Характер на децата, които проговарят късно

Има връзка между моторното развитие и проговарянето.
При моят син - моторното му развитие е в норма, само дето връстниците му говорят повече от него.
Той пък прави неща, които те не правят, на които някои майки биха изпаднали в умиление, а мен ме притесняват. След втората си година имаше бум на проговарянето, сега вече повтаря след нас и прави някакви изречения.
Като беше на година и три месеца и аз имах притесненията на Милинка, само дето той си хапваше.
За оценка на цялостното развитие на детето е най-добре да се посети специалист.

Това,което ми обясни терапевтката, при която го водих (и доколкото правилно съм разбрала), е че за говора и движението отговаря един дял от мозъка. Ако се получи така, че детето е прекалено активно за възрастта си, то се концентрира върху ходенето и на заден план остава говорът. Синът ми е по-развит от обичайното - прави неща, които на тази възраст са по-рядко срещани. Например, сам се качва в столчето за хранене и сяда, което не е типично за възрастта му. При него вероятно за този ефект допринесоха терапевтичните масажи, назначени на 3-месечна възраст, заради занижен мускулен тонус. Терапевтката беше разписала упражнения и занимания, за да стабилизира походката (вкл. и вертикалните движения) и да не се фиксира върху това.
Нещата явно са свързани - движение, вид храна, говор и ако едното изпревари, компенсира за сметка на останалите.
Има нещо успокоително - напоследък ме заговарят на детската площадка. Живея в район на Русия, където голяма част от населението е двуезично. В рамките на 2-3 дни вече 2 майки ми казват, че децата им проговарят по-късно, защото са в двуезична среда. Доскоро се занимавах с него само на български, от няколко дни чета и на руски, а после превеждам, да видя дали няма да е по-малко объркването така. Досега се въздържах да го правя, за да не прехвърля моя акцент и грешки в езика, но може би трябва по-често да чува и другия език, за да не изпада в недоумение. Не зная дали е правилно.

Милинка, моето дете също проговори късно- след като навърши три години. На три години казваше само две-три думи и то неправилно. Също като твоето ядеше само пасирана храна и то изключително еднообразна-само бисквити с мляко и малко хляб. До тригодишна възраст беше с памперс. Някои от нещата вече съм забравила, но имахме много проблеми. Сега е на 5,5 години и е чудесна малка госпожица. В предучилищна група е и се справя добре, в някои отношения и по-добре от другите деца. Пиша не за да се хваля, а за да те успокоя, че не е задължително описаното от теб да е сигнал за нерешими проблеми. Започнали сте много рано работа с детето, което е чудесно. Аз установих, че дъщеря ми закъснява с проговарянето, когато беше на две години. Започна да посещава редовно логопед, включително и да прави хранителна терапия на 2,5 години. Дотогава търсехме подходящия специалист, имахме някои неуспешни опити преди това. До ден днешен продължава да ходи на логопед. Процесът е дълъг, резултатите не идват бързо. Щом нямаш възможност да заведеш детето си на логопед, продължавайте заниманията вкъщи. Ако правите консултация на няколко месеца, логопедът ще ти дава насоки как да работите у дома. Има тема "Труднопроговарящи деца" в подфорум"Деца с увреждания и хронични заболявания", там ще намериш много полезна информация.
  Да допълня и че детето ти е много малко и едва ли ще чуеш категорично мнение от специалист на тази възраст. Ние водихме дъщеря ми къде ли не-в клиниката"Свети Наум", при детски психолози, невролози и никой не ни каза нищо конкретно. Казваха, че детето е малко, да го наблюдаваме, да работим с него. Най-важното е да не се отчайваш, да продължаваш да се занимаваш с детето си , резултатите ще дойдат, но се зареди с търпение. Успех!

руснаците имат много добра школа. Доколкото зная,  някои родители правят терапия със специалист в страната, в която живеят, а като дойдат в България, работят с тукашен специалист по българския език. Твърди се, че двуезичните деца проговарят малко по-късно, но това не означава, че са масово извън нормата.
Лично аз не бих говорила на детето си на друг език, освен моя роден. В чуждоезичната среда детето има досег с други хора, като тръгне на градина ще го обучават на този език. Майчиният език си е майчин и е редно майката да общува с детето си на него.

