Подсъзнанието може всичко 59 /Линкове за всички техники има на първа стр.

  • 75 279
  • 754
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 643
Интересно, че точно така се чувствах -фокусирана- като се опитах да пиша желания сутринта.  Бях толкова напрегната, че нищо не направих. Понякога много ме е яд, че съм от постоянно мислещите. Има покрай мен хора,които си я карат както дойде и са доволни каквото дойде. Дори се самоубеждават, че е най- хубавото  ooooh!
Изглежда ми, че живеят по- спокойно ( макар понякога да ми приличат на преживящи овце Laughing) , а аз все се старая и все съм недоволна, и критична към себе си и околните Crazy, а не се чувствам добре от всичко това.,

# 166
  • Мнения: 15 619
 Grinning И аз сутринта се чувствах така - фокусирана. /и странно, но чак като те прочетох, Пеперуда, установих, че това съм усетила - чудесно формулирано/ Затова, въпреки внезапно обхваналото ме желание да напиша и аз един списък, не го направих. Сега, на пълна с други глупости глава, ще седна и ще надраскам ей така, без особена мисъл, каквото ми душа иска.  Сега ще ги изритам тия заседнали желания.

# 167
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 383
Да, замислих се и аз за всичко, което ми поднесе 2013 newsm78 Дори си направих една таблица-хибаво и лошо. Хубавото беше малко Thinking Загубих доста неща, имах много проблеми и някой от тях все още ми висят над главата като Дамоклев меч Crossing Arms Не съм се предала обаче #2gunfire Мисля си дори, че съм зардена като пушка и колкото повече ме товари съдбата, толкова повече аз се калявам.
Понякога, за да се научим на търпение, ни се появяват по пътя много спънки. Нещо като спирачки, които ни подсказват да забавим темпото. Да се спрем и да се замислим Naughty И аз не съм от търпеливите Crossing Arms Искам всичко да става веднага, а не да чакам до безкрайност Crossing Arms Вероятно и затова често, за да получа нещо, съдбата ме перва през ръцете, като че ли да ми каже, ей, накъде така си се забързала? Я забави малко! Моят мъж има един израз: Всичко идва при този, който знае да чака!Той, за разлика от мен е много по-спокоен и търпелив. Е, напоследък и на него взе да му се изчерпва спокойствието Mr. Green Аз, обаче, се надявам, че цикълът на лошото е към края си Simple Smile
Момичета, успех на всички! И наистина ОТПУСНЕТЕ се и желаното ще дойде!!!!! Peace

# 168
  • Мнения: 0
На мен проблема ми е, че съм страшно темпераментна, искам всичко да става сега, веднага на момента, не умея да чакам и не съм търпелива (може би затова ми се налага да чакам по много време за дадено нещо Sad). Но определено искам да го пречупя това и да си отворя късмета, както се казва  Two Hearts
Още по едно нещо си приличаме с теб! Laughing Аз съм адски нетърпелива и съм сигурна, че това е един от уроците, които трябва да науча.Имаше и едни други уроци, но Слава Богу ги научих и разбрах, сега единствено трябва да си простя и да се освободя от чувството за вина.Което е много трудно, даже на други хора простих, само на себе си-не.
За Зеланд си права-по този начин задействаме равновесните сили и когато много силно искаме нещо да се случи, на нас ни се захлопва вратата.Трябва да се научим да намаляме важността, което лично за мен е много трудно.

 Laughing   bouquet Нинчето, да ти кажа аз мисля, че не сме само ние. Този проблем се среща при много хора и съм съгласна с danilu, която е дала примера с мъжа си, който явно умее да чака. Да, обаче идва един момент, в който, ако наистина много дълго си чакал нещо и си искал да се случи, а пък виждаш, че по една или друга причина не става, търпението ти се изчерпва. Може би наистина за всяко нещо си има време и място, както не веднъж са казали хората и понякога може би е по-добре да се изчака. Но помислете си колко щеше да е хубаво ако можехме да сбъдваме желанията си бързо (говоря за разумните такива, разбира се). Аз вярвам, че все пак има техники, които могат да помогнат и да засилят късмета и все още чакам предложения от някой, който е успял да се пребори с това, за което говорим  oops Flushed

# 169
  • Мнения: 5 459
Оф,аз пък просто нямам търпение да изляза от дупката. Надявам се числото 13 да е виновно. Няма да се оплаквам сега, защото започна ли-няма млъкване  Embarassed

# 170
  • Мнения: 48
 Simple Smile Благодаря ти Luna

Във връзка с последните постове, трябва да ви кажа, че аз съм абсолютно същата, нетърпелива да се случи това, което искам. Но като връщам лентата назад, доста неща са ми се получили, как и по какъв начин идея си нямам, пък не е и чам толкова важно, просто съм Благодарна Praynig
Но има едно което мноого се запъва, дали не е за мен...какво ли  newsm78 и не мога просто да се отпусна, яд ме хваща понякога, че не става и не става  ooooh!
Желания днес нямах време да пиша, пък и бях позабравила  Simple Smile, а сега ми се спи доста, така, че като си легна ще ги изкажа мислено.

