Публикувана: 20 ноем. 2013, 13:05 ч.
Последно мнение: 4 фев. 2015, 12:05 ч.

Как се справяте психически?

9 133
24
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се чувстват и как се справят родителите на деца с увреждания, включително тези с по-големи деца?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени родителите при отглеждането на децата си?
Какви стратегии използват родителите, за да се справят с предизвикателствата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се чувстват и как се справят родителите на деца с увреждания, включително тези с по-големи деца?
  
  Родителите на деца с увреждания изпитват различни емоции, включително шок, мобилизация, разочарование и страхове за бъдещето на детето си. Те се справят с ежедневните предизвикателства чрез мобилизация за терапии, търсене на нови подходи и приемане на реалността. Освен това те търсят подкрепа от семейството си и професионалисти в областта. Родителите на по-големи деца с увреждания имат различни преживявания, като например чувство за загуба на нормалния живот, справяне със социални и институционални предизвикателства и справяне с ежедневните трудности. Те споделят истории за семейства, които са възприели „живот за живот“ вариант и са изгубили личния си живот, приемайки, че децата им няма да бъдат като другите. Освен това се разглежда сравнение на обществени нагласи и отношение към децата с увреждания в различни страни, подчертавайки по-голямото разбиране и приемане в други държави.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени родителите при отглеждането на децата си?
  
  Основните предизвикателства, пред които са изправени родителите, включват стрес, недоспиване, финансови затруднения за терапии, социално изолиране, притеснения за бъдещето на детето и психическо натоварване.
- Какви стратегии използват родителите, за да се справят с предизвикателствата?
  
  Родителите използват различни стратегии за справяне, като например търсене на нови подходи към терапиите, приемане на реалността, търсене на подкрепа, откриване на радост в малките успехи и избягване на прекомерно натоварване с терапии.
- Какви са основните предизвикателства в обществото по отношение на приемането на деца с увреждания?
- Как родителите се справят с вътрешните си чувства и борбата да се чувстват добре?

# 15 4 дек. 2013, 13:31 ч.

Мнения: 2 326

Наде, не мисля че е въпрос на липса на вътрешна увереност. От това, което пишеш, оставам с впечатлението, че искаш да си като слънце и да огрееш насякъде и само тогава ще се почувстваш добре. Само че със или без специално дете това не е възможно. За това се слагат приоритети на нещата и преценяваш кое ти е по-важно да свършиш.
Аз на моменти съм същата. Понякога като зацикля, нито мога да спя като хората нито нищо. Искам да свърша всички, да имам решение за всичко. Видях че ми се изплъзват нещата в един момент и взех да се реорганизирам. Правя си програма, която да мога да изпълня без да съм супермен. Някои неща отпадат и остават за друг път(или никога). Ако нещо мога, го делегирам на някой - включително на децата Simple Smile

И гледам да ми останат поне 10-15 мин за мен си. Когато успея да ги приспя рано, остават и повече.
От известно време си отделих един ден, в който да не се занимавам с терапии, учене и всякакви такива неща. Това си ни е ден само за разходки и забавления. Понякога дори ги оставям по-дълго на копютъра или телевизора в този ден. През останалите дни са намалени до минимум. Децата също имат нужда от малко почивка от правила и изисквания.
Относно сравненията с другите деца - избягвам да ги правя. Наслушах се в градината, а и в училище, че той се справя най-зле. На практика се оказва, че не е така, като пообщувах малко с децата. Понякога ползвам за критерий брат му, но само до толкова да преценя, накъде още имаме да наваксваме. Много внимателно избягвам да сравнявам децата пред тях самите и да ги давам за пример един на друг.

# 16 5 дек. 2013, 11:56 ч.

Мнения: 42

вкл;чвам се само,че искам да ви следя. симпатични сте ми bouquet

# 17 5 дек. 2013, 13:30 ч.

Мнения: 4

Момичета, много ми помага това което споделяте, за да си определя сама за себе си аз къде стоя. Извинявам се, че напоследък въобще не съм се включвала, но на пракитка останах без Интернет през последните 10-тина дни.
Наде, повечето неща, които си споделила, все едно аз съм ги писала. Това е направо в дестяката

Цитат на: Надето77 в сб, 30 ное 2013, 01:07

Лично аз смятам, че голяма част от нас - да не кажа почти всички - още в началото на поява на проблема започват да се отъждествяват с детето и с проблема. И не говоря просто за: детето има проблем - аз имам проблем, а за много по-глобалното схващане - проблемният живот на детето - моят проблемен живот, невъзможният нормален живот на детето - моят невъзможен нормален живот. И това излиза много отвъд ежедневните трудности, ангажиментите с терапиите, интеграцията и т.н.
Доколкото схващам, добрата практика е човек да може да се разграничи от детето си. Защото ние сме били и трябва да останем личности - жени, съпруги, професионалистки, имали сме хобита, излизали сме, пътували сме. И когато изведнъж всичко това изчезне, и останем само майки на деца с увреждания, психологическата криза не закъснява.