Лола, благодаря за споделеното! Знам я темата, прегледах доста обстойно и тестовете, и статиите. Не съм писала там, защото детето е малко и реших, че не сме за тази възрастова група.
Андариел, засега чета само и то от няколко дни. Аз също предпочитам да не го уча на руски. Просто вече изпробвам варианти.
Не зная дали школата на руснаците е добра, но ние сме в централна Русия и педиатрията им е на нивото от великата отечествена. Месеци наред питах педиатърката за храненето, тя обясняваше, че на 8 месеца трябвало да яде котлети и причината да не ги яде било това, че не го извеждам по 2 пъти на ден. Накрая, след многомесечно настояване за консултация, ме прати в център за деца със забавено развитие и ми писна. Тъй като не е първия случай, в който да искам консултация със специалист и да ме пращат в съвсем друго направление, реших да си спестя времето и парите за местни доктори.   

В такъв случай наистина ми се вижда по-добре сама да се образоваш - да четеш и гледаш материали, доколкото ги има по нашенската школа, а като си дойдете на гости в БГ да посетите нашенски специалист или специалисти, и да ви дадат насоки какво да правите. Хубавото е, че си забелязала навреме, че има малко задържане в езика и си решена да помогнеш на детето. 

Да, надявам се да го преодолее бързо. За жалост, тези затруднения стават все по-чести сред малчуганите и не мога да си обясня защо. Чела съм за разни теории за съвременните храни (глутена и казеина в тях), както и за влиянието на някои от ваксините, но не знам дали има връзка. Може би, защото бях чела публикации за тези проблеми още преди да имам дете, заради това и толкова рано се обезпокоих. Дано да нямам основания и тези тревоги да се окажат безпочвени.

За храните и ваксините не зная. Това, за което се сещам е, че има все повече двуезични и многоезични деца, има все повече недоносени деца (и за щастие спасени на все по-малко седмици), деца родени с ниско тегло (макар и доносени), децата от многоплодните ин-витро бременности (които се раждат или по-рано, или с по-ниско тегло).

А може би просто "новото поколение деца" са такива.
Синът ми е набор 2006, по негово време, когато му беше "времето за проговаряне", действително беше рядко срещан случай. Сега все по - често чувам за такива деца, даже прекалено често. Сякаш в прогресия, с годините.
Много е важно родителите да не си затварят очите и да търсят мнение. И най - вече -  да обгрижват и се занимават с детето, според насоките на специалиста. Ако не ви допадне даденият човек, при който сте се обърнали за съвет, търсете друго мнение, докато намерите някой, който го е грижа.
Само това си позволявам да дам, като съвет.
Другото е кураж, вяра и търпение. Нещата се нареждат, рано или късно. Просто не става лесно, както при другите семейства. Нямаше да е толкова сладко, ако не беше трудно. Вече го разбирам.

Моля ви кажете ми впечатления от доц Полнарева от Александровска,предстои ни обследване там скоро,екипа и  и всичко свързано с тях ме вълнува.Внимателни ли са в слагането на диагнози,толкова ме е страх да не ни сложат някоя ,която не отговаря на проблема ни,даже не знам дали го има,истината е ,че не проговаряме и това е само лепетна реч.

На времето от детската градина ни емваха със зъболекари,гръбначни изкривявания...а в училище беше още повече пак зъболекар,очен лекар...Така и децата на малко грамотните родители биваха излавяни отрано.Сега тези работи не се правят.Родителите,колко от грамотност,колко от мързел...не обръщат внимание на проблемите.На всякъде се тръби ,че всички деца се развиват различно.И родителите решават ,че като не говори на 4 г е различно и ще проговори" като му дойде времето".И общо взето ме разбрахте...

desitkata77, аз те разбирам и измежду редовете. Престъпно е родителското нехайство, но още по - грозно е, когато се осъзнава, че има проблем, но не се реагира, "за да не говорят хората, че на детето нещо му има".

mamanadvama, не се притеснявай, това е само един документ. Който няма да ти дадат лесно , а ще те разкарват n-на брой пъти. Няма нищо страшно и плашещо, не се тревожи отсега.
Каквото и да е, ще ви препоръчат да се насочите към логопед и/ли психолог, дори няма да си направят труда те самите да ви препоръчат такъв.

