Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 4

"В този живот не можем да направим големи неща. Можем само да направим малки неща с голяма любов."

Майка Тереза

"...колкото по-яростно отричаш, толкова по-упорито хората се вкопчват в заблудата." - Маргарет Атууд "Слепият убиец"

"Kакво можеш да направиш, когато се сдобиеш с мечта? Можеш да продължиш с нея, да я оставиш да задвижи живота ти, или да я оставиш и да мислиш през останалата част от живота си какво е можело да стане."

 Пач Адамс

"Ако не обичате себе си, не можете да обичате и другите и няма да можете да гледате как те получават обич. Ако не се отнасяте към себе си приветливо, вие ще се възмущавате от хората, които са приветливи към околните. Ако не можете да обичате себе си, за вас е много болезнено да обичате и някой друг и само на моменти това ще ви е приятно. С други думи, любовта към околните и отношението ви към самия вас е собствената ви доза от вашето лекарство, което давате едновременно на себе си и на другите"

Гари Зукав

"Хубавите неща се случват на тези, които вярват. По-хубавите се случват на онези, които са търпеливи. А най-хубавите неща се случат на тези, които не се отказват."

Антон Чехов

"Да бъдеш силен означава да направиш още една крачка към върха на хълма независимо колко си уморен. Означава да оставиш сълзите да се леят, когато скърбиш. Означава да продължаваш да търсиш отговора дори отвсякъде да си обгърнат от мрака на отчаянието. Да бъдеш силен означава да задържиш надеждата с още един удар на сърцето, с още един изгрев. Всяка крачка – все едно колко е трудна – е още една крачка към върха на хълма. Ако запазиш надеждата жива с още един удар на сърцето, това ще те отведе до светлината на следващия изгрев и до обещанието за нов ден. И най-неуверената крачка към върха на хълма, към изгрева, към надеждата, е по-силна и от най-свирепата буря. Продължавай напред!"

Джоузеф Маршал

Съвсем не, ♥Mam4e♥.
Днес ни зареждаш с такъв позитивизъм, че можем само да кажем:  "Дай още, дай още..."
Не бях чела толкова смислени и верни неща на едно място.

Благодаря, simpatikonia. Верни и смислени неща са казали мъдрите хора, де да можех по-често да ги прилагам.
А утре ще има още.

Ще следя!

 ♥Mam4e♥, прекрасни цитати!
Наистина НЕОБХОДИМА доза позитивизъм!!!!

Много обичам тази тема!!!

"Знаете ли защо понякога сме разочаровани?
Защото вярваме, че другите са готови да направят за нас това, което ние бихме направили за тях."

Елиф Шафак

*******

"По-добре е да правиш грешка с цялата сила на съществото си, отколкото предпазливо да избягваш грешките с трепереща душа. Отговорност значи да осъзнаваш и насладата, и цената, да направиш избора си въз основа на това осъзнаване и после да живееш в съответствие с този избор, без да се терзаеш."

 "Пътят на мирния воин",  Дан Милман

*******

"Слънчевите лъчи не пропускат никого. И теб няма да забравят, освен ако не се криеш в сянка."

Фил Босманс

Добро да е утрото ви! Лек да е денят ви.

Този цитат ми е много любим:


Днес едно дете ме попита: ‘‘сърцето на едно и също място ли си стои или се мести?‘‘
Аз: ‘‘не сърцето си стои на едно място, в ляво..‘‘ и в същото време си мислех... после, един ден, ще пораснеш и тогава ще осъзнаеш, че сърцето живее на хиляди различни места, без да остава винаги на едно и също място. Качва се в гърлото ти, когато изпитваш емоция или пада в стомаха, когато те е страх или те боли нещо. Понякога бие по-силно, понякога сменя мястото си с мозъка. Пораснеш ли, ще разбереш да поставяш сърцето си в нечии други ръце и повечето пъти ще ти го връщат наранено.. Ще има дни, когато ще си мислиш, че вече нямаш сърце и ще го търсиш из спомени, парфюми, погледи... После ще има и ден, в който ще разбереш, че не всички имат сърце.

"Не се бойте да изгубите някого. Хората пратени ви от съдбата няма да се изгубят. Тези които изчезват са за да ви дадат опит."

