В момента чета ... 22

  • 37 634
  • 736
  •   1
Отговори
# 315
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Аз започнах "Какавидите" от Джон Уиндъм. Ето такива книги много обичам.

"Денят на трифидите" ми хареса повече, но и "Какавидите" е книга, която се запомня.  Peace
Да кажеш после какво мислиш, като я прочетеш.
Аз заради трифидите започнах тази. На път е да ми стане любим автор. Ще прочета всичко, което има от него качено в Читанка. Жалко, че няма много романи.

# 316
  • София
  • Мнения: 12 031
И "Какавидите", и "Денят на трифидите" са ми любими!  
Точно такава фантастика обичам!  Peace

Лиляна, виж и "Бариерата Сантарога" .
Малко по-различна е, но също ми беше харесала. Има я в Читанка.

# 317
  • Мнения: 382
Най-накрая, след 18-дневно отлагане, днес започнах "За любовта и други демони" на Маркес.
Много ми харесва засега, като страшна приказка е Simple Smile. И понеже ми е първата книга на Маркес, с учудване забелязвам, че има чувство за хумор. Някак си си го представях супер праволинейно повествование.
Толкова характерно за Маркес - да се хили на заден план... Wink  Laughing Макар че тази книга не ми е от любимите негови... Но за Маркес без ирония не се сещам.

Скрит текст:
От "Любовта и други демони":

„Луцифер е гадина“, пошегува се той, щом си пое дъх. „Дори мен направи невидим.“

„Сексът е талант, а аз го нямам.“

„Абренунсио не можа да скрие възхищението, което предизвикваше у него този мъж, току-що освободен от робството на разума. Но не му даде лъжливи обещания, още повече когато е намесена Светата инквизиция.“

И Олга Токарчук в "Последни истории" си е същата - сънища, спомени, влизане навътре и назад, малки местенца из Полша... Напредвам бавно, чета само по малко след 23 часа и не знам чета ли, сънувам ли. Насред дъждовната есенна меланхолия пасват тези сънено-протяжни последни истории... Дори се получи едно сливане между сън и будно състояние, между тук и там. Унесена от думите, чух преминаващ автомобил, трябваше ми малко време да осъзная, че не съм в книгата или някъде в провинциална Полша, а до прозореца си във Варна (просто автомобил е минал по нашата улица). Така че както е обичайно с Олга (и с Керана!) – има едно особено състояние на четене и послечетене...

Скрит текст:
"Реалността се различава от съня по това, че мисълта е напрегната. Мислите са онези безсмъртни, разтегливи атоми на света, звънтящи, трептящи струни, без начало и без край, снаряди, които се носят в космоса със скоростта на светлината като сперма на Извънземни. Заселват се в главите и се свързват помежду си в безкрайни вериги от отделни детайли, асоциации, аналогии. И всъщност не се знае как се свързват, както ги държи заедно, какъв ред цари там и те самите не знаят това, на тях ред не им трябва, те по-скоро се промушват през него, за миг създават хубави, логични конфигурации, фантастични снежинки, подреждат се смешно в такава последователност, че да има причина, повод и някакво следствие, за да могат после внезапно да се разделят и унищожат, да прекъснат и се обърнат с главата надолу, за поемат напред, но завъртени в колело, в спирала, на зиг-заг или обратното - да изчезнат, да замрат, да изпаднат в сънно състояние, а после неочаквано да експлодират, да паднат като лавина. Може да се хванеш за някоя случайна, да я държиш като въженце на хвърчило, да се оставиш да те понесе или да я оставиш настрана, за да направиш място на други, още по-оплетени и натрапчиви. В реалността изглеждат подредени, подвеждат; сънят ги освобождава от тяхната привидност. През нощта правят лудории."

# 318
  • Мнения: 398
Приключих " Жълтите очи на крокодилите" и с ръка на сърце мога да кажа : изключително слаба книга поне за мен.

Сега започвам "Прелюбодейци" и се надявам да ми хареса.

# 319
  • Мнения: 47 352

Чакам отзиви Simple Smile
Обмислям я за подарък на мъжа ми.

