- Публикувана: 9 ноем. 2013, 22:34 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2013, 23:35 ч.
Çalıkuşu/Чучулигата с Бурак Йозчивит и Фахрие Евджен - тема 4
Интерестно кой ще е униформения мъж,Кямран ревнува много ....
в книгата имаше един офицер, който наобикаляше къщата в Текирдаг. Мюжгян каза на Фериде, че той я харесва, а след това каза на Кямран, че Фериде си има обожател и кандидат. Там Кямран също изревнува, но тук направооо ....
Срещнали са ги двамата : )))) И той мустакат красавец ( но не колкото нашия човек!
)и от люлката паднаха както си трябва, всичко е 6
Добро утро мили Чучулиги и Чучулег Такъв възторжен вик нададох като изгледах 2-я фрагман, че събудих спящите в неделя в къщи
Да знаете ,че много ви завидах Диди
,Силви Мами Тери Още рано сутринта сте го изгледали,а аз продължавам да си гледам за 5-ти път
Сега да ви разсъня и с едно кафе ,че коментари ни чакат
Страхотно, невероятно, просто нямам думи,, разплаках се...
Искам да е вторник...
А, когато отиде Фериде в Текирдаг ще си има двама обожатели, един рибар и един офицер. Мюджгян ще разкаже на Кямран за тях и той ще каже, че рибаря не е на нивото им, а за офицера ще изревнува. По-късно ще потърся точно мястото то книгата и ще го кача. Отивам да правя мекички. Много усмихнат и прекрасен ден.
Искам да е вторник...
А, когато отиде Фериде в Текирдаг ще си има двама обожатели, един рибар и един офицер. Мюджгян ще разкаже на Кямран за тях и той ще каже, че рибаря не е на нивото им, а за офицера ще изревнува. По-късно ще потърся точно мястото то книгата и ще го кача. Отивам да правя мекички. Много усмихнат и прекрасен ден.
Като хваля Бурак ,не значи ,че не харесвам Фахрие.
Напротив, не виждам по -подходящи партньори за тези роли от тях двамата.
Аз не чета книгата /но всичко което поствате тук в темата -да!/ но съм гледала много клипове даже серии от предишната продукция на Чучулигата.
Разликата е много голяма в полза на Фахрие и Бурак
Здравейте, момичетааааа и момче /добре дошъл при нас Мартин / !!! 
Господи, доживяхме!
Момичета, тези дни тук е било много оживено, интересно, нова информация, прекрасни клипове,снимки, интересни постове. Темата ни е СУПЕР ! И вие сте СУПЕР!
Изпаднах в еуфория след този анонс.
Тази серия ще си бъде съвсем по книгата като гледам, и ще има много
Фрагмана със субтитри.
http://vk.com/video_ext.php?oid=6461583&id=167032995&has … 2ae9a087&hd=1
Господи, доживяхме!
Момичета, тези дни тук е било много оживено, интересно, нова информация, прекрасни клипове,снимки, интересни постове. Темата ни е СУПЕР ! И вие сте СУПЕР!
Изпаднах в еуфория след този анонс.
Тази серия ще си бъде съвсем по книгата като гледам, и ще има много
Фрагмана със субтитри.
http://vk.com/video_ext.php?oid=6461583&id=167032995&has … 2ae9a087&hd=1
Добро утро.
Себи, мерси за кафенцето.
Фрагманът много ми хареса, има динамика. Пак на люлката, ама тя взе, че се скъса. 
Ети, Маме, благодаря за споделеното за романа.
Мартин, добре дошъл.
Лек ден.
Себи, мерси за кафенцето.
Фрагманът много ми хареса, има динамика.
Пак на люлката, ама тя взе, че се скъса. Ети, Маме, благодаря за споделеното за романа.
Скрит текст: 
Мартин, добре дошъл.
Лек ден.
Като хваля Бурак ,не значи ,че не харесвам Фахрие.
Напротив, не виждам по -подходящи партньори за тези роли от тях двамата.
Аз не чета книгата /но всичко което поствате тук в темата -да!/ но съм гледала много клипове даже серии от предишната продукция на Чучулигата.
Разликата е много голяма в полза на Фахрие и Бурак
Себи, аз съм във възторг от играта на Бурак. Той извади цял арсенал от нови изражения, знае точно в кой момент какъв поглед да покаже, за части от секундата сменя изражението, и то основно играейки с очи. Невероятен! С Фахрие им се получи едно органично партньорство, затова са и така магнетични като двойка. Нея също много я харесвам, особено това, че на моменти ми прилича на 15 годишно момиченце, а в други- има много зряло, а понякога и предизвикателно излъчване.
