Подсъзнанието може всичко 59 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Когда совсем падете духом, приходите ко мне в больницу. Один обход ракового отделения в два счета лечит от любой хандры.

Эрих Мария Ремарк

А, на мен, откакто чета подобна литература ми се случва,вече години, да срещам само хора, занимаващи се с подобни дейности и вярващи в доброто. Така срещнах и съпруга си. 

Мили момичета, имате всичко, което ви е нужно, за да се усмихнете на всеки нов ден и да го  изживеете в пълнотата му, с всичко, което ви носи!    Ако се опитате да бъдете благодарни и за най-дребните неща, които в момента смятате за даденост, ще се уверите, как постепенно погледа ви ще се проясни. Свикнали сме да имаме телефони, компютри, интернет, топла вода и изобщо течаща вода, телевизия и какво ли още не, а колко често се замисляме какъв би бил живота ни без тях? Голямата ми дъщеря мрънкаше, когато завали дъжд (сигурно още си мрънка, но не е около мен, за да я чувам), защото, представете си, щял да й развали прическата!  А има хора, които биха били щастливи ако изобщо можеха да видят как вали!
Никой не върви по равно, всички се препъваме, но някои от нас стават, изтупват прахта и си казват "Я, в какво интересно камъче се спънах! Дали не бих могла да го използвам за нещо полезно?", вземат го, вдигат очи нагоре и с усмивка и песен в душата продължават. Други с яд ритат камъка, в който са се препънали, вдигат пушилка, която полепва по тях, а и отново се нараняват, пустосват и проклинат калпавия път и вторачени надолу, изобщо не забелязват красотата около себе си. И в себе си! Просто метафори провокирани от вашите постове. Била съм и в двете роли, но от доста време насам съм по-често в първата. А убеждението, че не получаваме това, което искаме, а това, което ни е нужно, е като смазка за мислите ми. 

Неее аз нямам в предвид, че срещам хора които четат подобна литература а хора които притежават качества и държание каквото аз съм притежавала преди. Качества, които не ми са ми харесвали и съм работила върху тях. Сега срещам такива хора и виждам от страни каква съм била и как възприемат хората даденото държание. ООффф разбирате ли ме.......За мен това е ново и интересно

verano azul Подкрепям това, което си написала за благодарността с 10 ръце хахах и аз по напред съм написала много неща, за които за които трябва да сме благодарни. Аз сама се уверих, че когато си благодарен на малкото тогава идва и по голямото. Не трябва да сме озлобени  от това, че ние все не получаваме или от това, че все на нас......... Разберете благодарността е много важна. Имате покрив над главата си, имате какво да сложите на масата, имате хора около вас които ви обичат....да не продължавам, който иска може да се върне назад, за да види какво съм написала...

verano azul,точно това си мислех и след като прочетох поста ти си рекох, е браво, някой вече е написал точните думи. Дали не сме забравила наистина да се радваме на дребните неща, които ни заобикалят? Ако гледаме само под носа си, няма да можем да видим хоризонта.
 Мен и нещо друго ме впечатли. Фразата:"Къде бъркам..." Ами защо си мислите, че бъркате? Явно нещата не са назрели, за да се случат така, както очакваме. Има тежки моменти, в които наистина е трудно, да намерим изход, да дадем смисъл на нещата, да отговорим на въпросите, които напират, но точно тогава идва пробата, да докажем какво сме научили. Повечето от съфорумките(аз не съм в числото) са изчеле куп неща,мъдри и премъдри, техники, за които само съм чула, ами давайте, с повече кураж и самочувствие, оценете себе си, качествата си, дерзайте. Знаете толкова много, какво остава...Всичко ще си дойде на мястото. Това ви го казвам от опит.
И отново успех на всички! Само не се обезнадеждавайте!!!!!

