ЛИПСА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПОДХОД И КОМЕРСИАЛИЗЪМ е мнението ми за ДГ „Слънчево зайче“ към УК“Българско школо“.
Уважаеми родители, дълго време се чудех дали да споделя в нета мнението си или по-точно безкрайното си възмущение и разочарование от несполучливия за нас опит да сме “клиенти“ на ДГ „Слънчево зайче“. В крайна сметка надделя вътрешното ми усещане, че подобни случаи следва да стават достояние на всички родители, които търсят информация за определено учебно заведение. Аз също в процеса на избор на ДГ и за двете си деца съм преглеждала мненията в нета и определено съм вземала своето решение, повлияна от тях (разбира се пресявайки ги през ситото на собствените ми разбирания и изисквания).
Какво се случи:
През април 2013 тръгнах да търся ДГ за по-малкото ми дете, което тогава беше на 3 год. След обход на няколко ДГ, които бях предварително набелязала с оглед на своите и на съпруга ми критерии и на база на опита ми с каката (на 6 год) се спрях на ДГ „Слънчево зайче“. Детето ми започна да посещава ДГ от юли 2013. За мен летния период беше по-удачен за адаптация: по-свободна програма, повече игри, по-малко вируси и съответно отсъствия, по-малко деца, което предполага повече внимание при свикването на детето с порядките в ДГ. Всичко вървеше нормално до края на октомври, когато в два последователни дни вземах детето си от различна група – веднъж от 1А, после от 1Б, на въпроса какво се случва учителките свиваха рамене и не ми даваха ясен отговор. Реших да звънна на директорката Златина Симеонова, за да разбера ситуацията. Тя първоначално нямаше желание да разговаряме, а се опита да отбие разговора с израза „Аз съм в процес на вземане на решение за Вашето дете. Когато го взема ще ви уведомя“. На въпроса какво е това решение и не трябва ли аз като родител също да съм част от тези размисли, тя ми отговори „Обмислям да Ви прекратя договора“.
Бях буквално втрещена. Детето ми е по-буйно – няма страх от опасности, не е свикнало да си задържа дълго време вниманието над едно занимание, но не считам, че това е извънредна ситуация – това е процес, все пак той за първи път тръгва на ДГ. Винаги когато съм го вземала вечер съм питала учителите как е бил през деня – имало е „оплаквания“ от рода на: Става от масата на обяд, започва да си играе и това дразни другите! Скача от най-високото на детската катерушка!
Попитах в прав текст госпожата - Не счита ли, че ще свикне с правилата в ДГ ? Тя отговори безцеремонно „Имаме 50 човека лист на чакащите! Вместо да си вземем някое кротко момиченце, което да си рисува по цял ден, ние трябва да имаме 16 очи за вашия..... и той дори не боледува, че да си починем малко...“
За мен стана ясно, че „педагогическия“ подход в тази ДГ липсва, нямат желание, а това следва да е водещото – на сила хубост не става. След един ден съпругът ми отиде да вземе нещата на детето, да подпише споразумение за прекратяване на договора. Първоначално са му оказали ни върнат 1 месена вноска, която стои при тях като депозит (не става въпрос за таксата за текущия месец, който също не изкарахме докрая). След няколко обаждания я преведоха. Дадоха ни мед. картон на друго дете , изгубиха му пантофките и една непромокаема подложка за леглото – което ме кара да си задам въпроса на какво ниво е и обгрижването на децата.
Уважаеми родители, дълго време се чудех дали да споделя в нета мнението си или по-точно безкрайното си възмущение и разочарование от несполучливия за нас опит да сме “клиенти“ на ДГ „Слънчево зайче“. В крайна сметка надделя вътрешното ми усещане, че подобни случаи следва да стават достояние на всички родители, които търсят информация за определено учебно заведение. Аз също в процеса на избор на ДГ и за двете си деца съм преглеждала мненията в нета и определено съм вземала своето решение, повлияна от тях (разбира се пресявайки ги през ситото на собствените ми разбирания и изисквания).
Какво се случи:
През април 2013 тръгнах да търся ДГ за по-малкото ми дете, което тогава беше на 3 год. След обход на няколко ДГ, които бях предварително набелязала с оглед на своите и на съпруга ми критерии и на база на опита ми с каката (на 6 год) се спрях на ДГ „Слънчево зайче“. Детето ми започна да посещава ДГ от юли 2013. За мен летния период беше по-удачен за адаптация: по-свободна програма, повече игри, по-малко вируси и съответно отсъствия, по-малко деца, което предполага повече внимание при свикването на детето с порядките в ДГ. Всичко вървеше нормално до края на октомври, когато в два последователни дни вземах детето си от различна група – веднъж от 1А, после от 1Б, на въпроса какво се случва учителките свиваха рамене и не ми даваха ясен отговор. Реших да звънна на директорката Златина Симеонова, за да разбера ситуацията. Тя първоначално нямаше желание да разговаряме, а се опита да отбие разговора с израза „Аз съм в процес на вземане на решение за Вашето дете. Когато го взема ще ви уведомя“. На въпроса какво е това решение и не трябва ли аз като родител също да съм част от тези размисли, тя ми отговори „Обмислям да Ви прекратя договора“.
Бях буквално втрещена. Детето ми е по-буйно – няма страх от опасности, не е свикнало да си задържа дълго време вниманието над едно занимание, но не считам, че това е извънредна ситуация – това е процес, все пак той за първи път тръгва на ДГ. Винаги когато съм го вземала вечер съм питала учителите как е бил през деня – имало е „оплаквания“ от рода на: Става от масата на обяд, започва да си играе и това дразни другите! Скача от най-високото на детската катерушка!
Попитах в прав текст госпожата - Не счита ли, че ще свикне с правилата в ДГ ? Тя отговори безцеремонно „Имаме 50 човека лист на чакащите! Вместо да си вземем някое кротко момиченце, което да си рисува по цял ден, ние трябва да имаме 16 очи за вашия..... и той дори не боледува, че да си починем малко...“
За мен стана ясно, че „педагогическия“ подход в тази ДГ липсва, нямат желание, а това следва да е водещото – на сила хубост не става. След един ден съпругът ми отиде да вземе нещата на детето, да подпише споразумение за прекратяване на договора. Първоначално са му оказали ни върнат 1 месена вноска, която стои при тях като депозит (не става въпрос за таксата за текущия месец, който също не изкарахме докрая). След няколко обаждания я преведоха. Дадоха ни мед. картон на друго дете , изгубиха му пантофките и една непромокаема подложка за леглото – което ме кара да си задам въпроса на какво ниво е и обгрижването на децата.