Себи, за времето си, са били красиви и добри актьори. Но след толкова години, нашите са невероятни. Радвам се, че сериалът не е копи-пейст. С новия прочит внасят творчество, има повече интрига, държат ни в напрежение, и най-важното, че портретът на Кямран е завършен. Тук са различни както външният му вид, така и характерът.
за времето си, са били красиви и добри актьори. Но след толкова години, нашите са невероятни. Радвам се, че сериалът не е копи-пейст. С новия прочит внасят творчество, има повече интрига, държат ни в напрежение, и най-важното, че портретът на Кямран е завършен. Тук са различни както външният му вид, така и характерът. 
Мони,, Себи, Снежи, момичета и момче!
Да ви е добър и прекрасен деня!
И за мен тези Кямран и Фериде ми по-харесват, но да не забравяме, че разликата между двете двойки е "само" 30 години. Освен това са вкарани нови черти в характерите им, особено на Кямран - много е деен - книжният Кямран някак си се губеше, минаваше като между другото покрай Фериде. От отношението и описанието на Фериде оставах с впечатление за него, че е някаква стъклена статуетка, готова да се счупи само при докосване Освен това рус, светъл.
Мони
А и този Кямран, като че ли няма да има нужда от Мюжган да му разяснява колко Фериде e влюбена в него - като гледам е взел нещата в свои ръце
Да ви е добър и прекрасен деня!
И за мен тези Кямран и Фериде ми по-харесват, но да не забравяме, че разликата между двете двойки е "само" 30 години. Освен това са вкарани нови черти в характерите им, особено на Кямран - много е деен - книжният Кямран някак си се губеше, минаваше като между другото покрай Фериде. От отношението и описанието на Фериде оставах с впечатление за него, че е някаква стъклена статуетка, готова да се счупи само при докосване
Освен това рус, светъл.Мони
А и този Кямран, като че ли няма да има нужда от Мюжган да му разяснява колко Фериде e влюбена в него - като гледам е взел нещата в свои ръце
Привет! 
Ставам и какво да видя имаме си фрагман
Нямам търпени да идва вторник
Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам- онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
Точно снощи си мислих, кой ли артист ще играе офицера.. много добре е подбран..
Малко си приличат с Кямран.. в очите. Страхотен подбор на артисти!
Ставам и какво да видя имаме си фрагман
Нямам търпени да идва вторник
Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам- онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
Точно снощи си мислих, кой ли артист ще играе офицера.. много добре е подбран..
Малко си приличат с Кямран.. в очите. Страхотен подбор на артисти!
Момичета, ето както обещах откъс от книгата, където става въпрос за офицера
Скрит текст:
, , Мюжгян разказваше на братовчеда историята за Марика. Когато свърша разказа си, тя ме хвана за китките и каза:
— За мен не знам, но изглежда, че Фериде ще остане завинаги в Текирдаг. Излезе й късметът. Искат я за сина на един рибар на име Иса Капитан. Не гледай, че е рибар. Иначе е много богат човек.
И милионер да е, ние не можем да бъдем толкова демократични — каза Кямран със смях. — За нищо на све¬та не съм съгласен с това.
Кой ли подъл дявол подбутваше днес умната и мирна Мюжгян? Знаете ли как отговори тя на тези думи на Кямран?
— Това не е всичко. Фериде има и по-високопоставени кандидати. Например един лъскав кавалерийски офицер. Всяка вечер идва с коня си срещу нашата къща и демонстри¬ра опасни номера, за да се хареса на Фериде.
Този път Кямран се засмя високо. Но в този смях имаше нещо различно от предишния, нещо странно, някакви нотки на обида.
— На това не мога да възразя. Правото на отговор предоставям на нея — каза той.
— За мен не знам, но изглежда, че Фериде ще остане завинаги в Текирдаг. Излезе й късметът. Искат я за сина на един рибар на име Иса Капитан. Не гледай, че е рибар. Иначе е много богат човек.
И милионер да е, ние не можем да бъдем толкова демократични — каза Кямран със смях. — За нищо на све¬та не съм съгласен с това.
Кой ли подъл дявол подбутваше днес умната и мирна Мюжгян? Знаете ли как отговори тя на тези думи на Кямран?
— Това не е всичко. Фериде има и по-високопоставени кандидати. Например един лъскав кавалерийски офицер. Всяка вечер идва с коня си срещу нашата къща и демонстри¬ра опасни номера, за да се хареса на Фериде.
Този път Кямран се засмя високо. Но в този смях имаше нещо различно от предишния, нещо странно, някакви нотки на обида.
— На това не мога да възразя. Правото на отговор предоставям на нея — каза той.
А тук е момента с люлката, който всички толкова дълго чакахме.