Точно тук е основният проблем за мен специално. Че проблемът на детето (даже не самото дете) измества всичко останало напълно и направо губиш идентичността си. Затова предположих,че като има и друго дете е малко по-различно, защото едва ли то може да остане в сърцето на майка си на заден план.
Ина, на всички си ни действала изключително зареждащо и оптимистично. Искам от сърце да ти благодаря за тази виртуална подкрепа, която всъщност хич не е виртуална. Но както Надето вече е написала на мен ми липсва чувството на вътрешно спокойствие и равновесие, това да си в мир със себе си. Ина, и аз мисля,че ти си го носиш в теб и ти се възхищавам за това.
Не ми липсват честите излизания например, липсва ми желанието за такива и зареждащото чувство, което съм имала когато съм го правила преди.
Stun, и аз се опитвам да приоритизирам, надявам се, че ще успея някой ден.
Usmihnelka, явно твоето слънчице е още мъничко, виждам,че ти имаш много положителна нагласа и не бих искала постовете ми да ти десйтват обезкуражаващо. Пожелавам ти (а и на всички други_ много, много мигове на щастие.

# 18 6 дек. 2013, 18:19 ч.

Мнения: 375

Здравейте мами Hug

Аз по принцип съм с невротично фобийно разстройство.Преди 2.5 направих страхотен рецидив на фона на лекарства.Мисля,че основната причина беше проблемите с детето.Преди няколко дни бях на открит урок в детската.Сринах се тотално.Боци е в логопедичната детска.И са го сложили в 3 група.Роден е на 23.12.2008 и е най-малкия,но не можело да бъде в по малка група,все едно си върви с набора.Той се развива по бавно,нормално след,като мозъкът му е бил притискан почти 8 месеца.А те ги изпитваха,коя дума,колко срички има Shocked

,повечето деца знаеха,но моя син е много далеч от сричките.
Направо изпадна в депресия,насълзиха ми се очите,той като ме видя и вика"кога ме а вземе мама".Говорът ни е като на 3години и половина.
Много е трудно,ако не емъжът ми до мен,ще откача направо.Аз не искам да го сравням с други деца,но е неизбежно.Искам той да се чувства щастлив.Въпросът обаче е ,какво ще правим за училище?Избягвам да мисля,но след този открит урок,нямаше как.Понякога си мисля,какво искаш повече ходи,говори,вижда,чува,разбира,еми развива се по бавно,майната му.
Прегръщам ви мами Hug

# 19 6 дек. 2013, 19:37 ч.

Мнения: 3 914

Цитат на: roni77 в пт, 06 дек 2013, 18:19

Понякога си мисля,какво искаш повече ходи,говори,вижда,чува,разбира,еми развива се по бавно,майната му.

Не понякога,трябва винаги да го мислиш това Hug

Е,няма да стане ядрен физик,ми много важно.Важното обаче е да е здрав Hug

Я горе главата всички и честит празник днес bouquet

# 20 6 дек. 2013, 21:04 ч.

Мнения: 42

честит празник, милички момичета! chef

Св. Николай много ама мноого е обичал и умирал за децата!

# 21 12 дек. 2013, 14:12 ч.

Мнения: 2 326

Цитат на: roni77 в пт, 06 дек 2013, 18:19

Здравейте мами Hug

Той се развива по бавно,нормално след,като мозъкът му е бил притискан почти 8 месеца.А те ги изпитваха,коя дума,колко срички има Shocked

Явно не сте попаднали на правилните възпитатели. Моят син също беше в тази градина, като на 5 години той все още не изговаряше думите цели и не подреждаше правилно изреченията. Но когато е имало открит урок, винаги му даваха нещо, с което може да се справи и да покаже че знае.
Прецени как върви детето и ако те притеснява мисли за отлагане на първи клас. Те и от градината ще ти дадат насоки последната година, но по-важно е твоето мнение.

