Ролята на парите във връзката.

Според мене е хубаво да бъдеш с човек от твоята класа, защото съм била на мястото, когато аз съм давала пари на мъж и той е зависел до някъде от мен, но в момента съм в позиция, с човек, който е по-заможен от мен и всячески ми се натяква(несъзнателно, разбира се) това и не е особено гот, да усещаш, че някой те превъзхожда..

Но пък от друга страна по-успелите хора могат да те стимулират да изискаш от самия себе си - повече !

Мен ме интересуваше до колко е креативен, преспективен и немързелив

Парите при такива хора не закъсняват 

Ако е богат , горните наща за мен пак са от значение  може да наследиш богатство , но също така  успешно може да го пропилееш , вместо да го задържиш/умножиш , ако нямаш някои от горните изброени 

водеща и от първостепенно значение.

липсата на пари неминуемо води до бавен, понякога тягостен и  мъчително изнервящ финал на връзката. парите може никого да не са направили щастлив, но липсата им води до гарантирано нещастие.


пс. знам, знам, тук всичко живо е за любовта, тя е вечна и не се влияе от такива прозаичности като парите  

  

Минимум мъжът трябва да е една идея малко по-паричен от дамата- това е моето виждане и опит.
Разбира се по-добре да може когато се налага да поема всички разноски по издръжката на една връзка или един брак.

От основна важност са!!!
Знаете ли колко са ме връщали защото бе съм бил от тяхната класа и не смятам за нужно да давам 150 лв. за една вечеря, при положение, че се виждаме за 2ри,3ти път.
Но както е казал народа за всеки влак си има пътници. Едните сами си заработват личния комфорт като ходят на работа, другите като си отварят краката пред, който трябва.

Аз съм меркантилна. Не бих могла да се влюбя в беден мъж. А мъжете с нисък социален статус често избиват комплекси и мислят доста първично... И ако правиш някакви компромиси в началото, когато еуфорията отмине и останат сметките и битовизмите-    
 Последната ми любов, с която бях 4г е много преуспял мъж и ме научи на много за живота, разбирателството,  отношенията между мъжа и жената.
 А  да създам семейство с беден мъж- абсурд. Още помня преди да се оправим в колко лишения живеехме, как исках каквото имаха другите деца, но ние все нямахме пари. Любовта си е любов, бракът е сделка  

Като се замислих, написаното ми хареса

Защо се разделихте тогава, той обедня ли или намери по-меркантилна?

Нито едно от двете. 

И аз така.
И не мога да се преправям.
Но и аз не съм на 20 г та да го чакам да се доказва тепърва и да залагам на инициативност и тн.
На моите години - просто няма как да контактувам с друг тип мъже..
И не е до меркантилност..а до стандарт и разбиране за комфорт, на който съм свикнала.
+ това, че оцелявам и се справям засега сама - ми той ако не може да ми помага, за какво ми е?
За да го храня и отглеждам и него ли?
Стигат ми дете, куче и бизнес, с които жонглирам.

Много точно си го казала!

Вероятно ако съм още тийнейджърка няма да ме интересува...но аз не съм. Ако е за едната забивка и го виждам чат пат в някое заведение-също не ме бърка.
Но за връзка, за мен, има голямо значение. Нямам желание да ме издържат, докато връзката не е сериозна.А когато стане сериозна, държа да поемаме еднакъв ангажимент относно финансите. Да знам, че ако му родя дете на този човек, той ще ни храни, докато съм способна отново да работя.
Имам много близка приятелка, която е самотна майка.Заради нея четох малко във форума за самотни родители, та мернах някаква тема "Най-гадното от БНД". Та тогава бях прочела един-два разказа за някакви лекета в какво положение са оставяли жените си в родилното, при изписването на детето и после при гледането.Та с такъв, ако ще най-страхотния секс да прави и да ме гледа като теле...няма въобще да стигна до раждане.
Много ми е сконфузно ако мъжът, а когото излизам е закъсал и няма пари.Хем да не го питаш, хем не може да не отворите темата.Чудиш се как да отидете в някое заведение, пък да му подаваш пари под масата.Тези притесненния не са за мен. Нямам против да си платя сама сметката, но държа да не го издържам аз.
С приятелят ми сме се разделяли веднъж. Като се загаджихме беше напуснал работа и разполягаше с около 40лв, имаше много тъпи ситуации в този месец и половина, в който ходихме първия път.Никакво търсене на работа, мрънкане и хем няма пари, хем захожда по заведения. Оставихме се взаимно.След два месеца, така се стекоха нещата, че се събрахме отново.Той вече имаше работа, от тогава не е спирал да работи, на светшинни години е от онова ниво. И до днес не иска дя признае, но тогава явно го засегнах с думите си и сега изпитва страх да мързелува и да се държи като някой прошляк. Знае, че мързела не го търпя. Дори сега прекалява с амбициите и работата, понякога се чувствам ощетена.

Ще цитирам любимия си Ремарк:
 
„Обикновено мъжете с много пари са отвратителни.
- Но парите не, нали?
- Е, да, парите не са.
- Така и предполагах.
- Не мислиш ли и ти същото?
- О, да, наистина парите не даряват щастие, но те необикновено успокояват.
- Парите ни дават независимост, а това е много по-важно.”

Признавам, че никога не съм била бедна, не знам какво е мизерия и винаги е имало но кого да разчитам, от семейството ми дори като немила-недрага студентка. Затова ми е малко чужд този хъс, амбиция и стремеж към парите, който забелязвам у много млади хора.
Убедена съм, че една връзка не може да се крепи само на пари, секс, дете или общо хоби.
Важна е ролята на парите във връзката, но за мен по важна е щедростта.
С моя екс мен, бях убедена, че и 20 и 20000 да имаше в джоба, все по мен щеше да ги профука. Беше щедър във всяко едно отношение. Който обича не брои. Нито колко дава, нито колко може да вземе.