Да се оплачем...

  • 7 435 652
  • 65 224
  •   4
Отговори
# 51 585
  • София
  • Мнения: 44 941
Нещаа с мм пак са зле. Оправи се за ден два и пак почва. Тотално губя смисъл. То даже аз знам какво ще стане. Просто искам да се свърши, сериозно. Не издържам вече.
А днес правим 13 г брак. Началото на края.

Последна редакция: ср, 29 авг 2018, 01:23 от Free Agent

# 51 586
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 416
Може би е някакъв черен период тоя август. Гледам, че доста от нас изпитват нужда да теглят м??на на мъжете си.
У дома, в събота си спретнахме чудовищен, за 11 години, скандал. На мен ми се беше натрупало от две години. Че и повече. Явно и на него. Не съжалявам за изказаното. За нито една дума. И си дадохме последен шанс.Туй то. Така че каквото, такова. В момента не съм затормозена. Но пък и неговите сарми ги свих, по дяволите. Той какво си мисли, че ще ми се качва на главата...

# 51 587
  • Мнения: 35 645
Много неща от обкръжаващата среда ни кара да се изнервяме, отделно, че хората са забравили как да общуват и много неща се натрупват.

# 51 588
  • Мнения: X
За пореден ден в 5.50 съм 👀. До кога?

# 51 589
  • Мнения: 1 506
За пореден ден в 5.50 съм 👀. До кога?
Пробвай да не проверяваш часовника. Имах такава серия със събуждане към 5,30 и до 6.30 не можех да мигна. Откакто спрях да гледам колко е часа се чувствам екстра и заспивам пак до будилника.

# 51 590
  • Мнения: X
След като мина през ОО поглеждам часовника, но после заспиване няма.

# 51 591
  • varna
  • Мнения: 211
Оплаквам се, че не съм мигнала да мисля защо има толкова жестоки хора и деца.Вчера ясно и открито изгониха сина ми от съседния двор .там живеят 4 деца от различни семейства,ту играят в нас ту в другия.Има едно момче дето никой не го иска ама то си е в двора .По-големите идват в нас и карат моя да него пуска,крият се ,защото онова просто не се вписва.Моят нали е будале и няколко пъти  го отпраща ,аз го предупредих,че не е хубаво така.Вчера майката ,казала на моя че не може да играе в техния двор,моя плака ,защото и големите нямало да идват в нас и така той остана между чука и наковалнята.Двора им беше целия обрасъл и все в нас си играеха,но го почистиха и вече имат терен.Големи хора сме аз постоянно му говоря кое е правилно и кое не ,но възрастните от другия двор казаха не щом гони техния моя, не може да ходи там а ясно си знаят,че  с техния никой не се заиграва.Дълго стана, ама много зле се чувствам  .

# 51 592
  • Мнения: 50 914
Да, ще има такива ситуации, и с училищни приятели, и със съседи...знам колко ти е болно и криво, но това е част от порастването, и за твоето дете, и за другите...разочарованията и предателствата не са рядкост сред децата, в една възраст са често и много. Абсолютен ужас е за родителите, но научават ценни уроци. Няма как всичко винаги да е сам цветя и рози и да имаме само положителни емоции. Бъди до него, говорете, подкрепи го, обясни, че не са прави и е прав да е разочарован, но не се меси повече.
Разбира се, съветът ми важи в случай че няма психически и физически ексцесии, междусъседски войни със съседите и прочие.

# 51 593
  • Мнения: 35 645
Мразя първата сутрин на цикъла. Търча с 200 към банята..

# 51 594
  • Варна
  • Мнения: 25 845
Честно казано и аз, ако някой гони моя син от двора си ще го гоня от моя. Нека се научи, че всяко действие има противодействие. Да, ти си му говорила, че не е прав, но е бил малък да осъзнае. Сега по по-трудния начин ще го разбере. Обясни му пак да не се влияе от по-големите, да си преценява сам и да е готов да поеме последствията от действията си. Това е.

# 51 595
  • Мнения: X
Бяхме на море седем дена и спах като пън. Не пиех никакви хапчета (магнезий, Ашваганда и т.н. който пия тук за да мога да заспивам).
Вчера си дойдохме и се пулих цяла нощ. Няма заспиване, хем бях капнала от умора от дългия път.
Нервирах се с детето за глупости. Бяхме ѝ купили тетрадки, химикали, етикети, снощи ги разпиляла из цялата къща, брат ѝ ги докопвал и рисувал, късал. Нищо не пази. Нищо!!! Бях ѝ прибрала всичко в бюрото, тя го извадила да види, добре го е видяла, но защо не си прибира после. Щото ѝ е все тая. Майка ѝ и баща ѝ будалите ще купят нови тетрадки.

И последно.... Заради ситуации като тази мисля че имам проблем със съня. Всичко приемам много нервно и тъй като до голяма степен подтискам да не си го изкарам изцяло на детето, го задържам в себе си.

# 51 596
  • Мнения: 2 760
Синът ми ви от болка в зъб снощи. Рев, рев, писъци, дадох аналгин, не помогна, жабурене с ракия не помогна, задави се и повърна аналгина, тампон с клеева тинктура не можа да понесе, накрая четвъртина прахче аулин му дадох, та заспа изтощен.
Сега доведеният му брат (да е жив и здрав), ще го води на зъболекар.

Като ви чета за мъжете ви... Аз бях така миналото лято. Смачкана, тормозена, дресирана маймуна.
Но със силен инат да оцелея. От месеци вече се борех с мъжа ми да ме пусне да се махна, не му се вярваше. Точно преди година си вдигнах чукалата и отидох на спокойствие в едно екоселище, където сбъднах най-голямата си мечта - яздих кон. Останах там сама със себе си няколко дни и мислих и премислях и си казах мамка му, няма начин това да е животът, трябва да има и нещо хубаво. Като се върнах, окончателно и наистина твърдо подходих спрямо мъжа си и три седмици по-късно се изнесохме с децата въпреки всички заплахи за убийство, самоубийство, вземане на родителските права и всякакви други простотии. Свалих към 15 килограма от нерви, но издържах.
Сега съм щастлива. Имам вяра. Още се боря с миналото, но всеки ден е по-лесно от предходния.
Прегръщам ви.

# 51 597
  • Мнения: 1 120
Мразя първата сутрин на цикъла. Търча с 200 към банята..
Първите два дни е ужас при мен винаги. След като родих пак си е така, както преди.
Оплаквам се, че изкарах безсънна нощ. Дребчо викаше в просъница. Пак са зъбите.

# 51 598
  • София
  • Мнения: 9 850
Помисли за някакъв отдушник - хоби, спорт.
И аз на село спя като пън, тук снощи се облещих към 11 вечерта и край. Някъде към 3.30 съм се унесла, събудих се по-уморена, отколкото легнах.

# 51 599
  • Мнения: 50 914
Аз сутринта за пореден път казах на моят МЪЖ, че нямам какво повече да му дам, още 5,5 години, да порасне и малкото дете, и кой от къде е. Просто не искам да съм с него и да се разочаровам.
Изнервя ме покрай рождения ден на голямата, утре е, той пак не е в час...ми на 17 става, мамка му, всяка година е на една и съща дата рождения ден...няма сто деца...не мога да го понасям.
И аз имам проблем със съня, точно от нерви.
Имам две деца, в крайна сметка, не три. Да се държи като мъж, не като дете. Но...това е положението.

Общи условия

Активация на акаунт