# 22 13 ян. 2014, 14:46 ч.

Хасково
Мнения: 27

Здравейте! нека ви разкажа за моя живот, Разбрах че съм бременна на годежа ни с мъжа ми, щастието беше неописуемо. Бременността ми протече нормално, раждането обаче беше съпроводено с шок, че детето ми е ще различно ( не казвам увреждане, защото не харесвам този израз). То се роди май 2012г. със синдром Патау, толкова рядък синдром, че и докторите не можеха да ни кажат за какво става въпрос, нямам очаквания дали ще говори дали ще ходи и т.н.. Операциите които претърпяхме бяха главно заради това, че дъщеря ми се роди без анус. Докторите ни казваха че няма шанс да оцелее и заради други малформации, които има. Сега дъщеря ни е на 1год и 8 месеца. Предстоят ни още операции. Не ми е трудно да си гледам детето, тя е толкова лъчезарна и усмихната, но идват моменти когато състоянието й се влошава има някакъв проблем и тя страда, това е най- голямата ми мъка. Иска ми се да има срещи на родители на деца с различни проблеми, за да може да се подкрепяме и да си даваме кураж. Бъдете живи и здрави, и вие и вашите страхотни деца!

# 23 8 ян. 2015, 08:03 ч.

Мнения: 242

В темата не е писал никой отдавна, но реших да споделя своите терзания. Когато научих за проблема на детето си, просто се сринах. Сега е на 8м., но не мога да приема, че има проблем, често плача. Обвинявам се постоянно-защо не си направих всички изследвания преди да забременея, защо не бях по-отговорна, защо причиних това страдание на детето си, защо гинекологът ми не ми пусна всички изследвания, като например за токсоплазмоза (аз дори не бях чувала за това заболяване), защо не се видя на видеозон. Не се справям, даже никак не се справям. За мен няма утре, постоянно плача, отдалечих се от приятелите, затворих се, не говоря за проблема. Не се справям психически и защото вината, че с безхаберието си, аз съм причинила страдание на детенцето си ме съсипва, погубва, смазва.

# 24 4 фев. 2015, 12:05 ч.

Мнения: 506

Не се обвинявайте! Няма смисъл, никои не знае какво е навредило на детето ви! А ако знаехте, че ще има проблеми какво бихте направили? Аборт...изоставяне в дом? Знам как се чувствате, минала съм през всичко това. Но не съм се обвинявала. Човек неможе да избяга от съдбата си! Много често си го повтарям. Аз също се отдалечих от приятелите си, някой сами се отдалечиха от мен когато разбраха, че детето не е добре. Нещо от което изпитах огромна болка.
Сподели с нас какво те плаши, какво му е на детенцето. Още е много рано да се справиш-8 месеца. Аз разбрах на 6 мес, че имаме проблем, дълго време не вярвах, после се питах защо на мен? И всякакви такива обичайни неща. Когато обаче стана на 1,4 г отидохме при един лекар който се зае доста сериозно с детето и каза, че трябва да разберем от къде идва проблема. Започнахме да отхвърляме диагнози една след друга, като тръгнахме от най-страшните, прогресивни болести водещи до загуба на детето. Това беше най-трудния месец в живота ми. След това започнах да си мисля, че нищо няма значение, само да е жив и да е с нас. Най-важно е да цениш това което имаш. Много сме били по болниците и много съм страдала за другите деца, и много съм благодарила за моето, че все пак ходи, милва ме, прегръща ме. Не ме интересува, че не говори, важно е че ме разбира...и така гледам да се радвам на това което може, не гледам какво не може, не гледам колко изостава. Доволна съм на това което може! Трудно е! Много е трудно, особенно в България, където хората ти гледат детето като прокажено, където родителите на здрави деца събират подписи да се махне дете с увреждане от групата в детската градина, защото здравите им деца затъпявали и вместо да се развиват заучавали олигофренско държание и т.н.
Трудно е, но трябва да се справим, защото това са нашите деца, те разчитат на нас!

Препоръчани теми

Деца с увреден слух - 9

Гръбначни изкривявания - сколиоза и кифоза, тема 3

Алпорт синдром

Проблеми с бъбреците, пикочните пътища и пикочен мехур - тема 28

Причина:

Причина: