Характер на децата, които проговарят късно

Лола съгласна съм с теб.Проблема е в неграмотните родители или отричащи проблема...Ако и доктора или педагога не разпознае че детето има проблем става страшно.А диагнозата е без значение.Защо всички се хващат за това не знам.От спектъра , аутист...както искат така да го наричат.Дори и с една диагноза леченията са различни.Родителите не са учили за логопед.Но после стават такива ,защото наличните логопеди или са затрупани или недоучили или не им се работи.

За да се постави диагноза аутизъм, хиперактивност и пр. трябва обследване, и то от специалист, който е наясно. Не може всеки ЛЛ, че и дори невролог да си пляска диагнози и да шашка родителите. Най-субективно ми прави впечатление, че през последните години има някакво вманиачаване.

То и самата диагноза "аутизъм" има широк спектър. Мисля, че се И раздава на деца, при които трудно определят какво е отклонението.

В нашият случай синът ми говори, но не и така както връсниците му. За 3-4 месеца има голям напредък, явно и яслата си оказва влияние. Не знам дали да се притеснявам или не. Педиатърката ни каза, че не вижда някакво отклонение. Сега е на 2 години и 4 месеца.
Малко прилича на сина на Saule, проговори с броене, сега вече знае и буквите, още не може да ги свърже като думи.
Не знам с какво да го занимавам, защото все цифри и букви са му в главта. Научи и цветовете, сега ще се пробвам с формите. Ако започне да смята и чете преди предучилища ще трябва и да му търся и училище, където да учи от първи клас и нещо друго.

И то не от специалист, а от група специалисти (обикновено 3-4). Доколкото знам в София диагноза аутизъм може да се постави само в Св. Никола, където обследването е няколко дни

Абсолютно със същото впечатление останах.

Saule, благодаря, че се захвана точно с моите думи, но не ми промени мнението, изписаното от теб. Нито опита, нито преживяното. Понятието наистина е мноооого широко, и децата са различни. В моя случай съм питала по 2 пъти на консултация, "аутист ли е", за да ме насочат поне какво да чета и как да процедирам. Е никой за 4 години ходене на логопед, да не говорим пък психолозите в Центъра, не ми го потвърди на 100%. Явно съм имала късмета да попадна от първия път на хора, които не раздават диагнози, и не се вживяват в ролята на медици. Не че така ми беше по - леко, напротив. Предпочитах да знам. Особено, когато чакахме една година за ресурсен учител в дг, който така и не дочакахме, или борехме Системата, кога ние нея, в повечето случаи тя нас. И то, защото точно диагноза ни липсваше. Документ. Както и да е, отплеснах се.

Като си позволявам да изказвам мнение в подобни теми е, за да кажа единствено на майките, които се тревожат, да търсят повече от едно мнение, но най - вече да не вярват на успокоения от разнороден характер. Това го пиша и на ЛС и тук нееднократно го споменах. Така сме устроени хората, че това може много да навреди. И да се изтърве Моментът.
Някои деца наистина скокообразно се оправят, почти без терапия, и на определена възраст, острани не може да се предположи през какво са минали родителите.. Но при други не е така, и именно за тях ми е думата - трябва да се действа отрано, и най - вече, щом майката си чувства, че нещо е нередно, да действа. Рано било на 1-2 години, глупости! Пълни глупости. Да са ми съкратили на мен притесненията с една година поне, такива успокоения, ако нямах безумието да ги слушам, навремето.

Синът ми също се научи да чете сам, и колкото и да е нескромно, класната му твърди, че е много над средноинтелигентното ниво деца. Елате обаче да го видите на преразказ или диктовка. Личат си годините не-говорене.

За заниманията активно у дома съм напълно съгласна. Точно затова трябва да се търси консултация, и то ранна, основното е да се дадат насоки, как и по какъв начин трябва да се работи с детето. Какви играчки да му се купуват, на какво от липсващите умения да се наблегне. А не да се раздават диагнози наляво и надясно. И 10 документа да има едно дете, ако няма кой да следва препоръките и да му помогне.. все едно.

Доколкото зная дори в бебешка възраст може да се работи с детето. Всичко тръгва от тялото, чак после идва говорът.

