Аз пък два пъти ще се оплача.Първо,защото ЛЛ ме прати за кръв и кръвна захар пък аз сутринта ядох шоколодови бисквити откъде да знаех че ще ме за кръв освен урина и ехограф уж само за болки в кръста отидох до нея.ся пак в понеделник там.втория път се оплаквам от Еконт-куриерските им услуги.днес трябваше да взема пари от там ,а те ме върнаха с оправданието че имали много поръчки и много пари трябвало да се даде за стока.чак след 15ч.да ме извиняват ама хич не ми дреме че имали пари за стока да дават имат си шефове да им пращат по банков път. Не стига че едвам отидох до там със силни болки в кръста в горещината ами и с детето в количката,щото няма на кой да го оставя.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Мамоложката не хареса едно петно на снимката ми, праща ме на ехография и на консулт при друг лекар 
отиди в първите чисти дни. не се притеснявай
Попита ме, снимката е правена предварително миналата седмица. Благодаря за информацията и сори за офтопика!
Оплаквам се - тъжно ми е, че колегата напусна, в един и същи ден постъпихме преди 9 години, от 4 години работим четирима души на едно бюро и сме най-сплотения екип в офиса. Сега оставаме три кокошки без петел
Всички сме семейни приятели, често се събираме. Сега това ще се промени, уви. Оплаквам се от брутално глупави и мързеливи хора...
мързела .. айде .. иди дойди .. може нещо да се направи ..
обаче с тъпотията битката е обречена .
Сагата ми с подутия венец продължава..зъболекарят има час във вторник. Дано не се подува.
Успех!
Благодаря за съветите за венеца. 
Утре пак на сватба.
Купих рокля ,която не харесах , утре ще я сменя.
В крайна сметка , ще ходя с облеклото от миналата сватба.
Утре пак на сватба.
Купих рокля ,която не харесах , утре ще я сменя.
В крайна сметка , ще ходя с облеклото от миналата сватба.
Скрит текст:
ех , любов е това моето ,любов голяма и несподелена. И не минава и се дразня на себе си , че не мога да контролирам това чувство.
Оплаквам се от лошотията на хората или и аз не знам, дали точната дума е "лошотия".
Онзи ден ходихме на заведение с детето. То си забрави шапката в заведението и се сети чак у нас. Аз също не забелязах, че я няма. Шапката му беше нова и я купихме с голям мерак заедно със спортни екипи от "Адидас" (казвам това, защото явно за някои хора се е оказало важно).
Заведението затваряше след нас.
На другият ден сутринта отивам в заведението и питам за шапката. Сервитьорката ми отговаря: "Да, г-жо, пазачаът я намери и я взе." Започнаха да я търсят, но не я намериха. Сервитьорката ми каза да мина на другия ден, защото пазачът я бил взел със себе си вкъщи (явно) или я бил прибрал някъде, където те не могат да я намерят. Още тогава ми светна лампата, че след като я е взел вкъщи, няма намерение да я връща.
Днес детето и ММ отиват до заведението и детето с такава надежда е попитало за шапката. Пазачът е отговорил: "Аз не знаех на кого е и я изхвърлих".
Синът ми веднага ми звънна (нетърпелив да се прибере) и тъжно ми каза, че шапката му я няма, изхвърлена била.
Казах му да не се ядосва, ще му купим друга.
Въпросът не е за едната шапка, а за постъпката. Шапката не е изхвърлена, сигурна съм в това, защото сервитьорката беше сигурна, че пазачът я е взел със себе си. Човечецът е видял маркова шапка, новичка и е преценил, че му е подарък.
Няма нищо, не съм за парите, не струва хиляди, но не е и евтина. Стана ми много, много болно от постъпката и някак мъчно. Не знам защо, ще ми мине, ама реших да си кажа.
Халал да му е на човечеца и да си я носи със здраве!
Извинявам се за дългия пост.
Онзи ден ходихме на заведение с детето. То си забрави шапката в заведението и се сети чак у нас. Аз също не забелязах, че я няма. Шапката му беше нова и я купихме с голям мерак заедно със спортни екипи от "Адидас" (казвам това, защото явно за някои хора се е оказало важно).
Заведението затваряше след нас.
На другият ден сутринта отивам в заведението и питам за шапката. Сервитьорката ми отговаря: "Да, г-жо, пазачаът я намери и я взе." Започнаха да я търсят, но не я намериха. Сервитьорката ми каза да мина на другия ден, защото пазачът я бил взел със себе си вкъщи (явно) или я бил прибрал някъде, където те не могат да я намерят. Още тогава ми светна лампата, че след като я е взел вкъщи, няма намерение да я връща.
Днес детето и ММ отиват до заведението и детето с такава надежда е попитало за шапката. Пазачът е отговорил: "Аз не знаех на кого е и я изхвърлих".
Синът ми веднага ми звънна (нетърпелив да се прибере) и тъжно ми каза, че шапката му я няма, изхвърлена била.Казах му да не се ядосва, ще му купим друга.
Въпросът не е за едната шапка, а за постъпката. Шапката не е изхвърлена, сигурна съм в това, защото сервитьорката беше сигурна, че пазачът я е взел със себе си. Човечецът е видял маркова шапка, новичка и е преценил, че му е подарък.
Няма нищо, не съм за парите, не струва хиляди, но не е и евтина. Стана ми много, много болно от постъпката и някак мъчно. Не знам защо, ще ми мине, ама реших да си кажа.
Халал да му е на човечеца и да си я носи със здраве!
Извинявам се за дългия пост.
