Не съм майка,но през целия си живот съм тренирала.Било ми е трудно,но майка ми винаги ми е казвала да стискам зъби,като по-малка и се дразнех,сега я разбирам защо ми го казва.И бих казала абсолютно същото на детето си в такава ситуация. 
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Не съм майка,но през целия си живот съм тренирала.Било ми е трудно,но майка ми винаги ми е казвала да стискам зъби,като по-малка и се дразнех,сега я разбирам защо ми го казва.И бих казала абсолютно същото на детето си в такава ситуация.
Детето може и да не се е оплакало, но ако е моето дете, аз бих го спряла от тренировки поради причината, че мy вземат телефона. Дори в моята работа, където има много натоварени моменти, разговорите със семейството са позволени по всяко време. Началниците ми държат единствено да не се слyчват пред външни лица и да са кратки. Все пак сме хора с възрастни родители и деца, и всяко позвъняване може да е спешно. Нямам колега, който да злоyпотребява с това. Честно казано, рядко виждам някой да говори по телефона.
Ако е спешно и животозастрашаващо, треньорът ще е първият, който ще звънне. Преди все с телефони, от които да звъним при всяка трудоност, всяка минута сме ходили. После децата не били самостоятелни.
При нас в училище, първия час телефоните се събират и се връщат на края на часовете. Никой не е умрял от това. Има елементарни правила и колкото и да не е за вярване, обикновено родителите ги нарушават. Някои просто звънят по време на час. И, да, може да не ми харесва, но това са правилата и те помагат на всички да се възпитаме.
При нас в училище, първия час телефоните се събират и се връщат на края на часовете. Никой не е умрял от това. Има елементарни правила и колкото и да не е за вярване, обикновено родителите ги нарушават. Някои просто звънят по време на час. И, да, може да не ми харесва, но това са правилата и те помагат на всички да се възпитаме.
Много е лесно да се говори за чуждо дете.
Нека да е вашето, пък да видим дали няма да си го приберете.
На 10 не е толкова голямо.
Нека да е вашето, пък да видим дали няма да си го приберете.
На 10 не е толкова голямо.
Може да се говори с треньора да не се натоварва детето като му е трудно.Не знам за какъв точно лагер и спорт става въпрос, но нали се покрива норматив преди това? Ако е някакъв измислен лагер, първо не бих си пуснала детето изобщо. ..
Все едно от всяко момче спортист трябва да стане. Ако детето вече не желае да тренира, последното, което ще направя, е да го насилвам.
Ох, аз пък казвам аман от болни родителски амбиции и властни майки.
Ох, аз пък казвам аман от болни родителски амбиции и властни майки.
Жената каза, че не се интересуват от професионално занимание с този спорт.
Подкрепям Добри, аз също веднага бих си прибрала детето. Пък нека някоя беге мама ми кудкудяка, че щерката е лигла.
Не съм майка,но през целия си живот съм тренирала.Било ми е трудно,но майка ми винаги ми е казвала да стискам зъби,като по-малка и се дразнех,сега я разбирам защо ми го казва.И бих казала абсолютно същото на детето си в такава ситуация.
А бе щял да се обади треньора - глупости.
Аз ня а да забравя как на един лагер (била съм точно на 10) изгорях жестоко, никой не ме мажеше с нищо и имах зверски болки. На следващия ден помолих учителката да не ходя на плаж тъй като се чувствам много зле и тя ми каза, че няма такъв филм, тук сме дошли за да ходим на плаж и лигавщини не търпи. Тогава нямаше мобилни телефони, а родителите се обаждаха вечер между определени часове на барчето. Никога няма да забравя как седях цяла вечер на един стол и плачех, чаках майка ми да звънне и тя взе, че наистина звънна, като й чух гласа избухнах в истеричен рев и дори не можах да обясня защо плача така. На сутринта дойдоха да ме вземат. Изгарянията ми се оказаха сериозни, имах треска и си спомням, че веднага ме заведоха в болница. тъй че, да се разчита само на ръководителя за мен не е ок. Щом детето казва, че не се чувства добре, значи има причина и ако това е моето дете няма изобщо да се замислям, та ако ще и всичките БГ мами да повърнат върху мен!
Аз също не намирам, че събирането на телефоните е причина да приберат детето. При всички положения трябва да се говори с треньора и тогава да се вземе решение. Иначе това може да злепостави детето (преждевременното вземане) пред отбора, треньора. Ако иска да се откаже окончателно, тогава е друго. Но ако смятат да продължат с този спорт и в този отбор (дори и не професионално), нека първо се проведе разговор с треньора.