Аз не писах, за да ти променя мнението. Личният опит си е личен опит, но той безкрайно ограничена част от всичко, което се случва на сцената на грижата за детското развитие  Написах го, защото тук четат родители, които ще попаднат на твърдението "Ако не говори, значи е от спектъра" и могат да го приемат за вярно. А то не е просто невярно - опасно е. Не говорим само за ненужния стрес, а за това, че спира родителите да се заемат с реалния проблем. Който може да е хиляди различни неща и да иска различен подход. Андариел го е казала - аутизъм се диагностицира от екип, който включва задължително детски психиатър (и други специалисти), става с дълго наблюдение. Трудността идва именно оттам, че в ранна възраст изоставане в развитието, аутъизъм, други проблеми или просто вариации в развитието, са много трудно разграничими един от друг. Две невербални и със сходно поведение деца на 2 години, на 3 - 4 вече могат да изглеждат по драматично различен начин и едното да е излязло в аутизъм, а другото да е компенсирало изоставането.

Иначе напълно съм съгласна с теб - годините на неговорене имат значение и още как! Моят син пише адски правилно и диктовките не ме шашкат, но от мисълта за преразказ в училище ми се изправят косите. Добре, че има още 2 години до тогава. Но закъснението оказва влияние не само върху представянето в училището. Общуването с връстници също често страда от лошо говорене (не непременно, но често се случва).

Добре де, да задам въпроса си напълно лаишки - след каква възраст, ако детето не произнася и думичка, не имитира звуци, нищо, е редно родителят да се обърне за консултация? Тоест до каква възраст се приема за нормално да има период на изчакване?
Питам, защото в темата четат и други родители, не само аз. Аз вече съм направила консултация, но в моя случай има и проблем с храненето. Ще има и следваща консултация, защото храненето, колкото и напреднало от преди 2 месеца, пак не е в норма. Но има деца, които нямат такива проблеми и въпреки това не говорят. Техните родители до кога да изчакват?
Тези дни гледах някакво старо предаване "На кафе" с проф. Матанова, която посочи като такава гранична възраст година и половина. Това рано ли е?

Първата донякъде и до втората година се следи физическото развитие.
Обръщане,сядане,пълзене,подвижност,прохождане.После захранването.
Ако детето изостава с повече от един -два критерия е сигнал за по късни
проблеми.
А деца който просто не говорят без други отклонения около 2годинки.
Речниковия запас се трупа бързо при нормални обстоятелства.И
трудно се наваксва.

Моето дете започна да имитира животните котка, пате и бухал чак на 1,9-1,10. Тогава някъде започна и да показва кое какво е. Но много преди това изпълняваше сложни команди кат "Отиди в детската стая и ми донеси една книжка."
Сега гледам, че започва да се опитва и сложни изречения да говори. Днес ми каза - "Не вън, къщи."
Мисля, че и ходенето му на ясла го стимулира в развитието. Вече дъвче по-добре и почти не му мачкам храната.
Какво трябва да знае и казва едно дете на две и половина, примерно?

Най-после да поканят читав и истински специалист по ннещо в това изкукало предаване!

Храненето е един показател за функционирането на всички органи, мускули и нерви, които по-късно се включват в говоренето.
Детето трябва да се наблюдава кога си вдига главата, кога сяда, пълзи, прохожда, гукане, срички, боравене с предмети, гълтане, пиене от чаша като възрастните (! често се пренебрегва с тези странни чаши, които са нещо средно между биберон и чаша)... Ако родителят се усъмни или вижда ,че детето изоставва или не прави едно или повече неща, е добре да потърси консултация. На година и половина повечето деца вече ходят, доста добре марипулират предметите, казали са първите думи. Затова съм съгласна с професорката.

Последно, за да не изглежда като спор, какъвто няма, не мисля, че без съответната консултация изобщо някой ще дръзне си даде диагноза на детето. Въз основа на споделено и прочетено по форуми. Иначе съм съгласна, че вместо полезно, в повечето случаи може да бъде много плашещо и вредно. Няма 2 еднакви случаи, затова винаги съм казвала, че само специалист може да каже на 100% дали и какво. Само че, като се има предвид какво е "нивото" на ранно забелязване на подобни проблеми, и намиране на адекватни решения и план за действие в България.. по - добре е човек да чете и да се плаши. Да изключва за себе си едно или друго, но да се рови.
Относно Обследването, там, където "единствено се прави", ни най - малко не е дълъг, обстоен и ползотворен процесът, но да не се повтарям.

Проф. Матанова ни изпрати насочи съм Центъра, който посещаваме, като беше точно на 3 г, младежът, наистина е рядко ерудирана жена. Много професионален подход, и точно тя ми каза, че неговорещите деца се пречисляват автоматично към Спектъра, и според времето на реакция на родителите , и интензитета на заниманията, могат също толкова автоматично да се отчислят. Мен повече ме сплаши тогава това, но имах нужда.

И аз като Saule платих висока емоционална цена заради по-късно проговорилото ми дете и неадекватността на уж специалистите. Синът ми не е от спектъра, но пътят, който трябваше сама да си намеря за да го докажа това ми остави следа за цял живот!