Извинявай, в момента съм много нервна и ще бъда съвсем кратка - малодушие е силно определение в случая. Бих казала - и да вярваш, и да не вярваш, няма значение.
Това има съвсем друг смисъл от онова, в което аз не намирам смисъл, защото наистина няма. И в никой случай не бих обявила вярата(в каквото и да е) или неверието за малодушие. И то наистина, защото човек или знае, или не знае. В случая явно не знаете щом намирате това твърдение за вярно и невероятно.
Да не говорим, че такива безсмислици на разни автори, които иначе се представят прилично, но имат своите слабости в мислите, които произвеждат и вкарват в творбите си, се цитират наляво-надясно, и стават "крилати фрази", повтаряни без никакъв смисъл от всички, сляпо вярващи в тяхната "крилатост". Което означава, че или са малодушни, както авторът твърди; или не знаят както отново авторът твърди, и както аз също твърдя.
.
След 500 страници дето изписахме....нЕам думи..... 
, под какъвто и ник да е написано.
Изненада ме това разбиране....
Това какво разбирам аз ти няма как да знаеш, това че не вземам отношение по темата не ме прави автоматично незнаеща и неразбираща, нали така? И не знаех, че трябва да съм поканена, за да напиша мнение за каквото и да е. Не забелязах и ти да си поканена, но това не ти попречи да раздаваш квалификации на останалите от възвишената си камбанарийка. "Тирадата" ми с нищо не беше по-различна от твоето искрено възмущение от разбиранията на другите, различаващи се от твоите. Не търся твоето отношение, вервай ми, и за това къде ходиш и в какво вярваш хич, ама хич не ме дреме. Но да, дразни ме това, че не спираш да квалифицираш с всевъзможни епитети останалите, не пропускайки да споменш колко възвишена и коректна си ти. Вървя по "гъза ти"? 