За сайтовете за запознанства

С ръка на сърцето си кажете колко време бихте издържали да живеете с мъж, който ви лъже - дали финансово, дали с друга жена, който има тайни планове извън вас и семейството си? Колко време ще издържите да се веселите вечер искрено с децата си, подозирайки че мъжът ви върши нещо тайно, което ви наранява, но той не спира, а само се крие по-добре?

Не визирам случая на авторката, а реалните проблеми в брака. Колко от вас вярват, че с мъж, който лъже и върти номера е по-добре, отколкото без никакъв? И как една притеснена и разтреперана жена успява пред децата си да е вечно спокойна и умиротворена.   Който го вярва, не е играл този филм и си мисли, какво толкова. Само дето изобщо не е така.  

Интересно ми е как жена, която знае, че мъжът й лъже, ще успява вечно да се представя пред деца, семейство и приятели за щастливо женена Нормално може да е издържи няколко месеца, или около година.

Много точно си го написала, но въпреки всичко има много жени, които просто търпят. 

Тяхната позиция също е достойна в известен смисъл, защото те избират да жертват личното си щастие в името на нещо,  което вярват, че могат да запазят - семейството. Никой не иска веднага да подложи децата си на стрес от раздяла Обаче - семейство, в което единия лъже системно и върши нещо зад гърба на другия, за което знае, би наранило партньора му, просто вече не е семейство (за мен). Тогава какво се пази - не знам.

Познавам истински и хармонични семейства, които ми поддържат вярата, че и това е напълно възможно обаче, колкото и да е трудно в днешни дни 

Дана, има истински и хармонични семейства, за съжаление има и много примери в които любовта е изчерпана. И въпросът ти е важен. Темата е тъжна и всеки си я решава както прецени, не мисля че има едно единствено решение. Ако можеш да търпиш - го правиш, ако не - не. Има милиони неща и приоритети, които трябва да си прецени човек за себе си - децата, партньора, жилището, кредитите, сметките, уважението, секса ако щеш гордостта, честолюбието, злобата, търпимостта...
Аз лично съм прекалено толерантна и не бих настоявала да променя живота на партньора си, ако след толкова дълъг брак любовта вече не съществува. Животът е кратък и никой няма да се чувства добре ако някой му налага да прави неща, които не иска и ако не може да прави желани неща. Не бих била щастлива и ако партньорът до мен е нещастен, само щото са му сложени оковите на брака. Може много да се говори и не претендирам, че моето мнение е правилно. Всеки сам си решава. Единствения съвет, който мисля че е подходящ е - пазете си нервите и здравето и добрите отношения и доброто настроение, ще ви трябват 
А относно жертването на личното щастие - лесно е да се почувстваш жертва, но трябва да си много глупав за да го правиш. Не си жертва ако мъжът ти вече не те обича, случва се, но съвсем не е краят на света, а може би е начало на нещо друго.... И това е дълга тема...

Защо? насила ли са му ги сложили и насила ли го държат? 

Така е, не може животът ти да зависи от чувствата на някой друг човек. Той и да е спрял да те обича, ще дойде друг, който ще те обича 

Така мой познат преди време отиде на среща с жена си.

Е, поне са се уверили, че са родени един за друг

Пада му се. като да си поръчаш проститутка и на вратата да цъфне жена ти. 

Е, те тия окови не са вечни.....спокойно могат да се разкъсат и, всеки по пътя си.
Но когато вече няма любов, някак е по-лесно.
Трудното и гадно е, когато ти още обичаш, мислиш, че всичко уж е наред, а изведнъж откриваш, че за мъжа ти вече нещата са други, той търси нещо ново, прави го тайно, зад гърба ти.....
Понеже аз също разсъждавам от позицията на 25 годишен брак, ясно ми е, че нещата се променят, че любовта е на приливи и отливи, но това не оправдава подобно предателство.
Защото за мен би било такова.
Съжалявам, че авторката не пише (тя не е и длъжна да се "разголва" все пак) дали мъжът й е споделял, че му е инертно, еднообразно, изобщо дали е правил изобщо опити да разнообразят брака и отношенията си, или направо се е впуснал в търсене на авантюри.
Аз затова и в темата за важността на диалога написах, че комуникацията между двамата е едно от основните неща, за да вървят отношенията.Но истинска, дълбока комуникация, в която не се притесняваш да си кажеш всичко, да споделиш какво се е променило за теб, какво искаш, или какво търсиш като промяна, и да срещнеш отклик.