# 171
  • Мнения: 871
Добро утро, момичета  Simple Smile И аз да драсна два реда защо се рових в темата и как ви намерих.
Тази година ми беше кошмарна. Още от 2012 средата влязох в една тъжна серия, в която ако ми се случи нещо страхотно, нямам време да се зарадвам, защото ми се е стоварила гадост на главата.
В личен план го закъсах доста, 7 години връзка в разпад, прекъсната бременност /която отхвърли пък грешна диагноза и невъзможност за забременяване/, та започнах да ровя за ритуали за избор на подходящ съпруг, благополучие и привличане на финанси.
Пишех желания на нарастваща луна, но нищо от това, което ми беше належащо, не се сбъдна. Явно нещо правех грешно.  newsm78 Отказах се.
Ровех и за ритуали за търсене на подходяща работа, но и там ударих на камък и засега нямам никакво развитие по въпроса. Работя нещо, което не ми е присърце и с идеята, че е временно и че все пак ми трябва опит за автобиографията. Плюсът на тази работа е, че нямам нощни смени, събота и неделя съм вкъщи и имам свободно време да си чета специализирана литература по моята специалност.
Търся отговори на въпроса "къде сбърках?" общо взето. Търся смисъла, посланието на Вселената защо стана всичко това...

Та... извинявайте, щяха да бъдат два реда.  Embarassed

# 172
  • Мнения: 45
Искрено ви препоръчвам "Монахът, който продаде своето ферари" от Робин Шарма.. от няколко дни я чета и нощем се будя да размишлявам по нея и по действията и държанието си...
 Peace

# 173
  • Мнения: 3 134
kalpazanke, и на мен като ми се случи нещо гадно и задавам въпрос:
И сега какво трябваше да науча тук? Понякога наистина не намирам отговора и се вбесявам, че съм наказвана за нещо, а не знам защо. Може би трябва да се науча на търпение. И аз имам твърде много въпроси без отговори. Единственото, което мога да ти кажа, е, че вглъбявайки се да търсиш у себе си, пропускаш нещата около теб. И винаги, винаги в гадното има и нещо добро. Може би точно намирайки доброто е смисъла.

# 174
  • Мнения: 47
Добро утро, момичета  Simple Smile И аз да драсна два реда защо се рових в темата и как ви намерих.
Тази година ми беше кошмарна. Още от 2012 средата влязох в една тъжна серия, в която ако ми се случи нещо страхотно, нямам време да се зарадвам, защото ми се е стоварила гадост на главата.
В личен план го закъсах доста, 7 години връзка в разпад, прекъсната бременност /която отхвърли пък грешна диагноза и невъзможност за забременяване/, та започнах да ровя за ритуали за избор на подходящ съпруг, благополучие и привличане на финанси.
Пишех желания на нарастваща луна, но нищо от това, което ми беше належащо, не се сбъдна. Явно нещо правех грешно.  newsm78 Отказах се.
Ровех и за ритуали за търсене на подходяща работа, но и там ударих на камък и засега нямам никакво развитие по въпроса. Работя нещо, което не ми е присърце и с идеята, че е временно и че все пак ми трябва опит за автобиографията. Плюсът на тази работа е, че нямам нощни смени, събота и неделя съм вкъщи и имам свободно време да си чета специализирана литература по моята специалност.
Търся отговори на въпроса "къде сбърках?" общо взето. Търся смисъла, посланието на Вселената защо стана всичко това...

Та... извинявайте, щяха да бъдат два реда.  Embarassed
Може би при теб ключът е "належащо".За съжаление в живота си,понякога човек има много кофти моменти,които трябва да се преодолеят,но повечето неща се случват постепенно и им трябва време.Аз бях писала в темата преди време как написах писмо в което си поръчах идеалният партньор за мен.Много внимателно първо си писах няколко дена чернова ,какъв точно желая да бъде и накрая,когато писмото ми беше готово го прибрах и се опитах да не мисля повече за него.Наложих си да не ми е "належащо".Според мен е така със всякакви желания.Трябва да се пишат внимателно и от сърце и после да "забравиш"за тях и да оставиш вселената да се погрижи.Късмет ти желая  Hug

# 175
  • Мнения: 871
Пит, mariqplam, благодаря ви за включването. Това, което ме подсещате да си призная, е че нямам търпение /за капак на нахалството ми/.
Търсенето на работа ми е помежду другото. Пускам сивито, пък каквото стане. Глася го вече два месеца.  Rolling Eyes  Срок имам до първи март догодина да започна да работя това, което искам. За три месеца се надявам все нещо да изскочи. Това по въпроса с думичката належащо  Blush

Партньор не ми трябва- не знам дали писах, но не се осмелих да си го "поръчам" от Вселената. Засега си ми е идеално сама. А и докато не се науча да формулирам желанията си, по-добре да не си навличам сама поразии на главата.