А пък аз спечелих 14 лева от лотарията и за 10 си купих още билети и.......изгубих 10-те лева. Бабка ми дето викаше откъде дошло, там и отишло 

Tetida, чудесно е, че съумяваш да наблюдаваш отстрани и да анализираш ситуации и хора, които както твърдиш отразяват теб преди, но скромното ми мнение е, че за да ги "виждаш" все още, значи има нещо неотработено в тази насока. От една страна са база за сравнение, но от друга - провокация към теб самата.   Пример от моите експерименти: още през миналата година си изградих навика, когато крача по улицата, да си повтарям думичките на хоопонопоно. Все още правя така, съвсем несъзнателно - вървя си и си мантрувам. Миналото лято на няколко пъти  срещах  "съвсем случайно" хора, с които ме свързват не особено приятни спомени и самите срещи, когато се реализираха за първи път след толкова години, успяха да наддигнат тягостни чувства в мен. Ставаше ми неприятно, спомени нахлуваха с бясна скорост, смръщваше ми се деня.   Но продължих да си повтарям думичките. След месеци, пак "случайно", срещнах същите хора (е не заедно де   ). Със задоволство констатирах, че не ме полазиха предишните чувства на гняв и неприятност, а нещо подобно на безразличие изпълни съществото ми.   Мина се още време и уверено мога да заявя, че поредната среща беше съпътствана с хладнокръвно и ведро отношение от моя страна и , може да прозвучи извратено, но изпитах добронамереност към тези хора. Личен извод: имала съм много за чистене в тези междуличностни отношения и смятам, че търпеливо си извървях пътя. И няма значение, че тези хора отдавна не присъстват в живота ми. За мен е важно, че успях да излекувам отношението си към тях.

Здравейте момичета, не знам дали тук е мястото и моля за извинение ако нарушавам реда.               http://shirinan.com/online/  Това е сайт за колективна медитация онлайн за доброто на България. Нека всеки, който почувства вътрешно желание да се включи. Колкото повече хора, толкова по силна енергия. Още един път се извинявам за нахлуването при вас.   

И аз не си задавам въпроса "Къде бъркам?" Няма грешки за мене, ако произлизат от мен. Давам най-доброто от себе си и толкоз. Въобще не съм се и съмнявала, не се и съмнявам. Въпроси задавам само на други, и то ако не разбирам действията и подбудите им, и пак то - ако са ми достатъчно близки и важни. За моето отношение към тях не изпитвам съмнения и колебания. Благодарна съм за дреболии обикновено, ама дълбока благодарност изпитвам. Защо, не мога да кажа - така го усещам, така го изживявам. Разбира се, продължавам да се препъвам в неизживяни неприятни отношения с няколко човека, но знам, че и това ще мине - т.е. ще стигна до момента на спокойното, доброжелателното и неангажиращо с нищо другия отношение. Имам да зрея още.
Чета ви за работата - Спомняте ли си, преди повече от половин година се похвалих, че най-сетне напускам работа...   След толкова време обаче, в труден момент, ми предложиха същата работа - хем съм благодарна, хем ми е смешно, чак се питах с присмех - Абе, да не би пъпа ми тук да е хвърлен?! Как според вас постъпих и защо?

… И когато пред теб се разкрият толкова пътища, че да не знаеш кой да избереш, не се втурвай наслука по някой, а седни и чакай. Поеми дълбоко и уверено въздух, както в първия ден, в който си се появила на белия свят. Без да се разсейваш за нищо, чакай, чакай, продължавай да чакаш. Стой неподвижно в тишината и се вслушай в твоето сърце. Когато то ти проговори, стани и тръгни натам, накъдето то те зове.

Сузана Тамаро
 

Привет, момичета!Нямам грам време да ви чета, за което съжалявам.Но това си ми остава любимата тема!!!-която промени живота ми и мен като човек
Мярнах това из фейсбука и разбрах, че имам същите симтоми
Новолунието било на 3.12(вчера) написахте ли си желанията?Аз мисля днес да си напиша писмо до Дядо Коледа 
Пожелавам ви да ви се сбъднат всички желания!

Страхотно момичета, много ми напълнихте душата с последните постове.
Благодаря.

