Да се оплачем...

  • 7 435 645
  • 65 224
  •   3
Отговори
# 51 600
  • София
  • Мнения: 44 941
Нашите деца пораснаха. Вече всичко разбират. Снощи голямата даже се опита да говори с баща си, ама видя че той си повтаря едно и също и не чува.
Днес сутринта той ми се извини, да видим до кога.
Аз уж спах, ама и аз се събудих в 6 и съм като парцал.

# 51 601
  • Мнения: 1 985
Момичета, без да искам да съм съдник и без да съм във вашите обувки, но защото ги търпите подобни индивиди? При положение, че ви носят толкова отрицателни емоции има ли смисъл да продължавате да се мъчите?
Разказът на Анабел ме стисна за гърлото. Вярвам, че животът ни е даден да го изживеем качествено, да търсим доброто, не мисля, че емоционален тормоз или всекидневни разправии допринасят за това.
Пак ви казвам, не съдя, просто и аз съм минала през отровна връзка, стигала съм до паник атаки и тревожности, но се отскубнах и след време срещнах мъжа ми. С ръка на сърцето ви казвам, че не всички мъже са еднакви и е възможно да ви е спокойно и да сте щастливи. Simple Smile

# 51 602
  • София-Младост
  • Мнения: 24 094
Момичета, без да искам да съм съдник и без да съм във вашите обувки, но защото ги търпите подобни индивиди? При положение, че ви носят толкова отрицателни емоции има ли смисъл да продължавате да се мъчите?
Защото не е толкова лесно, има едно нещо наречено навик и то е част от всички нас. Някои го преодоляват по-лесно, други по-трудно, трети изобщо не успяват. А и когато има деца...не е съвсем като да не го мислиш от сто страни. И не всеки има къде да отиде, на улицата ли да излезе...не е малка промяна, въпреки че всеки се надява на нещо по-добро.

Последна редакция: ср, 29 авг 2018, 12:51 от Ала-Бала

# 51 603
  • Мнения: 30 802
Ами според мен трябва да се внимава и да се прецени дали човекът просто преминава през труден период или по принцип има някакво по-основно изкривяване. Защото сега сме се карали, ама е ясно откъде идва - най-вече умора и прекалено уплътнен ден. С бившия обаче нещата бяха по-фундаментални, всичко му беше ОК и пак измисляше номера и пинизи, с които ми объркваше цялото мислене.

Случаят на Annabelle ми е адски познат - точно загуба на себе си и дресаж. И още се опитва да ме дресира и да ме изкара длъжна, а години минаха. Забравил е, че вече не му дължа нищо...

# 51 604
  • Мнения: 1 985
Знам, че не е лесно и че не става от днес за утре. Навикът не е оправдание, за децата и липсата къде да се иде съм съгласна. Обаче пък и човек трябва да помисли за себе си. Когато аз предприех тази крачка и се измъкнах заплатата ми беше малко под 1000 лв, за наем давах 400. Хич не ми беше весело, но пък знаех, че ако продължаваме заедно аз гасна. Хубавото беше, че нямахме деца и решението касаеше само мен. Наистина с деца е по- трудно.

# 51 605
  • София
  • Мнения: 14 137
Момичета, много ми е мъчно като ви чета. Желая ви много сили и успех.
Оплаквам се от главоболие, както винаги.

# 51 606
  • Мнения: X
Последната седмица ми е тежко на душата. И съм доста по- изнервена от обикновено. Няма особено конкретна причина, често в края на Август изпадам в подобни състояния и с 1ви Септември ми проблесва и буцата в гърлото изчезва. И се скарах зверски с щерката снощи. Тъпо ми е, гузно ми е, смотано и минорно. Confused

Момичета, много сили и кураж и от мен!  Hug За съжаление, не веднъж съм ставала свидетел колко пагубно може да се отрази върху децата  подобна отровна среда в семейството. Но е факт и че отстрани съвети се дават прекалено лесно.  Confused

# 51 607
  • София
  • Мнения: 44 941
Е това е, че като е спокоен и всичко е спокойно. Правя каквото желая, никой не ме юрка или дресира. Всеки си върши работата и нещата вървят.
И ми е много тъпо да се караме, защото аз хич не обичам скандали. Това ме потиска най- много.
Няма друго. Той е много открит и честен човек и никога няма да ме манипулира или нещо такова.

# 51 608
  • Мнения: 30 802
E това е добър знак - щом в нормалните моменти си е нормален. Кофти е, когато и в нормалните моменти е луд...

# 51 609
  • Мнения: 42 125
Едно е с гадже, друго с баща на детето ти.
Минах го де. Сега съм щастлива. Но пък малката понякога и става мъчно, въпреки че запазихме някакви нормални отношения.

Кураж момичета. Най-тъмно е преди зазоряване.

# 51 610
  • Мнения: 50 914
Да, сложно е...моят няма явни дефекти, просто е като още едно дете, за което отговарям. Ми...не е приятно. Като цяло си знам ситуацията и съм си я приела, имам си някакви планове за бъдещето, варианти за черни дни и т.н., но понякога имам нужда да измрънкам  от битовизмите и ежедневните глупости. По принцип няма пред кой.

# 51 611
  • Мнения: 5 435
Като сме отворили тема за мъжете, и мм ме дразни. Скоро детето има рожден ден, мм настояваше да е в едно близко до вкъщи заведение, аз и щерката сме против. Къде ще играят тези деца, да стоят на масите с телефоните, отказахме и двете категорично. Тя поиска в един гейм клуб, ок, децата и майките ще се почерпим, поръчах пици и тн. Мисля достатъчно, да ама не, той къде щял да почерпи неговите приятели, ами как къде вкъщи, заявих му че не искам да пренасям и отнасям, да ама той ги поканил вече. Казах му, оправяй се. Щял да се оправи, да не го мисля аз.  

# 51 612
  • Мнения: 76 304
Ми в близкото заведение да ги почерпи аверите...нали му е любимо и без това...

# 51 613
  • Мнения: 30 802
Ами всъщност положението с бившия ми е май единствената драма в живота. Всичко ми върви напред с бясна скорост и се развива, и отнякъде се появява той с поредната бомба и опит да дърпа назад. Ама вече трудно му се получава, а след по-малко от 9 години, че и по-скоро, хептен няма да му се получава. В момента законът е на негова страна и съм се привърнала в един уставник, изпълнявам всичко точ в точ...и пак не е доволен.

Иначе за щастие останалите неща в живота ми са white people problems, както вече писах.

# 51 614
  • Мнения: 15 092
Детето поне иска ли да се вижда с него?

Общи условия

Активация на акаунт