Оф, хайде моля ви се, аз ако отида на гинеколог с проблем ходя най-малко 4 пъти - да ми пусне изследвания, после да ми разчете изследванията и да ми предпише лекарства, после да ми пусне контролни изследвания и накрая - да погледне дали всичко е ОК. Не виждам нищо ненормално, че blink_me е ходила толкова пъти. А пък ако наистина по здравна каса не ти се полагат профилактични, нямам думи. Точно в профилактика трябва да се инвестира.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
До нас в Ремедуима няма, ще отида утре до по-далечния. И аз преди малко зяпах в сайта. Пък, ако не намеря, в понеделник ще дам урина за изследване.
И в Медея виж. Има ги сравнително начесто. Най-близката е пак на Шипченски.
Като стана дума за направления и аз да се оплача. Имам проблемна бременност, която изисква често следене от няколко специалиста. Гинеколога може да ми дава само по едно направление на месец, което далеч не ме оправя. Ходя на хематолог, ендокринолог и кардиолог по 2 пъти в месеца и всяка седмица платен преглед при гинеколог. Знам, че не може да ми дадат за всичко и всеки месец, но няма да ви кажа каква борба беше с джипито за 1 направление поне, това за хематолога, понеже съм с вродена анемия и хемоглобина ми падна още повече, което си е опасно за плода.Прехвърля топката на гинеколога, който е много отзивчив, но просто ЗК не позволява. Ходих 3 пъти да се разправям докато най- накрая ми даде и каза, че е за последно.
Плащам за прегледи между 30-50 лв, отделно всеки лекар иска изследвания, а хормоналните особено са много скъпи.
Трябва да има някакъв начин за случаи като моя, за щастие успяваме да покриваме разходите, но се чудя ако нямахме възможност, какво щеше да стане с мен и бебето.
Плащам за прегледи между 30-50 лв, отделно всеки лекар иска изследвания, а хормоналните особено са много скъпи.
Трябва да има някакъв начин за случаи като моя, за щастие успяваме да покриваме разходите, но се чудя ако нямахме възможност, какво щеше да стане с мен и бебето.
Мен пък за щяло и нещяло искаха да ме вкарват в болница. На всеки преглед ми казваше как аз мога да вляза в болница, ей така да си ме следят.
Ама аз не искам да влизам без причина. И си изкарах бремеността без болница, слава Богу, въпреки убежденията на лекарката ми. Държавната докторка казва: влиза, частната вика: аз не виждам причина да влизаш. И първата е ученичка на втората...
Ама аз не искам да влизам без причина. И си изкарах бремеността без болница, слава Богу, въпреки убежденията на лекарката ми. Държавната докторка казва: влиза, частната вика: аз не виждам причина да влизаш. И първата е ученичка на втората...
Оплаквания бол и не знам с кое да започна.
Препратиха ме към една докторка да обсъждаме изследванията. Да съм ѝ пратила имейл, а ако не го прочете до няколко дни, да звънна, за да ѝ напомня за себе си. Аз от деликатност да не досадя чакам, чакам... Орговор няма. Все пак не говорим за безплатно подаяние, а работа, за която ще си платя, а тя ще свърши в удобно за нея време - да види изследванията и да ми върне имейл какво мисли. Десет дена минаха и вчера решавам все пак да ѝ се обадя. Еййййй... Така ме насмете грубо и арогантно - тя си имала работа и нямала време с мойте имейлчета да се занимава, видяла го, но си имала по-важни неща и пациенти. Ами десет дни чакам отговор, да беше върнала, че не ѝ се занимава! Побеснях! Знам, че сигурно е заета, но поведението ѝ и факта, че ми изгуби 10 дни ме извадиха извън кожата ми!
На всичко отгоре от първи съм на нова работа и никак, никак не съм свикнала, паникьосвам се постоянно и все си мисля, че съм егати кухото парче, дето работа за 5 с'тинки не може да свърши.
А за дребното колко бих се оплаквала... Просто така, сякаш като го напише човек и по-добре му става.
Препратиха ме към една докторка да обсъждаме изследванията. Да съм ѝ пратила имейл, а ако не го прочете до няколко дни, да звънна, за да ѝ напомня за себе си. Аз от деликатност да не досадя чакам, чакам... Орговор няма. Все пак не говорим за безплатно подаяние, а работа, за която ще си платя, а тя ще свърши в удобно за нея време - да види изследванията и да ми върне имейл какво мисли. Десет дена минаха и вчера решавам все пак да ѝ се обадя. Еййййй... Така ме насмете грубо и арогантно - тя си имала работа и нямала време с мойте имейлчета да се занимава, видяла го, но си имала по-важни неща и пациенти. Ами десет дни чакам отговор, да беше върнала, че не ѝ се занимава! Побеснях! Знам, че сигурно е заета, но поведението ѝ и факта, че ми изгуби 10 дни ме извадиха извън кожата ми!
