(Био)зеленчукова градина - тема 24

На два пъти по време на изкоп сме улучвали с багер стари тоалетни. Чудовищна смрад е. Но пък засипана с половин метър друга органика в повдигната леха - защо пък не?

Това са повдигнати лехи от пресен конски тор и постеля - лехите на преден план са в начален етап на изграждане. "Майсторът" им е чех, твърди, че е личен приятел на Сеп Холцер. Това както да е, но постигна отлични резултати с градината след това - пиперки, домати, тикви и тиквички, хем на 900 м н.в.

 
Това е и тест за готовност за почвена обработка - проверка на влажността. Взетата в ръка почва не трябва да се разпада, ако я стиснем в топка, но и не бива да се изтегля на фитил, ако я разтрием между дланите. По-глинестите почви по-лесно се изтеглят, мажат се по работните органи на инструментите.

reni7377, аз не бих сложил иглолистните стърготини в градината. Слагам по малко широколистни, но колкото да правят скомина на плужеците при ягодите. Иглолистните оказват по-силно влияние върху почвената реакция, макар и да не помня в каква посока. Разбира се, всичко е въпрос на доза, едва ли от три кофи на леха ще стане някаква беда. Ама по-добре слагай стърготините в картонени кутии от мляко,  уплътнявай, суши и пъхай по малко в печката. Доста варианти за подхранване с органична маса изброихме само на тая страница, като не споменахме най-достъпния - материалът от компостните купчини и компостерите.

Ох, моят компост мноооого бавно става, в това сухо време хич го няма.  Преди време половинът ходи в боровата горичка, оттам напълни 3 чувалчета....ама защо в боровата - не помня, май някъде четох, че за доматите била добра такава пръст - по-кисела прави почвата, доколкото помня, а при нас всъщност гората е широколистна и е много по-лесно от нея.
Сега като се замисля, дали не сме си довлекли някакви плесени от боровата гора, сложих и на рододендроните и почти ги убих с някакви гъби.  

Незнам защо все си мисля,че е трудно да компостирам!Ще трябва май да се заема сериозно с това.st.Dobri -хубави чушки.Hipi-Никога не съм гледала нищо на балкон,но предполагам най важно е да имаш големи дълбоки съдове,хубава почва и СЛЪНЦЕ.Успех!

Hipi засади семената в първите дни на март,пикирай през април и засей през май

Рени, добре дошла.
Дискусията за повдигнатите лехи ми беше полезна.

Рени, когато имаш да кажеш още нещо след твой собствен пост, използвай бутона "редактирай" 

До колкото имам спомен от миналите теми, се беше коментирало торенето с утайка от кафе за увеличаване на киселинността на почвата. Но важеше само за домати и рози.

За триците от чам миналата година питах тук дали мога да ги ползвам за мулчиране и ми казаха да не рискувам. Не помня точно поради какви причини, но ги послушах.

За отглежданрто на черита и ягоди на терасата - аз съм отглеждала. За ягодките съм садила и от семе и от корен. Раждали са но слабичко. Вероятно при мен проблема е че терасата ми е остъклена, и след като сме на 1-ви етаж не мога да оставям отворено, когато не сме в къщи. За доматките, надявам се си си всела тип балконски Ацтек. Те са малки топчеста храстчета, и не ти трябват големи саксии. Както вече са написали е нужно да си направиш предварително разсад. За балкона не ти трябва много, за това не ръси цялото пакетче. Имай в предвид, че се налага ръчно опрашване. Когато започнат да цъфтят с помоща на клечка за уши минавай всяко цветче за да ги опрашиш. 

Извинявай за незнанието Люлин и благодаря!Да знаеш че съм голям индианец,защото целенасочено стоя далеч от социалните мрежи така ,че помагайте.

Хората, отглеждащи домати в парници за пазара, за опрашване пръскат с тия шишета за миене на прозорци срещу съцветията с доматин http://www.sortovisemena.bg/bg/product/1472-domatin-/

Обръщането с права лопата на градина с троскот и поветица е умряла работа, защото режейки корените май ги размножавам, та е крайно време да си направя вила за обръщане. То се е видяло, че 76 кинта за Wolfgarten няма да дам.