"Това, че не говори, повече от автоматично го праща в спектъра" е престъпна заблуда, разпространявана от недоучили речеви терапевти и специалисти по детско развитие. Авторке, нищо лично, знам колко много се застъпва тази теза в България и това е изяло главата на не една или две български майки, добре знам, че не ти си автор на тази теза и желая скорошно преодоляване на проблемите с речта  

Около 10 % от непроговорилите до определена възраст деца може би са от спектъра. Останалите имат дълга редица от разнообразни затруднения, които може да са дисфазия, може да са с около 73 000 други причинители. Лошото е, че в огромна част от нашенските центрове за ранни интервенции нямат никаква култура да не прибързват със заключенията, нямат и познания да правят разлика между вариации в развитието и аутистичен спектър. Дори логопеди, които публикуват материали в интернет, колко е трудно да се определи причината за закъснението в говора преди определена възраст, също скачат в прибързани заключения. С едни такива и ще се съдим.

Моля, не репродуцирайте мита "говорът закъснява, значи е от спектъра". Това е безкрайно зловредно и е драматично невярно. Докато шашнати родители се вайкат за спектъра, подведени от недоучили терапевти, биха могли, например, да вземат адекватни мерки за дисфазията на децата си. Просто пример.

Иначе всичко в детското развитие има значение. Включително и възрастта на проговаряне.

Милинка, не искам да внасям ненужно успокоение, за мен "Синът ми е на 1.2 и не казва и дума" е абсурдно притеснение. На тази възраст не може да се говори дори теоретично за проблем. Залитането по ранните оценки и интервенции е придобило почти уродливи размери, но на този етап повече избожда очи, околкото изписва вежди. На 2 години заведох моя син, напълно невербален, на логопед, и тя рече "100 % от спектъра, стягайте се да ви е амаадскимноготрудно". Смешното е, че аз, психолог и прочее, като един адски шашнат родител, купих тази версия и я платих скъпо - както финансово, така и емоционално. Ела да го видиш детето сега, на 5!!!   Най-големият ужас беше, като проговори около третата си година и малко след това се оказа, че може и да чете (научил се беше сам). Ааааау, хиперлексия, отпишете го и си родете друго. Сега поне сам си чете приказки. Да, определено си личи, че е проговорил около два пъти по-късно от очакваното в скалите, но пък смята, пише, чете и се забавлява на макс.

С всичко това искам да кажа, че теориите за детското развитие са много и всички те имат своите ограничения. Още повече ограничения имат (имаме) специалистите, които прилагат тези теории. Адски е важно човек да държи в главата си, че детското развитие и вариациите в него имат много и различни основания.

Аз най-добре разбрах ,че и лекаря не може да помогне.Направо супер.
И майката да се изучи за логопед,психолог..

Макар и малко крайно, по същество последното мнение е вярно. За проговарянето лекар няма помогне. Може да помогне съвместната упорита работа логопед-родител, като ролята на родителя е съществена. Само посещението при логопеда без системни занимания у дома няма да доведе до желаните резултати. Родителите на деца с проблеми в проговарянето трябва да се заредят с много търпение и здрави нерви, тяхна е основната роля, за да постигне детето им успех. Поне в нашия случай никой от невролозите, психиатрите и психолозите, при които водихме дъщеря ни, не ни каза нещо определено. Даже съм чувала крайни изказвания, които въобще не се оказаха верни в нашия случай, а само ме сринаха психически.  Не казвам, че детето не трябва да се води на лекар, но не бива да се очакват чудеса. Все пак да уточня, че мнението ми се базира на личен опит и засяга нашия индивидуален случай. Мисълта ми беше, че вероятността диагнозата да бъде сгрешена при малко дете е голяма, а и диагнозата сама по себе си няма да реши проблема с вълшебна пръчица. Решаваща си остава работата с детето, като не бива да се разчита само на заниманията с логопеда, а активно да се занимава и в семейството.