Разсеяна майка забрави бебето си в столично такси

В Блиц четох опровержение - таксито потеглило, след като извадили количката от багажника; родителите безуспешно го гонили с крясъци, накрая се обадили на фирмата. Според тях "забравянето" било измислица на фирмата, за да не носи отговорност.

И аз слушах майката при Милен Цветков - мъжът й е казал (макар тя да не го е чула, но той така твърди) на шофьора да отбие, защото трябвало да си сглобят количката и да си вземат някакъв останал багаж, но таксиджията вместо да отбие - потеглил, вероятно не ги е чул. Не знам - и двамата родители да забравят детето... 

Хората са излязли да си извадят количката и са оставили кошчето в таксито защото е валяло , не са го забравили ............

Ако е наистина така, би трябвало да се разправят с компанията, че ги злепоставя. Освен че ги злепоставя, на теория може да имат проблеми със Социалните заради такива приказки.

Да....
Освен това тия таксиджии са толкова нервни и сърдити.
Не стига че "дерат кожи" с цените си, ами и мърморят само, бързат, сърдят се.
Трудно ми е да повярвам, че двама млади и интелигентни хора, може да си забравят детето.

Мене един таксиметров шофьор ме закара до газостанция, слезе, зареди, плати и накрая като се върна в колата се плесна по челото. Забравил, че има клиент.   Аз бях на задната седалка и се спотайвах. По принцип и по този маршрут може да се стигне докъдето бях стигнала и не му се намесих. Извини се човекът и не ми искаше пари, но му оставих колкото би струвало без престоя.

Преди известно време влизам в една аптека и ме посрещат с "Това Ваше ли е" и сочат нанякъде. Аз първо не разбрах какво ми говорят, а те ми сочат забравено дете на около 3. 
Миличкото дори не се беше стреснало, не знам обаче след колко време са си го прибрали.

не е много за смях .. но не се сдържах просто

Ахахахахаха! Шемет! 

Дада-по новините чух как в Карлово таксиметров шофьор излязъл да зареди, оставил клиента в таксито и докато плащал крадец влиза в таксито и потегля заедно с клиента. После катастрофира на магистралата. Слава богу клиента се отървал само с уплаха...Та Check може да се смята за щастливка.

Моето дете така се загуби веднъж на Витошка. Хукна напред и потъна в тълпата. Намерих я след няколко преки, в компанията на няколко възрастни дами, които бяха подели лек светски разговор с нея и тя се чувстваше много комфортно. Тогава ме посъветваха да я накарам да ми наизусти номера на мобилния.
Тази година на плажа пак изчезна. Докато приятелката ми чертаеше маршрутите на евентуалните похитители в тих ужас, на мен ми се обади друга дама, за да ми каже, че малката е при нея. Този път вече ми знаеше телефона и веднага е съобразила да помоли някой да и съдейства и да ми звънне.

Иначе приятелката ми веднъж слиза от колата да свърши нещо, връща се и със засилка се качва в предния автомобил. Вътре някакъв човек, който хлъцва при нахлуването и в колата му и не смее и звук да издаде. Тя веднага се разпорежда този багаж да се размести оттам, защото и пречи на краката, да се отвори прозореца, защото е задушно, може и в обратния ред и някъде, по някое време се сеща да погледне към шофьорското място и да установи, че там не съм аз. Пред това време човекът си възвръща дар-словото и започва да настоява да я закара където пожелае, явно решил, че птичето на късмета е кацнало на рамото му, но така или иначе успешно си я прибрах в правилния автомобил и досега се смея като си спомня за случката.

Аз, на свой ред, преди време в една люта зима с виявици, ветрове и снегове, след една среща съм извикала такси, излизам от сградата, виждам жълтеникава кола и се мятам с двеста вътре, въздъхвам дълбоко, защото съм се скрила от виелицата, вътре едно топличко, уютно, тиха музика, изобщо- красота. Казвам посоката аз, тръгваме и по някое време забелязвам, че няма апарат, радиостанция, там табели с тарифите, изобщо нищо няма. Настръхвам аз на седалката, нещо съм изломотила, а човекът започва да се смее с глас и ми казва-  чудих се дали ще забележите, но ще ми направите удоволствие да Ви прибера да вас, не съм масов убиец. Ужас, просто, потънах в земята от срам, но човекът ме прибра. Оказа се, че си чакал детето на някакъв урок в колата, когато аз съм връхлетяла и решил да извърши едно добро дело и да ме закара до нас.