С какво ви дразнят свекървите- 28

И от мен-да ти е живо и здраво момчето! 

Съвсем не по темата, ама се присетих... И аз като бях девойка си бях измислила мъжко и женско име за децата си. Но какво стана - мъжкото съвпада изцяло с името на свекър ми, а ММ не го понася и съответно не дава да се издума. Женското пък съвпада с името на бившата му, с която бяха и сгодени и се разделиха зле, та и там няма да я бъде моята...
Съдба!

  Дори и мъжа ти да беше съгласен да кръстите дъщеря си с името на бившата му, ти щеше ли да си ок с това  . На моя мъж бившата му приятелка, която не му е била годеница, а просто гадже от тинейджърските години, има много хубаво име, но никога не бих кръстила дъщеря си с това име. Малко ми е странно 

Моите свекъри пък се самопоканиха да идват с нас до Одрин. Мъжа ми нали е мека душа и нищо не казал. Било му неудобно да ги отреже. Обясних му, че при това положение, просто ще се разберем като пристигнем в града да се разделим и да се чакаме след няколко часа при колата. Нямам нерви да се влача с тях и да ги чакам да се туткат. Предполагам и на тях няма да им е приятно да ме чакат в магазините, които са ми особено любими и където се бавя повече.

Едва ли. Дори не съм си направила труда да повдигам въпроса. Просто ме беше яд, че и двата ми варианта отпадат и трябва да мисля нови...  Не че като измислихме нови, файда има... Само още едно потвърждение, че е по-важно да ги има децата и да са здрави, а името на по-заден план...

Аз пък докато бях девойка, нито за миг не съм се замисляла за имената на бъдещите си деца. Това изобщо не ми беше тема за размисъл... но, както си бях девойче, взех, че се залюбих, забременях и ожених за младеж, един на мама и на тати. Дъщеря си кръстих на свекървата- рядко срещано и звучно българско име / една млада партизанка се е казвала така/. След 8 години пък кръстих сина си на свекъра, но и на мама, защото е с женския вариант на това име. Не съжалявам.  Не ми треБЕ на мене на баир лозе, че става 36- 37 години съвместен живот, все това щяха да мелят. И децата щяха да са потърпевши. Всеки да си прецени приоритетите и да действа според ситуацията.

Не разбирам защо си го причинявате? За да мърмориш после във форума?

Точно така.

Извинете за объркания пост,афектирана съм и сякаш е минал ураган през мозъка ми...
 Свекърва ми си е родена в града,баща и е от стар градски род даже(това във връзка с постовете на предходната страница).Ама ей на,ос*а се от глава до пети тая вечер.
Исках да празнуваме именния ден на детето при нашите.(Той не е внук на свекървата),но те наивните предложиха да ''проявим човещина'' и да се съберем у нас-за да не се чувствала изолирана.Майка наготвила вечеря,салати,донесоха както винаги някакви зимнини.Цяла вечер то не бяха наздравици,то не беше чудо.Някои съседи е възможно да са си помислили,че съм родила вече.Театъра от страна на свекървата беше пълен.Стана време детето да ляга.Оставих ги да празнуват и отидох да го приготвя.По едно време започна да се чува повишаване на тон от нейна страна,но не отидох да проверя какво става-четяхме приказка с детето.След малко се чу и тряскане на врати.Не след дълго дойде при нас мама и каза да си легна при детето,да не се притеснявам,те си тръгват.Попитах я какво става,а тя каза само,че на свекърва ми и е паднала маската.Вдигнала е скандал за името на нероден Петко.И друг път съм казвала,че изисква от нас да е кръстен на нея.Мислех си,че е осъзнала,че това просто няма да се случи.За момент беше спряла със скандалите на тая тема.Та явно е решила,че като се оплаче от мен на нашите,те ще ми ''стъпят на шията'' и ще склоня.Майка ми,въпреки дълбоко провинциалния си произход  и се чуди на акъла.Защитила ме е вероятно и тая е избесняла.Дори е заплашила,че ще се наложи да си ме прибират ''и с Иванчо,и с Петканчо''    .Това ми го каза мама,за да не се притеснявам-за тях не е проблем да си ни приберат.Повече информация не ми даде,че сигурно щях да и родя в краката.Тръгнаха си,мъжа ми остана сам в кухнята  а майка му влетя в при него и започна да му крещи как не я уважавал,защото някаква(аз) си му стъпила на врата  А родителите ми били  ''малоумни селяни''   
Е,сега поне родителите ми видяха с очите си защо всячески избягвам подобни сбирки и няма да се опитват отново да проявяват човещина.

А мъжа ти къде стои в тая дандания?

Ето това е самата истина- селяндурщината ходи по хората, независимо от произхода им. Както казах и преди, не съм чула досега и дума от провинциалните ми свекъри за името.
А моите хора ( роднини) пък уж са едни добри, помагащи, модерни, откъдето и да ги погледнеш са идеални, пък такива глупости да ми сервират- чак не ми го побира главата как е възможно.

Права си, буржоа имам предвид, даже съм част от селски такива   

Вие да не сте деца, отишли на почивка при баба си през лятото 
Да вземе мъжа ти да ви прибере някъде. Не знам с каква съвест подлага семейството си на такъв тормоз.........че и второ дете чакаш.

Дори и да, го кръстите на свекървата   истериите и сърденията няма да спрат.
Винаги ще си намери повод да е сърдита. Това си е до човек и характер.

Мъжа ми беше видимо потънал от срам.Не ми каза нищо.Каза само,че било пиянска история.Ама за да си изяде и той скандала вероятно се е намесил и то не в нейна полза.
Писала съм много пъти защо живеем още с нея

При нас пък майка ми е с името на бившата приятелка на мъжа ми. Така че милото всеки ден сигурно си я припомня, като се обръща към тъща си. 

Много правилно отбелязахте, че това с тръшкането за име не е до селско - градско, а до манталитет. Когато измисляли име за майка ми 50-ти набор, баба, като добра снаха, казала името на свекърва си. Свекър ѝ казал обаче, да пише на мащехата си, че тя я е гледала, а и жена му вече има 2 внучки кръстени така и в 1 семейство не можело само 1 женско име да има. Е в крайна сметка вуйчо ми доведе снаха с това име, та не останахме без него. . По примера на своите свекъри и баба, каза, че не иска имена, а внуци. Та за това братовчедка ми до към 6 - 7 годишна възраст разправяше, че е кръстена Красимира, на баба Иванка .