Понеже имам лични наблюдения по отношение на определен процент разводи, мога да кажа какви са моите впечатления за това, кога едно семейство си отива и нещата нямат нищо общо с доверието, а със социалните особености и начина на живот в страната.
Лично смятам, че когато един брак е изчерпан от съдържание съществуваното му не е в интерес на никого! Особено на децата. Много е жестоко към тях, особено ако се ползват за целите на родителският интерес. Да изнудваш чрез децата е ужасно, в един момент и те го осъзнават и това ги настройва срещу родителят манипулатор. Все пак се изграждат като съзнателен индивид. Отделно среда в която се лъже, инициират се скандали, родителите се подминават и не говорят, не е нито подходяща среда, нито пък е добър модел на подражание. Децата подсъзнателно приемат като модел на поведение този на родителите.
Някой писа за това, че има жени, които търпят. Аз лично не бих, но преди да ги "съдим" е добре да помислим:
- какво са видели те в собственото си семейство;
- имат ли подкрепа от близки;
- самостоятелни ли са финансово, финансово зависимата жена е лесна за подтискане, манипулиране, малтретиране...;
- имат ли подходящи условия, които да осигурят на детето добър живот при раздяла с другият родител...
... не на последно място доста често в България се наблюдава тенденцията разводът с жената е и развод с децата! Всяка средно интелигентна жена се чуди как да съхрани връзката баща-дете, въпреки бащата! Е има и нова тенденция, татковците да си гледат децата, което все по-често се случва...

Иначе в общия случай, колкото и меркантилно да звучи, най-често браковете се разклащат поради финансови несгоди! Факт! Има и нормално обяснение, накърнено мъжко его! И как да си го "възстанови" - като залитне! Повдигат си самочувствието. Други не издържат на стреса... грешката за мен е, че не се говори в семейството, а направо проблема ескалира... Жената също залита, мъжа и не е успял да се справи с ролята на "глава на семейството", натоварила се е като "магаре", а иска да е "принцеса" и ето ти "принц", нищо, че после и той се оказва "Жаба"...

Или финансови сгоди... замогне се единият и реши, че заслужава нещо по-свежо и засукано.
Няма да споменавам полове, то е очевадно, макар да се срещат и обратни случаи

Не, не е споделял, той винаги е бил доста затворен, интровертен и грубоват.
Романтиката му е чужда изначално.
Затова и бях толкова озадачена, за да си позволя да пусна темата /винаги съм си мислила, че форумът е повече за забавление/.
Престраших се да споделя с моя близка приятелка, която го познава отлично.
Нейното мнение е, че преживява някаква криза и един вид иска да докаже пред себе си, че още може да се "пробута".

А може би просто сега е открил за себе си онлайн общуването. Съвсем възможно изобщо да е нямал намерение да се пробва върви или не, още повече, че го описваш не като типа "всеобщ женски любимец" - да не се обидиш, имам предвид тип поведение и отношения с противоположния пол.
Може някой познат/колега да го е зарибил, освен това да си говорим честно - там той пише това, което ти вече знаеш и си чувала сигурно 100 пъти. Нормално е вече да не сте си толкова интересни, знаете си историите, цитатите, дори и начина на изразяване.

Дори и затворените и интровертни хора имат нужда от общуване, особено когато наближат 40-те. Съдя по себе си. Ако досега ми е било напълно достатъчно да изговоря по 100 думички на ден, с които съм задоволила естествената си нужда от общуване извън какво трябва да се напазарува днес, те вече не са ми достатъчни. Но хората, които ме познават, приятелите, семейството за тях е нещо напълно естествено да съм мълчалива, да говоря само ако имам нещо сериозно да казвам, да се изразявам кратко, точно и ясно. С колегите е същото. Те знаят, че винаги мога да ги изслушам, да дам съвет ако ми го търсят, но не са свикнали да им разправям за какво мечтая, какво съм преживяла и какъв филм съм гледала. А все по-често имам това желание, но нямам уменията да го изразя в непосредствен разговор, дори и с непознат, не ми идва от вътре. Интернет общуването обаче сваля всички пречки. Неудобството на форумите е, че рядко можеш да намериш темата, която те вълнува, а многото потребители някак разсейват и разводняват, оставят усещането за недоизказаност и незавършеност. Но пък аз с течение на времето открих няколко зрънца, няколко души във форумите, с които общуваме по мейл когато имаме нужда и които никога не съм виждала дори и на снимка, нито имаме такава необходимост.

И никога не е ставало на въпрос с моя екстроверт за тази моя нужда, нито съм се крила. И честно казано ще ми стане адски обидно ако го разпозная в подобна тема.