
Сега, ни в клин, ни в ръкав, поздравявам всички претендентки за Огледалото. Пък и всички останали.
Авторът е неизвестен.
Нищу нямаше ми фчера,
ставам сутринта,
ф углидалуту са дзверя:
Бря, чи красута!!!
Викам - сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начервисам
и съ наглася!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са урочасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект?!
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш'вървя?
Момцити ку са натръшкат
кату мъ съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тоз акъл зер за три патки,
кату заблистя....
И къдету койт'ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
(пък ни съм таквас)
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Куркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкова прикраснуст,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)
..................................
Гледам нящу оглидалоту криву ма углежда.
Сякак ми променя тялоту. Тъй. Да мъ пудвежда.
Мат'рияла развалиха. Може да гу фнасят.
Бръчки ми са пуявиха, да мъ загрозясат.
Не чи ногу съм суетна или пъ привзета.
Малей, как ша му заметна камък у лицету!
Скъпо е стъклоту вечи. Сякаш им са свиди.
Зяпам, ама ут далечи. Да му са не види!
Аз съм толкува красотна, свежъ, младулика.
Пуфкава! С иднъ пухотка. Ич ни са бъзикам.
Ш' зема съ уплача начи там, прид парламента.
Ша крищя, биля ша плача чи са мъ изментили.
Истинскити огледАла, божке, няма ги. Измряха.
То преди десети доста... сякаш чи блистяха!
Преде му кату застаниш, чи кът' са угледаш...
Пък сига беля ш' си фаниш...Мани, мани, бегай!