Частни училища-информативна тема 2

Не във всички частни училища обучението е до 16,30. Доколкото знам, в "Дрита" учат до 14 часа от V до VІІ клас, т.е. сбедодът е свободен за самостоятелна работа и други занимания. В някои частни училища специално седмокласниците ги освобождават поне два следобеда в седмицата, за да ходят на уроци. Не виждам какъв е смисълът детето да учи в частно училище и да посещава частни уроци, за да се подготви за НВО! Това обаче е избор на родителите. В "Дорис Тенеди" седмокласниците учат всеки ден най-късно до 14 часа и после са свободни. Не бих препоръчала това частно училище, защото там политиката е да се пишат високи оценки на децата, за да няма проблеми с родителите.

Частно училище, комбинирано с частни уроци е смехотворно, а ако целта е някакво постижение на НВО е направо комедия. Всъщност е трагедия. Трагедията на българското образование.

Сигурна си права донякъде, но аз лично не го намирам чак за трагедия. Частните училища са различни. Затова наистина е хубаво, когато избираме такова да си зададем въпроса "това за моето дете ли е?" Пример давам с нашето у-ще, разбира се, защото го познавам. Часовете по английски са два пъти повече от тези по български и математика (ПУК). Нагоре може и да се изравнят, но като дойде и втория език, положението ще е горе долу същото. Затова ако се наложи в 7-ми клас да се вземе някой друг час допълнително, няма да правя драма. Но пък пари за уроци по английски не давам    По същата логика, родител на дете в "Питагор" ще роптае срещу уроци по математика...и т.н.

Задължение на учителите е в рамките на учебните часове да подготвят децата за НВО, защото всичко на този тест се съдържа в учебния материал и би трябвало да се учи в клас. Ако приемем, че в държавно училище нямаш голям избор и въпросът на какъв учител ще попаднеш е като изстрел в тъмното - може да е добър, а може да кара през пръсти и нямаш никакъв контрол над неговата работа, то в частното училище не е така. Първо, там класовете са много по-малки, децата са много по-амбициозни и като цяло се работи по-лесно.

Разбирам да става дума за олимпиада, за някакъв изпит или състезание, където се искат знания и умения, които надхвърлят изучаваното в училище и се налага да се работи допълнително. Но за тест, който е само върху учебния материал, да се ходи на частни уроци, не би трябвало. Това означава, че учителят е немарлив. Не че само от него зависи, но той като ръководител на учебния процес би трябвало да следи кое дете на какво ниво е, къде са му трудностите и пропуските, ако се налага да дава допълнително домашна, консултация и т.н.
Не може да изсипваш в училището толкова пари и учителят да си клати краката. Отиваш лично да говориш с него и го питаш как подготвя детето за теста, да изреди по кои предмети и теми са му трудностите и с какви методи смята да ги преодолее. И периодично се връщаш за същия разговор, като изискваш с тестове и домашни да покаже как е взел мерките, за които е споменал на предишния разговор и дали детето е напреднало по темите, по които е имало трудности преди.
В България всеки си мисли, че може да се скатае, защото няма кой да му търси сметка за свършената работа. И докато не започнем да я търсим тази сметка, нещата сигурно никога няма да се променят.

Не може да се правят обобщения за резултати от дадено обучение, защото те много зависят и от индивидуалните качества и усилия на децата.
Излезли са резултатите от състезанието на СБНУ "Аз и природата".
В 4-ти клас са се явили около 4200 деца от цялата страна. От тях около 1200 имат максимален резултат - 50т. Отчитам, че тук-таме може да е  "помогнато".
Сортирах резултатите само на няколко частни училища /с уговорката, че много деца не са се явили, да кажем, защото са решили, че състезанието е прекалено лесно, или пък защото не са имали интерес и желание/. От явилите се: така, както има немалко деца с 50т., така има и деца с по-ниски резултати. На какво се дължи това? Все пак говорим за целодневно обучение - т.е. уроците и домашните се готвят в училище, домашни има само за събота и неделя.
Аз, като родител на дете в ЧУ, не бих била доволна от резултат от 42-43 т. напр. Именно защото състезанието е изцяло в/у учебен материал. Нищо надграждащо. И ако детето ми беше с подобен резултат, бих се замислила защо то не е в групата на децата от класа му, които са с над 47-48т.
И ако този резултат не е инцидентен - разсеяност, подценяване, умора и т.н. , и тенденцията продължи, в горните класове бих се замислила за необходимостта от допълнителна индивидуална работа с цел добри резултати на матурите. И не бих търсила вината непременно в учителя и в училището. Просто не всички деца се справят еднакво добре, дори и с училищен материал. А доколкото знам, в горните класове все пак материята не е чак така елементарна, както в началните.

