, много ме изнервя. Моята дъщеря беше усмихнато и спокойно бебе. Между втората и третата година се промени и започна да реве за щяло и нещяло. Сега на 5 си я кара по същия начин и няма изгледи за промяна. Одеве си тръгнахме от парка с рев, като преди това разрева *гаджето* си. И да се оплача, свикнала съм с кучешките л*на, обаче днес някой си беше довел животното и му беше оставил биологичният отпадък на средата на меката настилка до пързалките. Все съм виждала простотия, ама такава до момента не бях виждала. По едно време групичката съученици на дъщеря ми пристигнаха да ми покажат, че са се намокрили. Казаха че някой се е изпишкал. Пързалките са тип туби и доста високи. Ако наистина е опикано е дело на по голямо дете, защото 2-3 годишни там не се качват. Преди няколко дни пък две големички момиченца, около 10 годишни хвърлиха празните си кутии от сок на средата на парка буквално в краката ми, коша беше на не повече от два метра. Майката не ги отрази изобщо. Чудя се аз ли съм сбъркана, че ги забелязвам тези неща или хората харесват свинщината

Голяма работа. Важното е какво е цялостното отношение. Ако някога се сети за цвете на 8-ми март или бонбони на Св. Валентин, няма да си кривя душата, ще го приема като мил жест.
Да се приема за оплакване.
!