Не ви изпускам  
Толкова обичам да влизам тук и да чета вълнения, разсъждения, да гледм снимки и планове.
И да правя и моите

Компоста и мен в началото ме плашеше. Сега вече не. Първият си направих, като си заковах един за друг палети - да се получат 4 стени, без дъно. Напълних од половина, обръщах няколко пъти и го зарязах. До него направих втори, но понеже нямам повече палети - оградих, колкото да не се пилее, със стволове на тънки, отрязани дървета.
В първия, вече почти готов, но все още с едри частити тук-там, пуснах кокошките. Те ми го объркаха много добре. Не се налага аз да се моря с вилата. Хапнаха и червейчета. За година от 80 см куп, стана около 20 см. Сега е покрито със сняг и на пролет смятам да го позлвам.
На новата купчина продължавам да трупам. За да пусна кокошките да обръщат обаче, ще трябва да напаравя по-високи стени, че сега разпиляват всичко навън. Може би като изпразня стария "компостер" и ще взема палетите, да заградя с тях новия.
Като цяло идеята ми е да се прави нов на всеки 6 месеца, така след година ще започнете да имате готов компост на всеки 6 месеца.

Имам си дертове с новото място, което ще работим тази година. Багера го изора дълбоко на есен. С всичката трева. Сега трябвало (научих скоро) да се фрезова, чак тогава да се бразди. Да, ама се оказва, че трактор с фрез нямало в селото. Не знам каква е разликата и защо няма, но така ми казаха. А не може да се бразди, без да се фрезова преди това.
Единственият начин е да се вземе ръчна фреза. Малко ме плаши - мястото не е чак толкова голямо, но буците пръст са големи, заораната трева - много, не знам дали ще се справим с ръчна фреза. Тя е 30 лв на ден под наем. Проблем е, че трябва да имаш 250 лв налични, които се оставят капаро, за да не духнеш с фрезата...
АКо не се намери друг начин - ще се борим с тази ръчна, пък да видим.

Много ме е яд, че заради смяната на мястото не можах да посея есенни неща, та сега купуваме марули, зелен лук. Само няколко марулки, самонасяли се, успях да пренеса есента на новото място. До преди снега бяха добре. Ще видим като се стопи дали са оцелели и как ще вървят.

За покривалото срешу слана ми бяха казали, че с него могат да се покрият картофите, плътно, така колорадците няма как да ги нападнат. Макар че знам, а и ги видях, че застуди ли се - те се заравят в земята и от там пак могат да изскочат, не нападат само по въздух.
Но смятам да опитам тази  година. Само ще питам отново, за по-сигурно, дали беше точно покривалото за слана или друго подобно.

Лука, като седи зимата, става ли по-лют? Прибрах есента чуден, сладък лук, който сега прогресивано става все по-лют. Има глави, които едва се ядат сурови! А рязането си е цяла профилактика срещу хрема - голям рев и сополявене  пада. Лют или не - плъховете и мишките го бяха нападнали. Та отново благославях шкафовете, които си направих от стари хладилници. Държа всичко в тях, дори и бурканите. Така знам, че няма да пипам нечистите им миши лапи и дарадонките, които оставят навсякъде след себе си - нечисти животни са тез. Нямам протива тях, но да не са ми в мазето и най-вече по храната ми! С хладилниците нямат никакъв шанс да се докопат до каквото и да е.

Имам последно пакетче грах от моят си. Нямам търпение да сея отново. Толкова добре ми се получи миналата година, макар и не много. Тазо година съм се наточила да сея много, много, много! Надявам се отново  да имам успех - толкова е хубаво да вадиш от хладилника нещо, което веднага поражда спомените от градината, калните ти ръце и всичкия труд, който си положил сам-самичък, за да имаш тези малки зелени топченца

Bushkata,по мое скромно мнение до пролетта почвата ти ще бъде хубава(макар аз да съм противник на дълбоката оран)Всеки ден разхождам кучето си покрай бахчите на селото и наблюдавах как огромните буци пръст се превръщат в улегнала пухкава почва(благодарение на клим.условия -лед слънце,лед слънце)Така ,че изчакай пролетта и го фрезовайте.Дано е хубава годината!