Тестът по „Аз, природата и светът" е много лесен. Отвори в сайта на СБНУ да видиш примерните тестове. "На коя картинка е показан учител?" и дадени картинки на учител, лекар, строителен работник и шофьор. Примерно.
Прегледах тестовете до 4-ти клас и всички бяха такива, т.е. не личеше изобщо трудността да се покачва. Което ме накара да се запитам какво изобщо учат по този предмет, но това е друга тема.
В класа на дъщеря ми едно дете има доста нисък резултат, нещо като 35 точки. Аз познавам това дете, много е интелигентно. Не вярвам да не знае на коя картинка е имало учител. Решаването на тестове и придобиването на знания са две различни умения. Много деца знаят отговора, но не успяват да разберат добре въпроса или от разсеяност бъркат, особено ако нямат опит.
Това не пречи да се работи и по двата проблема. Хем за придобиване на знания, хем да се решават примерни тестове, така че детето да е подготвено за точния формат.
Не казвам, че подготовката е задължение изцяло на учителя, а детето може спокойно да си клати краката. Но понеже той ръководи процеса, работата му включва да следи конкретното дете къде има трудности и върху какво да се упражнява допънително, като междувременно му дава и после проверява съответните задачи.
Нали като отидеш на частни уроци, изискваш същото от частния учител? Защо се приема да имаме по-занижени критерии към класния?

Аз пък не мисля, че децата са роботи и видиш ли, като са в ЧУ и им се плаща, трябва по всичко да са макс. Има някои страшно важни предмети, БЕЛ и математика - за кандидатстването; чужд език също. И оттам другите предмети - според интересите на детето. Не всеки може да е добър едновременно по история и физика, по рисуване и програмиране; по физическо и география.
Винаги давам за пример на дъщеря ми две деца от нейния клас, които са държавни шампиони - едното по танци, другото по спорт. Тя може и да ги изпреварва като успех по някои предмети, но може ли да се сравни това с труда, който полагат тези деца (по 4 часа дневно), както и с успеха им? Че тези деца са най-добри в България в нещото, с което се занимават.
Човек трябва да си избере поприще и да се стреми да е най-добър в него, а не да се разпилее да е добър по всичко, а накрая - в нищо особено.

Мисля, че детето ти е в първи клас. Това обяснява толерантността ти към ниски резултати на елементарен тест. Но към края на първи срок на 4-ти клас това за мен е недопустимо.
Както вече писах, не може от едно конкретно състезание /дори елементарно/ да се правят изводи, но определено бих говорила с детето и бих следила следващите няколко негови резултата.

Права си, стига да не говорехме за абсолютно елементарен тест в началните класове.  

И с това съм напълно съгласна:

"Аз пък не мисля, че децата са роботи и видиш ли, като са в ЧУ и им се плаща, трябва по всичко да са макс."

----------------------

Ако трябва да разширя обхвата, на сайта на 96-то СОУ напр. са посочени само два четвъртокласника, които са се класирали за 2-ри кръг на олимпиадата по математика.
Успеваемостта на ЧУ би трябвало да е значително по-висока.
Първият кръг не изисква допълнителна подготовка и некласиране за 2-ри кръг би ме алармирало за проблем. Но ако повечето деца от класа са се класирали, а моето - не, бих се замислила за причината това да бъде така.
 

[Преди бях против субсидията за частните училища, но сега съм твърдо за, защото това означава и известен контрол. Знам за учители, работещи месеци наред без договор за мизерно възнаграждение. Работното време - 10-12 часа на ден (толкова е и престоят на учениците в училището), без фиксирано заплащане - заплащането е "ще видим, ще го обсъдим". Сега, защо някой учител е толкова глупав, че да работи повече от месец без пари, е отделен въпрос. Тези, които се усещат по-рано, напускат. При евентуален държавен контрол това не би било възможно.
[/quote]
Хубаво би било да се наложи някакъв държавен контрол над частните училища, защото наистина на много места собствениците на съответното ЧУ злоупотребяват с учителите. Там всеки собственик си мисли, че е над закона, а пък и наистина успява да се застрахова от евентуални "неудобни" служители, които например не са съгласни да пишат отлични оценки на даден ученик, чиито родители са "важни" за съответното училище. Товаренето с неприсъщи за учителя задължения също е част от ненаписаното в договора - като се започне от подсещането на родителите да си платят таксата, та се свърши до непрекъснати ангажименти с разни изложения, дежурства и безкрайни празници по класове. Хубаво е родителите, които избират училище за своето дете, да съберат повече информация "отвътре", за да не се окажат после заблудени - в бележника само хубави оценки, а като отиде детето на друго място - знанията му там да се оценяват с една-две единици по-ниско. Зависи кой какво търси - знания, забавления, спорт или нещо друго за своето дете и е готов да плаща за това. Също е много важно да получавате своевременно информация и да следите редовно какво учи или не учи детето. Не се подвеждайте по хубавата или лошата материална база на даденото ЧУ - проучете добре какви са учителите. Иначе всеки собственик си прав и реклама и ако слушате само неговите думи, ще излезе, че от неговото училикще няма по-добро. Истината винаги е различна и тя се знае от тези, които работят там или от родители, чиито деца вече са учили там. Безспорен е авторитетът на "Св. София", но съмнителна е славата на иначе "лъскавите" "Българско школо" и "Дорис Тенеди". 