От списъците на нарастваща луна имам сбъднат само ремонта на фотоапарат.  Laughing писах списъците лятото, а желанието се осъществи едва миналия петък.  bowuu Не ми се мисли останалите ми желания с какъв темп ще се осъществят  Crazy

Пит, вглъбявам се, защото явно не правя нещо като хората, за да не ми върви И в личен план. Това ме тормози най-много. Не съм покривала нечии критерии за съпруга и това го разбирам след 7 пропилени години, три от които в съвместно съжителство.  Shocked Търся доброто в ситуацията, премислям твърде голям инат/егоист ли съм, кофти професия ли избрах, та така да ми влияе и в личен план.  Rolling Eyes А отговор няма.

# 176
  • Мнения: 0
Работя нещо, което не ми е присърце и с идеята, че е временно и че все пак ми трябва опит за автобиографията. Плюсът на тази работа е, че нямам нощни смени, събота и неделя съм вкъщи и имам свободно време да си чета специализирана литература по моята специалност.

kalpazankata, иска ми се да ти кажа да не се отчайваш, но много добре знам какво е. И при мен случаят е точно такъв, аз от една година търся работа по специалността и все не става. Вярно е,че е много трудно в момента и безработицата е голяма, но понякога наистина се отчайвам много. Работя почасово на място, което не ми харесва особено, парите са изключително малко, но седя, за стаж. Не искам да звучи грубо, знам, че много хора и това нямат, благодарна съм, че все пак имам някаква работа и не стоя по цял ден вкъщи, но все пак. Ходя по интервюта и накрая все откази. Всеки път си казвам, хайде дано сега всичко да мине успешно, да започна и накрая оставам разочарована, а пък времето си минава ...  Sad

# 177
  • Мнения: 2 510
Aз също съм без работа и моето положение е по-лошо от твоето, Dallia177  Hug.От две години и половина се лутам и въпреки, че за това време смених две работи(за много кратък период от време), те се оказваха неподходящи и некоректни.От началото на лятото ходя само на интервюта и дотам, случвало се както казах, нещата тъкмо да се случат и те не стават. Cry Не зная къде ми е грешката, правех се на каква ли не, и истината съм казвала и съм лъгала и нищо....Лошото за мен в случая е че прекалено силно искам да започна работа, само за това мисля, ровя по сайтовете, телефона ми непрекъснато е в мен, даже в тоалетната като ходя и няма как да намаля важността.И да не мисля известно време, пак се загнездва в мен безпокойствието и страха.И да не говорим за опустощаващото чувство за вина, което изпитвам към мъжа ми, към детето ми, към самата мен.... Cry
Да, зная че този период ще мине, но кога?Какво трябва да науча още?Как да имам положителни чувства, като цялата съм изтъкана от лоши емоции и мисли?Ей тия въпроси не ми дават мира, явно нищо не съм разбрала от толкова книги, които изчетох....Но наистина е много трудно

# 178
  • Мнения: 134
Ихааааа колко оживено стана тук....Здравейтеее  wavey

Изписали сте толкова много. По предишните писания не искам да изказвам мнение, защото не искам да се замислям. Решила съм всичко, което е минало да си остане там. Да не говорим, че точно преди седмица изживях нещо което не съм вярвала и това донесе доста голям стрес, но нищо аз си получих урока и тази ситуация.
Аз искам да споделя какво странно нещо ми се случва....Ако и някой друг го е изпитвал или му се е случвало нека пише...
Значи от както чета темата, не мога да кажа, че нямам промяна в живота и в мисленето си. Имам и то голяма, но най интересното е, че живота ме среща с хора, които приличат на предишното мен или се държът като предишното мен. Проявяват реакции в различни ситуации, които аз съм проявявала преди и се държат по начин, по който аз се държах преди спрямо хората около мен. Сега обаче осъзнавам всяко едно нещо. Сякаш виджам как съм изглеждала в очите на хората преди. Много интересно и важно за мен е това, че съм преодоляла доста неща и как сега Вселената ми показва пътя по който съм минала т.е. къде съм била и къде съм сега. Благо- даря!
Пожелавам на всички много спокойствие, защото то е важно за взимането на решения, както и за сбъдването на желания. Hug Hug Hug

# 179
  • Бургас
  • Мнения: 255
И да не говорим за опустощаващото чувство за вина, което изпитвам към мъжа ми, към детето ми, към самата мен.... Cry

според мен това е урока на който трябва да се научиш  Hug
чувството за вина,според мен е най-големия ни проблем,даже това вторачване мисля,че се дължи точно на това съчетано с перфекционизма,т.е. дали нещо сме го направили по правилния начин,дали не сме сгрешили и ......така нататък,обаче замислете се и да сме сгрешили какво?Трябва да се освободим от това,чувство за вина,защото просто виновни няма

Общи условия

Активация на акаунт