# 320
  • Мнения: 485

И на мен ми е интересна тази книга, с дъщеря ми гледаме от време на време някое предаване с Беър Грилс и тя изяви желание да й прочета книгата му Simple Smile. Чудя се дали си заслужава.
Аз чета "Знаци по пътя - градове и предели" на Иво Андрич. Особена ми е. Но аз по принцип не си падам много по разкази. От тези точно някои ми харесват, други - никак. Предпочитам историята да е разказана за хора, а не за места или исторически паметници. "Край светлото Охридско езеро" ми досади, не го дочетох, но "Екстазът и страданието на Тома Галус" много ме трогна.
Паралелно започнах и преполових и "Как да възпитаваме момичета" на Стив Бидълф Simple Smile - за сверяване на часовника.
А на дъщеря ми чета "Корабът на вселената" от Туве Янсон. Харесвам авторката, но точно тази книга ми се струва, че не е за шестгодишни. Пробвах да обясня това на детето, но тя си настоява на нейното - не разбирала всичко, но все пак да чета  Laughing Laughing!

# 321
  • София
  • Мнения: 6 210
Паралелно започнах и преполових и "Как да възпитаваме момичета" на Стив Бидълф Simple Smile - за сверяване на часовника.
И как е, _dexter_, верен ли е  Grinning? Никога не съм чела подобен род книги, а сякаш имам желание (имам и момче, разбира се  hahaha).

# 322
  • Мнения: 485
Паралелно започнах и преполових и "Как да възпитаваме момичета" на Стив Бидълф Simple Smile - за сверяване на часовника.
И как е, _dexter_, верен ли е  Grinning? Никога не съм чела подобен род книги, а сякаш имам желание (имам и момче, разбира се  hahaha).

Верен, верен - колко да е верен  Laughing Laughing. Аз съм прочела доста книги от този сорт и се радвам, че съм го направила. Иначе щях да следвам модела на моите родители, а честно казано, не съм особено доволна от резултата   LaughingLaughing. Специално тази книга не е нищо особено, не е някакво невиждано откровение. Повтаря обичайните неща - да се отнасяме с увжение към момичетата, да ги възпитаваме да са силни, да се интересуват от важните неща, а не само от външния си вид и прочие. Стигнала съм до периода 5-10 години, в който момичетата се учат да общуват и да се социализират, да изграждат приятелства, да запазват себе си, но и да умеят да дават. Ей такива общи приказки  Sunglasses.
От всичките книги на подобна тематика бих отличила "Трениране на успешни родители" на Томас Гордън.

# 323
  • София
  • Мнения: 6 210
Благодаря ти  Grinning  bouquet! От Стив Бидълф има още една книга - "Възмъжаване", Свет (ако не бъркам) писа за нея. Ще ги разгледам, както и тази, за която споменаваш.

# 324
  • Мнения: 382
...  да ги възпитаваме да са силни ...
Това ми стана интересно, така ли е казано точно?
Скрит текст:
На пръв поглед добре звучи и аз особено за момчето си искам да е "силно" (ама доста го жаля...). Но точно тази думичка на колко хора е изиграла лоша шега - наскоро започнах да разбирам това след толкова сбирки, където сякаш най-тежко "избухват" мъже и жени, които цял живот са поддържали ролята да са силни... Не искам нито аз да съм слаба, нито някой около мен, но може би има някаква друга мярка... Възхищавала съм се преди на силните жени, но досега една не видях на тези срещи да иска да продължава да е такава. А това, внушавано на мъжете пък, ги кара също да крият истинските си емоции, а те си ги имат все пак. Simple Smile
Сори за отклонението...
По-полезни наистина са ми срещите на живо по тези теми, но все пак се каня да прочета втората подобна книга за деца - Вени*** , наистина "Възмъжаване". Свиди ми се времето, което мога да използвам за роман, но дано се наканя да я прочета изцяло или частично.
_dexter_  , и на мен "Знаци по пътя - градове и предели" на Иво Андрич ми беше особена. Хем по прицнип го обичам много, харесвам и другите му разкази. Влюбих се единствено в последния от този сборик - и то много, под кожата ми влезе! "Летуване на юг". С много добър превод - сравних същия разказ с превод в стар сборник и новият е много по-плавен и естествен. 