Скрит текст:
Зад гърба на момченцето се появи нечия сянка. Това беше Кямран. Нямаше съмнение, че щом отделя малката главичка от моята, ще се окажа лице срещу лице, очи сре¬щу очи с него. Вече нямаше никаква надежда за измъква¬не. Гордостта не ми позволяваше за нищо на света да из¬бягам, да се уплаша от него.
Ето защо смъкнах малкия от ръцете си и заговорих, ка¬то гледах Кямран право в очите.
— Хайде, момченцето ми, иди при чичо си Кямран. Той е деликатен и нежен като девойка. Ще те залюлее внима¬телно като гледачка, само че без песен. Но ти внимавай, не шавай много, защото нежните му ръце не ще могат да те удържат. Ще паднете и двамата.
Имах намерение да продължа тази жестока и дръзка шега докрай, като го гледам право в очите, докато го за¬ставя да наведе глава. Но той не сведе очи, продължи да ме гледа така, като че ли искаше да каже: „Не се мъчи напразно, всичко знам!”
Тогава разбрах, че съм загубила играта. Наведох гла¬ва и започнах да бърша с кърпичка прашните си ръце.
— Значи, ми се подиграваш, немирнице, така ли? Се¬га ще видим, заедно ще се люлеем — каза Кямран.
С ловко движение той съблече палтото си и го хвърли в ръцете на Мюжгян.
— Моля ти се, Кямран, остави детинщините. Де ще мо¬жеш да излезеш наглава с това зверче, ще се осакатиш! — викаше леля от прозореца.
Децата се отдръпнаха назад, предчувствувайки, че ще гледат нещо забавно. Ние останахме сами при люлката.
— Какво чакаш, Фериде, страхуваш ли се? — каза със смях братовчед ми.
— Отде накъде? — отговорих аз, като не се осмелявах този път да го гледам в лицето, и скочих в люлката.
Въжетата заскриптяха, люлката бавно се залюля.
Аз започнах предпазливо. Задоволявах се само с леко прегъване на коленете, за да запазя силите си, защото съ¬стезанието щеше да бъде много трудно и тежко.
Скоростта се увеличаваше все повече, габърът се залюля и листата му зашумяха още по-силно.
И двамата стискахме зъби, и двамата мълчахме, сякаш се страхувахме, че една казана дума ще намали нашите сили.
Бързото движение постепенно ме опияняваше, започнах да се унасям.
Главата на Кямран изведнъж потъна в гъстите листа, дългите му коси се разпиляха над челото.
— Започнахте ли вече да съжалявате? — попитах го аз с ирония в гласа.
— Ще видим кой ще съжалява — отговори той със смях.
Зелените му очи, които блестяха изпод разпилените ки¬чури, пораждаха в мен странна злоба и даже жестокост. Започнах силно да пружинирам с коленете си и люлката полетя с луда скорост. Сега при всяко отиване и връщане главите ни се губеха за миг между листата, косите ни се разбъркваха. По едно време като в сън чух гласа на леля, която викаше: „Стига толкова, стига!"
Кямран повтори нейните думи: -- Стига ли, Фериде?
Теб трябва да питат дали стига — отговорих аз.
— Аз казвам „не". След онова хубаво нещо, което чух от Мюжгян, никога няма да се уморя.
Краката ми се подкосиха изведнъж, уплаших се, че ръ¬цете ми ще изпуснат въжетата.
— Да се надявам ли, Фериде? Аз дойдох тук заради теб — продължи той.
Аз вече стоях неподвижна, но люлката продължаваше да лети със същата скорост. Прегърнах въжетата и вкопчих ръцете си една в друга.
— Да слезем вече, ще падна — помолих се аз.
— Не, Фериде — каза той, — Аз няма да те оставя, до¬като не чуя от устата ти, че си съгласна да се омъжиш за мен. Ще карам, докато паднем и умрем заедно.
Устните му докосваха косите, челото и очите ми. Колене¬те ми се огънаха, ръцете ми се откопчаха и се плъзнаха надолу по въжетата. Ако в този момент не ме беше хва¬нал Кямран, сигурно щях да падна. Но той нямаше доста¬тъчно сила да ме задържи. Люлката загуби равновесие, въжетата се завъртяха изведнъж и вие полетяхме към зе¬мята.
Когато отворих очи след лекото замайване, аз се ви¬дях в обятията на леля си. Тя търкаше с мокра кърпа слепоочията ми и ме попита:
— Боли ли те някъде, дъще?
— Не, лельо.
— Тогава защо плачеш?
— Аз плача ли, лельо?
— Какви са тия сълзи в очите ти?
Заврях лице в гърдите й:
— Изглежда, че съм плакала, преди да падна, лельо.