На всичко отгоре от първи съм на нова работа и никак, никак не съм свикнала, паникьосвам се постоянно и все си мисля, че съм егати кухото парче, дето работа за 5 с'тинки не може да свърши.
А за дребното колко бих се оплаквала... Просто така, сякаш като го напише човек и по-добре му става.
До нас в Ремедуима няма, ще отида утре до по-далечния. И аз преди малко зяпах в сайта. Пък, ако не намеря, в понеделник ще дам урина за изследване.
И в Медея виж. Има ги сравнително начесто. Най-близката е пак на Шипченски.
С приятелят ми си намерихме апартамент. Той го обожава, според мен е нелош. Платихме капаро. Ще подписваме договор.
Аз съм ужасена и в шок. Ще навърша 23, за първи път ще живея с мъж. 4 години живях сама. На практика ние живеем заедно, защото сме всяка вечер или у нас, или у тях, от 10 месеца насам. Заедно сме от малко над година и половина.
Много ме е страх. Някак си бях готова, исках го, търсихме апартамент, но не очаквах да св случи толкова бързо - апартамент, оглед, и докато се усетя - договор.
Истината е, че не знам какво ме плаши. Сигурно защото ми е за първи път, сигурно защото изпитвам нечовешка носталгия към любимият ми апартамент, в който прекарах 4 години и имам толкова спомени. Сигурно ме е страх да не се прецакат нещата. Просто ... той е очарован, а аз съм като зашеметена. Страх ме е дали ще се почувствам като вкъщи там.
Не знам. Кво ми става!!! Бях готова, исках, а сега съм уплашвна и не знам защо! Вместо да се вълнувам... а той постоянно пита "защо не се радваш". Аз не, че не се радвам, вълнувам се вътрешно, просто ме е страх и не осъзнавам нещата, защото се случи бързо, макар и говорено месеци преди това. Иначе го обичам безкрайно.
Аз съм ужасена и в шок. Ще навърша 23, за първи път ще живея с мъж. 4 години живях сама. На практика ние живеем заедно, защото сме всяка вечер или у нас, или у тях, от 10 месеца насам. Заедно сме от малко над година и половина.
Много ме е страх. Някак си бях готова, исках го, търсихме апартамент, но не очаквах да св случи толкова бързо - апартамент, оглед, и докато се усетя - договор.
Истината е, че не знам какво ме плаши. Сигурно защото ми е за първи път, сигурно защото изпитвам нечовешка носталгия към любимият ми апартамент, в който прекарах 4 години и имам толкова спомени. Сигурно ме е страх да не се прецакат нещата. Просто ... той е очарован, а аз съм като зашеметена. Страх ме е дали ще се почувствам като вкъщи там.
Не знам. Кво ми става!!! Бях готова, исках, а сега съм уплашвна и не знам защо! Вместо да се вълнувам... а той постоянно пита "защо не се радваш". Аз не, че не се радвам, вълнувам се вътрешно, просто ме е страх и не осъзнавам нещата, защото се случи бързо, макар и говорено месеци преди това. Иначе го обичам безкрайно.
Напълно нормално си се чувстваш Аз като се изместих на квартира с мъжът ми ревах 3 дни.
И аз така бях сигурна, че искам да с еотделим, бяхме живели заедно,докато бяхме на бригада ама не бях свикнала да живея без наще.
Това а си нови отговорности, съвсем друг е животът без мама и тати Дано всичко ви е наред за напред и този аартамент да е вашето семейно гнездо до дълги старини!!
Аз като се изместих на квартира с мъжът ми ревах 3 дни.И аз така бях сигурна, че искам да с еотделим, бяхме живели заедно,докато бяхме на бригада ама не бях свикнала да живея без наще.
Това а си нови отговорности, съвсем друг е животът без мама и тати
Дано всичко ви е наред за напред и този аартамент да е вашето семейно гнездо до дълги старини!! 
Чакайте, че аз нещо не разбрах. Светнете ме, моля. Самоосигуряваща съм, собственик на фирмата си, демек нямам работодател, който да ми поема част от осигуровките, аз си ги плащам. Здравните ми на месец са между 20 и 30 лв. Останалото са социални. Откъде дойдоха тия 100 лв здравни?