Не съм казвала такова нещо. Ще го обясня по друг начин. Даваме пари на частно училище, за да получи детето по-добро образование. Обаче резултатите не са на нужното ниво и отиваме на частни уроци. Ако и след тях нивото пак не е добро, какво ще направим? Ще отидем на втори частни уроци, без да спираме първите? И ако пак няма резултат, тогава на трети частни уроци, без да спираме първите два? Не е логично, нали?

В изказванията си изпускате ролята на родителя. Не ми харесва, че всичко се прехвърля като отговорност само към учителя. Често при големите деца учителят може да си е свършил перфектно работата, но ученикът - поради специфичната възраст, да се е отпуснал, да се лигави, да не се концентрира, да бойкотира, да протестира, да се прави на интересен и още хиляди разновидности. Точно в такива моменти е важна ролята на родителя, който вместо да изисква от учителя и да го пита защо чедото му не учи така добре както Иванчо от класа или както Първанчо от еди-кое си у-ще, да си влезе в ролята на родител и да си накара чедото да си седне на онова място и да си учи. Все повече ми прави впечатление, че родителите в наше време поради хилядите теории за възпитание на децата, бягат точно от тази си роля и прехвърлят вечно задълженията си върху някой друг.
И още нещо - НВО са си точно в този специфичен период - пубертета. И колкото и да се наливат знания в главата на децата от страна на съвестен учителя, ако няма контрол от училището и от родителите за много други фактори - резултатите може да са трагични. Дори е възможно детето да си знае, но ей-така в името на протеста - да опропасти всичко на матурите си.
Иначе това са май лесни изпити и поне при нас не мисля, че някой ходи на уроци, но и е пак специфично - повечето се целят към коренно различно у-ще и е по-скоро въпрос на чест да се представят добре на матурите.

Никой не отрича ролята на родителя, както и необходимостта детето само да си седне на дупето и да учи. Въпросът беше трябва ли да се ходи допълнително на частни уроци, за да се справи детето с НВО. Или се приема, че има учене и отговорно отношение от страна на родителя, само ако детето ходи и на частни уроци?
За мен е нормално да седна да уча с детето, ако виждам, че не се справя, но вместо да го записвам и на частни уроци, по-скоро ще изискам от този, на когото вече плащам, да свърши това, за което му плащам, вместо да наемам И друг за същата работа.
Ясно е, че частното училище не налива с фуния знания в главата на детето. Но и частните уроци не го правят.

И колко деца от ЧУ ходят на уроци за подготовка за НВО? От класа на дъщеря ми (6 клас) - нито едно.

Вие вероятно имате твърдо малко дете. Не знам как си представяте някой родител да седне да учи с тинейджър на 13-14-годишна възраст. Само си представете ръст около 180 см. Ролята на родителя не е да седне да учи с него, а да си влезе в ролята на родител и да си накара детето да седне да учи, да е отговорно, мотивирано. Говоря за авторитета на родителя. Трябва да се изисква от детето си, а не само от учителя. НВО е достатъчно лесно и ако има достатъчно часове в у-ще, както е май в повечето ЧУ, не виждам проблем децата да се справят с материала (а още повече и като не им е цел номер 1 за влизане в топ държавните гимназии).

Но е възможно всяка от нас да говори от своя опит. Аз определено градя изказванията си основно на личния си опит в нашето у-ще, където съм срещала само съвестни учители. И ако някъде е имало спадове, получавам информация, влизам си в ролята на родител, говоря с детето и веднага нещата бързо са се оправяли. Възможно е ако учителят, училището и родителят неглижират подобни ситуации, проблемите да се задълбочават. В крайна сметка пубертетът е периодът в човешкия живот, когато се пробва една или друга магарийка (слава богу, при нас са си направо бели кахъри - ненаписано домашно, претупан тест и т.н.), а ролята на учителите и родителите е да слагат границата докъде може, а и в някои случаи - кога може. 7 клас определено не е период за заигравки.

ПП И нещо във връзка с последното изречение се сетих. Още в 5 клас психоложката ни предупреди, че 6 клас е най-ужасният и че обикновено тогава децата се отпускат и има спадове, настроения. Така да се каже - подготви ни. В 6 клас децата са си свикнали с у-щето, с натоварването, нямат големи отговорности и си позволявали леко претупване на тестове, домашни, някакви протести, а и официално са си тийнове. В 7 клас вече осъзнавали отговорността и всички си влизали отново в релси. Удивително - пупупу, наистина се получи точно така. Но е хубаво човек да е подготвен, да знае, че не е нещо фатално, а на макс да си влезе в ролята на родител. (Това вероятно важи основно за нашето училище, де. И без това са си при доста по-строги правила.)