Три дена след това, придружени от леля Айше и Мюжгян, ние се върнахме в Истанбул. Леля Бесиме, която беше научила новината от едно писмо на сина си, и Неджмие бяха дошли да ни посрещнат на пристанището в Галата.
Ето защо смъкнах малкия от ръцете си и заговорих, ка¬то гледах Кямран право в очите.
— Хайде, момченцето ми, иди при чичо си Кямран. Той е деликатен и нежен като девойка. Ще те залюлее внима¬телно като гледачка, само че без песен. Но ти внимавай, не шавай много, защото нежните му ръце не ще могат да те удържат. Ще паднете и двамата.
Имах намерение да продължа тази жестока и дръзка шега докрай, като го гледам право в очите, докато го за¬ставя да наведе глава. Но той не сведе очи, продължи да ме гледа така, като че ли искаше да каже: „Не се мъчи напразно, всичко знам!”
Тогава разбрах, че съм загубила играта. Наведох гла¬ва и започнах да бърша с кърпичка прашните си ръце.
— Значи, ми се подиграваш, немирнице, така ли? Се¬га ще видим, заедно ще се люлеем — каза Кямран.
С ловко движение той съблече палтото си и го хвърли в ръцете на Мюжгян.
— Моля ти се, Кямран, остави детинщините. Де ще мо¬жеш да излезеш наглава с това зверче, ще се осакатиш! — викаше леля от прозореца.
Децата се отдръпнаха назад, предчувствувайки, че ще гледат нещо забавно. Ние останахме сами при люлката.
— Какво чакаш, Фериде, страхуваш ли се? — каза със смях братовчед ми.
— Отде накъде? — отговорих аз, като не се осмелявах този път да го гледам в лицето, и скочих в люлката.
Въжетата заскриптяха, люлката бавно се залюля.
Аз започнах предпазливо. Задоволявах се само с леко прегъване на коленете, за да запазя силите си, защото съ¬стезанието щеше да бъде много трудно и тежко.
Скоростта се увеличаваше все повече, габърът се залюля и листата му зашумяха още по-силно.
И двамата стискахме зъби, и двамата мълчахме, сякаш се страхувахме, че една казана дума ще намали нашите сили.
Бързото движение постепенно ме опияняваше, започнах да се унасям.
Главата на Кямран изведнъж потъна в гъстите листа, дългите му коси се разпиляха над челото.
— Започнахте ли вече да съжалявате? — попитах го аз с ирония в гласа.
— Ще видим кой ще съжалява — отговори той със смях.
Зелените му очи, които блестяха изпод разпилените ки¬чури, пораждаха в мен странна злоба и даже жестокост. Започнах силно да пружинирам с коленете си и люлката полетя с луда скорост. Сега при всяко отиване и връщане главите ни се губеха за миг между листата, косите ни се разбъркваха. По едно време като в сън чух гласа на леля, която викаше: „Стига толкова, стига!"
Кямран повтори нейните думи: -- Стига ли, Фериде?
Теб трябва да питат дали стига — отговорих аз.
— Аз казвам „не". След онова хубаво нещо, което чух от Мюжгян, никога няма да се уморя.
Краката ми се подкосиха изведнъж, уплаших се, че ръ¬цете ми ще изпуснат въжетата.
— Да се надявам ли, Фериде? Аз дойдох тук заради теб — продължи той.
Аз вече стоях неподвижна, но люлката продължаваше да лети със същата скорост. Прегърнах въжетата и вкопчих ръцете си една в друга.
— Да слезем вече, ще падна — помолих се аз.
— Не, Фериде — каза той, — Аз няма да те оставя, до¬като не чуя от устата ти, че си съгласна да се омъжиш за мен. Ще карам, докато паднем и умрем заедно.
Устните му докосваха косите, челото и очите ми. Колене¬те ми се огънаха, ръцете ми се откопчаха и се плъзнаха надолу по въжетата. Ако в този момент не ме беше хва¬нал Кямран, сигурно щях да падна. Но той нямаше доста¬тъчно сила да ме задържи. Люлката загуби равновесие, въжетата се завъртяха изведнъж и вие полетяхме към зе¬мята.
Когато отворих очи след лекото замайване, аз се ви¬дях в обятията на леля си. Тя търкаше с мокра кърпа слепоочията ми и ме попита:
— Боли ли те някъде, дъще?
— Не, лельо.
— Тогава защо плачеш?
— Аз плача ли, лельо?
— Какви са тия сълзи в очите ти?
Заврях лице в гърдите й:
— Изглежда, че съм плакала, преди да падна, лельо.
Три дена след това, придружени от леля Айше и Мюжгян, ние се върнахме в Истанбул. Леля Бесиме, която беше научила новината от едно писмо на сина си, и Неджмие бяха дошли да ни посрещнат на пристанището в Галата.