# 325
  • Мнения: 485
...  да ги възпитаваме да са силни ...
Това ми стана интересно, така ли е казано точно?
Скрит текст:
На пръв поглед добре звучи и аз особено за момчето си искам да е "силно" (ама доста го жаля...). Но точно тази думичка на колко хора е изиграла лоша шега - наскоро започнах да разбирам това след толкова сбирки, където сякаш най-тежко "избухват" мъже и жени, които цял живот са поддържали ролята да са силни... Не искам нито аз да съм слаба, нито някой около мен, но може би има някаква друга мярка... Възхищавала съм се преди на силните жени, но досега една не видях на тези срещи да иска да продължава да е такава. А това, внушавано на мъжете пък, ги кара също да крият истинските си емоции, а те си ги имат все пак. Simple Smile
Svet, ти ме замисли с въпроса си  Laughing. Поразгледах книгата и наистина не видях някъде думата "силни" (може и да съм я пропуснала измежду страниците, които прехвърлих). По-скоро у мен остана тази асоциация докато четях. "Силни" - като да умеят да осъзнават чувствата и емоциите си, да отстояват позициите си, да не се поддават на влияния, да носят отговорност за живота си (това последното е почти дословно цитирано). "Силни" като синоним на наясно със себе си и уверени кои са, на къде са тръгнали и какво искат от живота си. В никакъв случай "мъжемелачки" или някакви други мелачки. Аз употребих "силни", защото с тази дума асоциирам нещата, които искам да видя у дъщеря си Simple Smile.

# 326
  • Мнения: 2 491
В този ред на мисли, да ви препоръчам една книга на подобна тематика-страхотна е!
И аз не чета такива книги, но тази я отворих да я прегледам и ме увлече. Библиотекарката ми я препоръча и за да не я обидя я взех и не съжалявам.

# 327
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 Прочетох "Дъщерята на пазителя на спомени".

 Увлече ме  и не ме остави равнодушна до самия край. Силно я препоръчвам. Поставям й оценка 8/10. И още не мога да говоря за нея. Мисля я!

Гигова, прочети я, не се колебай!  Peace

# 328
  • Мнения: 382
...да умеят да осъзнават чувствата и емоциите си, да отстояват позициите си, да не се поддават на влияния, да носят отговорност за живота си (това последното е почти дословно цитирано). "Силни" като синоним на наясно със себе си и уверени кои са, на къде са тръгнали и какво искат от живота си...
Like! Wink

В този ред на мисли, да ви препоръчам една книга на подобна тематика-страхотна е!
И аз не чета такива книги, но тази я отворих да я прегледам и ме увлече. Библиотекарката ми я препоръча и за да не я обидя я взех и не съжалявам.
Скрит текст:
Една-две "такива" книги май ми стигат (+ практическите занимания). Но ми прави впечатление, че хората доста се притесняват да не стане ясно, че четат "такива" книги. Може би и това се разбира под силен?! Да не допускаш някой да знае повече от теб, някой да ти помогне, ако усещаш, че имаш такава нужда... Аз ако имах 48 часа денонощие, може би бих чела (огромен процент бози има сигурно). Но наличните 24 часа засега стигат основно за нашата любима художествена литература. В нея всъщност откривам почти всичко, което пише в "онези" книги: мъжът ми чете от "онези" и често сверяваме - в "моите" се казва по по-непряк (и литературно красив) начин онова директното от "духовните" и езотеричните книги. Удивителни еднаквости! Simple Smile
Стига съм дрънкала... от дрънкане не остава време за четене. Wink

# 329
  • Мнения: 1 601
Не ми върви и не ми върви тази книга
Първата книга беше страшно увлекателна, наистина на един дъх я прочетох , а тази която се явява втора книга , действието се връща 30 години назад (преди първата) и става една каша , от първата книга които са убити са живи , порастналите мъже , стават деца и ........  ooooh!  , поне за мен е каша ,    ooooh!
Та затова ще започна
и ще ги редувам двете книги , такова влачене на книга от много време не ми се беше случвало май  Tired

Общи условия

Активация на акаунт