Ошо

С пари можеш да си купиш къща, но не и дом.
Можеш да си купиш легло,но не и сън.
Можеш да си купиш часовник,но не и време.
Можеш да си купиш книга,но не и знание.
Можеш да си купиш положение,но не и уважение.
Можеш да си платиш за лекар,но не и за здраве.
Можеш да си купиш живот,но не и душа.
Можеш да си купиш секс,но не и любов

 Никога нямаше да я опозная достатъчно добре, за да усетя мислите ѝ в тези последни мигове,
никога нямаше да разбера дали ни беше оставила умишлено. Това, че не знаех обаче, нямаше да ми
попречи да държа на нея – винаги щях да обичам Аляска Йънг, моята недъгава съседка с недъгавото си
сърце.
Върнах се в стая 43, но Полковника още го нямаше, затова оставих писмото на горното легло, седнах
на компютъра и написах своя изход от лабиринта:
„Преди да стигна дотук, дълго време мислех, че изходът от лабиринта се крие в това да се преструвам,
че той не съществува, да си построя малък, самодостатъчен свят в някое ъгълче на безкрайната му
плетеница и да се преструвам, че не съм се изгубил, а съм у дома. Това обаче доведе единствено до
самотен живот в самотната компания на последните думи на вече отишли си хора, затова дойдох тук в
търсене на Голямото може би, на истински приятели и на нещо повече от незначително съществувание.
А после се провалих, Полковника също се провали, както и Такуми, и я оставихме да се изплъзне между
пръстите ни. Няма да си кривя душата – тя заслужаваше по-добри приятели.
Когато сгрешила преди всички тези години – просто едно малко момиченце, парализирано от ужас –
тя пропаднала в загадката на самата себе си. Аз също можех да го направя, но видях докъде я доведе това.
Ето защо все още вярвам в Голямото може би и го правя, въпреки че я изгубих.
Защото ще я забравя. Да. Онова, което е станало едно, ще се разпадне неуловимо бавно и аз ще
забравя, но тя ще ми прости, както и аз ѝ прощавам, че забрави мен, Полковника и всички останали
освен себе си и майка си в последните мигове, които прекара на този свят. Вече знам, че тя ми прощава,
че бях скован от страх и се оставих на това чувство. Знам, че ми прощава, точно както и майка ѝ ѝ
прощава. Ето защо знам:
Отначало мислех, че е просто мъртва. Просто мрак. Просто плът, която гадинките разяждат. Доста
мислих за нея по този начин – като храна на някакви организми. Онова, което беше – зелените очи,
полуусмивката, нежната извивка на крака ѝ – скоро щеше да се превърне в нищо, в костите, които не бях
виждал. Мислех за бавния процес на превръщането ѝ в кости, във вкаменелост, във въглищата, които –
след милиони години – хората на бъдещето щяха да копаят в мините, за да сгряват домовете си с нея, как
тя щеше да се превърне в дима, издигащ се от нечий комин и покриващ небето. Понякога все още го
мисля – това, че може би „отвъдното“ всъщност е просто нещо, което сме измислили, за да смекчим
болката при загуба, за да можем да понесем времето, прекарано в лабиринта. Може би тя беше просто
материя – а материята се преобразува.
В крайна сметка обаче не смятам, че тя е просто материя. И че останалата част от нея би трябвало да се
преобразува. Вече вярвам, че ние представляваме нещо повече от сбора на съставните ни части. Ако
вземете генетичния код на Аляска, ако включите всичко преживяно от нея, отношенията ѝ с хората, а
после добавите и размерите и формата на тялото ѝ, няма да получите нея. Има нещо съвсем различно.
Тя е нещо, което е по-голямо от сбора на познаваемите ѝ части. И тази част трябва да иде някъде,
защото е неразрушима.
Въпреки че никога не съм се славил с влечение към точните науки, онова, което съм запомнил от
часовете, е, че енергията не се създава и не изчезва. Ако Аляска е посегнала на собствения си живот, ми
се ще да можех да ѝ дам тази надежда. Да забрави майка си, да забрави за провала си пред майка си, пред
приятелите си, пред себе си – това са ужасни неща, но нямаше нужда да се затваря в себе си и да се
самоунищожава. Тези ужасни неща могат да бъдат преживени, защото ние сме точно толкова
неуязвими, колкото повярваме. Големите не осъзнават колко са прави, когато казват с онази
самодоволна, глупава усмивка на лице: „Младите се мислят за непобедими.“ Никога не бива да губим
надежда, тъй като никога не можем да се повредим непоправимо. Мислим, че сме непобедими, защото е
така. Не можем да се родим, не можем да умрем. Както всяка енергия, ние само променяме формата,
размерите и проявлението си. Когато пораснат, хората забравят това. И започват да се страхуват от
загубата и от провала. Но онази по-голяма от сбора на частите ни частица от нас няма начало и няма
край, така че не може да се провали.
Ето защо знам, че тя ми прощава – точно както и аз ѝ прощавам. Последните думи на Томас Едисон
били: „Тук е много хубаво.“ Не знам къде е това „тук“, но мисля, че е някъде, и се надявам, че е хубаво.“

"Къде си Аляска"