Днес, събота, една приятелка ми е звъняла още в 9.50, да, знае, че съм с деца и рано ставаме, но кое е спешното. От няколко години, от както се разведе с мъжът си/ още и преди това, защото беше нейна инициативата за развода/ се дистанцира. Бившият и мъж ми е приятел от детство, няма значение, аз я уважавах и ценях и исках да си останем приятелки....Имах предвид, че последните години ме търси само , с причина и днес ми е звъняла, после си чух телефона, за да ми подари някаква карта. Дъщеря и работи към една от фирмите, които продават карти, с която имаш отстъпка в разни магазини......картата струваше преди 50лв. Няколко пъти и отказвах картата, не я искам, не ми трябва, няма да я ползвам, макс тактично и отказвах, но и тя е най-упорития човек на света, обикновено е много мила, и хората не могат да и откажат, добър търговец е.....Днес искаше да ми подари тази карта, но трябвало да си дам данните, адрес, ЕГН, банкова сметка, за да има къде да ми превеждат отстъпките....15 мин, и отказвах за пореден път....не искам тази карта, дори и подарък......толкова ли не разбира, днес и обяснявах и защо не искам , и защо няма да я ползвам.тя явно до последно очакваше, че ще я взема, щом е подарък, и щом ми носи отстъпки някакви......много се ядосах, сигурно за 3-4 път ми я предлага