Аз също не съм привърженик на оранта  - но това място не е пипано от много години. Първият път няма друг начин (може с дебело мучиране и др. методи, но предвид голямото място и това, че не е наше - не мога и няма как да приложа друг метод, освен оран). МИналогодишното беше вече ползвано място, което, за разлика от съседите не орахме. Копахме малко - половин лопата и то само, където ще сеем - например дупка и в нея разсада на чушките. Около тях не копах, а само мулчирах.

Това, което си виждала - как буците се разрохкват - това са вече ползвани, чисти земи. Нашата е цялата в буци с коренища от треви, расли там с години. За това няма да се разпадне както друга, обработвана и почиствана вече земя.
Дано е хубава годината!

Ех,защо не е мааалко по лесно.И аз мисля да обработвам едно изоставено място до нашата река(Русенски лом),а там е имало люцерина и сега ти съвсем ме отчая.Сигурно като го изорат ще бъде досущ като твоето,а аз наивно си го засявах вече...Тук има селска кооперация и май ще трябва да потърся компетентна помощ(може и се наемат тракторите им)Много искам да ви разкажа за моят опит в разстителната защита от последното лято,но толкова бавно пиша...а и 3годишния ми син изобщо не одобрява внимание,което не е свързано с него.Все до началото на сезона ще успея

И аз отвоювах градинката си от люцерната, при това се наложи да я терасирам, че наклонът е голям.
Направих лехи- по 1.5м. широки и по 3м. дълги.
Обработвах с един инструмент, ето как изглежда.
http://fr.jardins-animes.com/fourche-ecologique-becher-guerilu-dents-p-575.html
На мен ми го направиха тук и съм много доволна.
Поетапно "разоравах целината", вадих корените и не се осакатих, въпреки че съм с две дискови хернии.
Все едно че си на фитнес и леха по леха, ден след ден..........за нула време си готова.

Разпитай наоколо хората с машини. Доколкото схванах, схемата е  - оран, фрезоване, браздене (а може би може и без браздене? - ще видя). Всичко това, направено с машина е никакъв проблем, само пазарлъка за сумата или вида на ракията ПО-хубаво е да се изоре наесен, та да помръзнат малко буците, стават по-пръхкви, все пак. Другото напролет. Но, предполагам, може и едно след друго напролет.
И след това идва въжделеният миг на сеенето

Люцерната е възможно най-добрия предшественик за зеленчуци, така че не се оплаквайте  . Почистването й е детска играчка в сравнение с битката с троскота, с житните плевели, с поветицата. Особено завиждам на  reni7377, защото доклокото разбирам ще обработва място на речна тераса, което възможно най-добрия вариант - алувиални почви.
bushkata, щом има възможност за достъп на техника до имота - ще се намери и нужният прикачен инвентар, щото да се свърши работа. Ръчните мотофрези изискват известен чалъм , но се свиква бързо.
Оран, култивиране, брануване (дискуване) - чудесни техники, някои от които бииха допаднали на противниците на преобръщането на орницата. Най-леко са обяснени в старите училищни учебници за селскостопанските техникуми - кое какво е, кога се прилага, с какво се работи, какво осигурява. Чудесна книжка за библиотеката на любителя градинар.

Вълк, предполагам знаеш къде при вас се намира читав ковач. Възможно е да изработва вили, но не с цилиндрични шипове, а с ножообразни от закалена стомана. Цилиндричните тлесно се кривят, поне в моята почва, пък и трудно напоследък се намират изработени от здрава стомана.

Тъщата и тъстът ми това лято ползваха стимулатори за опрашването на доматите и твърдят, че полученият добив е рекорден. Наистина беше много.