, който съзнаваше, че няма нищо по-пагубно за него от това да приеме, че ще бъде далеч от жената, която обича. И не го прие.
Обзет от копнеж, той не чуваше мислите си, а само тътена на чувствата, остави поривът да нахлуе в тялото му и да го води. Остави се на огъня, който го изгаряше в този миг. Желаеше Нарин с устните си, с кожата си, с тялото си, с душата си….В този миг той като че ли се освободи от някаква страшна тежест. Почувства се освободен от всичките си задръжки…Копнежът да потъне в прегръдката на недостъпното й тяло стана реалност. Ръцете му я галеха, дъхът му беше застинал от страх да не развали магията, сълзите на облекчение и блаженство замъгляваха погледа му…И той разбра, че цял живот се е стремял към това усещане. Цялото му същество се отдаде на мига…
А огньовете наоколо продължаваха да горят и сенките им се гонеха между древните руини, които сякаш за първи път оживяваха и придобиха смисъл и красота...
Много красиво си го казала, Любов.
Да, любовта прилича на раждане. С нея и след нея светът вече не е това, което е бил.
Но дали с Любовта придобиваме ново сетиво, или просто "включваме" нещо, което винаги е съществувало и ще съществува у нас? Защо някои хора могат да обичат, други - не? Защо любовта на едни е всеотдайност, на други - желание за притежание?...
Булут носеше у себе си огромно количество Любов. Любов - стихия, която той самият не знаеше как да държи под контрол. Любов, която беше негова същност, сила и слабост... Любов неразбрана, неприета, неосъществена... Единението в Дараа беше едноличен акт... Въпреки физическата страна, нямаше Любов-единение... и така си остана до края. В жертвения огън на Дараа Булут сложи всичко... с надеждата, че боговете ще приемат благосклонно жертвата... но...
Всичко си остана несбъднат сън...
Марта ,благодаря за клипа ,прекрасен е!
Винаги ще си задавам въпроса ,защо тялото старее а духа -не ?
Защо има 20 г.старици и 70 г.девойки ?
Отдавам го на възпитание ,среда ,манталитет,неспособност да преодолееш препятствията,да се вгледаш в себе си ,да простиш и да поискаш прошка и никога да не спираш да мечтаеш.
Винаги ще си задавам въпроса ,защо тялото старее а духа -не ?
Защо има 20 г.старици и 70 г.девойки ?
Отдавам го на възпитание ,среда ,манталитет,неспособност да преодолееш препятствията,да се вгледаш в себе си ,да простиш и да поискаш прошка и никога да не спираш да мечтаеш.
Препоръчани теми