РЕЦЕПТА ЗА НАСТОЯЩЕ

Всяко нещо, което при теб е дошло
е учител.... И даже приятел.
Всяка случка я пишеш с мисълта за добро,
и растеш – до ръба на душата си...
Че дори и отвъд. Сякаш няма предели.
Има само небе. И крила,
със които да литнеш в най-човешката смелост:
Да живееш. Но точно Сега.
Сякаш всеки момент е случайно последен,
но го дишаш с любов. До безкрайност.
Точно в тази минута ти си адски потребен,
без идея за земна нетрайност,
без игрички със времето. Отведнъж го прескачаш,
и щастливо се сбъдваш. Наистина.
Ти си имаш Сега, и това е достатъчно.
Всеки миг си е твой. И единствен.

Мира Дойчинова

Толкова ми хареса, че не мога да се сдържа и да не го споделя с вас! Спокойна нощ и вълшебни сънища! 

И аз много ви благодаря за подкрепата, момичета!  
Дори и като имам по-натоварен ден ми става много мило и приятно като прочета постовете в темичката. Колко е вярно това, че много често забързани и задъхани от ежедневието забравяме да се радваме и да благодарим за малките неща в живота, тези които ни заобикалят. Аз от известно време вечер преди лягане разсъждавам точни върху тези неща, казвам си 'спри се, огледай се, имаш за какво да благодариш, научи се да цениш нещата, които имаш, най-вече цени времето, което имаш, защото това е единственото нещо в живота, което никога не се връща и пропилеем ли го после съжаляваме за пропуснатите възможности' ... Знам, че и аз имам над какво да работя още, всеки път когато се скараме нещо с майка ми тя ми казва 'ти докато не се научиш как да се държиш с родителите си, няма да ти потръгнат нещата'. Аз не се държа лошо, но съм малко инатлива и когато вярвам в нещо си отстоявам позицията до край. На моменти осъзнавам, че не показвам достатъчно любовта си към родителите ми, но не е нарочно, просто явно съм от хората, които не изразяват чувствата си към най-близките, което в никакъв случай не означава, че не ги обичам, напротив. А и понякога малко се дразня, защото съм достатъчно голяма да взимам решения сама за себе си, а майка ми и баща ми понякога все още се опитват да ме 'наставляват' и да контролират нещата. Знам, че за един родител винаги си оставаш дете, но все пак... Може би това се получава, защото все още живея с тях, но няма как, не мога да си позволя да се изнеса като нямам сигурни доходи  . Всеки има трудности и е изправен пред уроци на съдбата, които трябва да научи за добро или лошо.
Нинчето, аз също не мисля,че вината е в нас. Разбирам те защо се чувстваш така и защо си задаваш този въпрос, аз също когато съм отчаяна си го задавам, но после си казвам, че в крайна сметка, специално по отношение на работата, аз правя това, което се изисква от мен и не ми остава нищо друго освен да се моля и да чакам. Опитвам се да си втълпя, че нещата ще станат, когато му дойде времето и наистина нещо подходящо ще се появи. Пожелавам си и 2-те много скоро да се зарадваме искрено и да се похвалим с добри новини!    

Простотата и простотията седяли на един чин в училището на живота.
Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно, ексцентрично.
Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.
Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията – с огромни заврънкулки и претенциозни орнаменти.
Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.
Простотата не биела на очи. Простотията била очевадна.
Простотата пеела вярно, с чувство. Простотията – гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.
Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.
Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се оправдавала, обяснявала, но не падала никога по гръб.
Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала нагло.
Простотата питала, когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор за всеки въпрос на този свят.
Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията – ненаситна и вечно недоволна от всичко.
Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.
Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното.
Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.
Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.
Простотата нямала много приятели, но малкото й били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да й е истински близък.
Простотата не търсела известност, популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.
Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.
Когато дошло време да завършат училището на живота, уж незабележимата простота била обявена от Директора на училището за светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали: „О, свещена простота, няма никога да те забравим!”. А простотията, която не оставала незабелязана за никого, била втрещена, когато Директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.
Оттогава простотията обикаля между хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали с чистосърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени освен с безсмъртната си простотия...

Мадлен Алгафари