Колко често оставяте децата си на бабите?

Малко по малко се отпускат , но животът в момента е много страшен и ако родителят не бди осторожно нещата лесно се изпускат, за ученето, вече отдавна никой не учи с нея, нито и казва, кога е студено или топло и какво да облича....сега други ангажименти идват на дневен ред,....е не сме я научили да готви, та яде каквото и предложат

Да за съжаление...вече и празниците намразих  заради тия семейни събрания-така или иначе сама си го гледам, ама защо трябва лицемерно да се събираме всеки път не мога да разбера  

М/у другото не всички свекърви са над 60-70-моята е на 55 и почти цял живот е била домакиня, ама не и се занимава и това е  

Аз по принцип не казвам, че някой е длъжен да ми гледа детето, казах не ме мързи и дори предпочитам да го гледам аз и ММ, не съм и против семейните празници, уютни са....нали трябва да се виждаме, децата да общуват с бабите и дядовците си, при нас обаче има лошата традиция да се събираме родата до девето коляно лели,стрини, шуранайки ....след празника съм по уморена от преди това Явно и на другиту им е дотежало това събиране, че сега по Великден всеки избяга в чужбина, дори свекитата

Синът ми е на 1г и 8м и в неделя за пръв път беше сам при баба си за 2 часа.
Не изпитвам нужда, не намирам за правилно и редно на тази възраст да го оставям често и за дълго.
Почти всичко(да не кажа всичко) мога да свърша с него. Може би малко по-трудно, но не и невъзможно.
На възраст е, в която изграждаме възпитание, хранителни навики, дисциплина, ред и всичко останало, така че, за да се случат нещата трябва едно мнение и кординация от страна на мама и татко. Баба му се старае, слуша ме, съобразява се с мнението ни, но пак имаме различия, дори и минимални, в поведението към него, което е съвсем нормално. Все пак не сме един човек. За това на малко дете мястото е при мама и татко, освен ако няма неизбежна пречка. Колкото и да ме слуша и да се старае няма как да го гледа както аз го гледам, така че шом имам изисквания детето при мен, а и не намирам нужда да си почивам от него.
Много се дразня, когато нещо не се случва както искам за детето ми, въпреки старанията от отсрещната страна, за което съм все пак доста благодарна, за това си го гледам и всичко е наред.

Щом на послушната баба не искате да го оставяте, как ще го оставяте после на ясла или градина?

Малък ми е за където и да е. На възрастта за градина вече и на баба му ще го оставям по-спокойно, а и на градина мисля да ходи, така че предполагам нещата ще се нагодят.
В момента ме дразни, че тъкмо усмили нещо и го приеме, започне да го прави и при друго поведение веднага се променят нещата. За мен този етап са бебета по пътя към детското.

Стане ли дете вече ще има други проблеми със сигурност, но ще очаквам да е по-осъзнат и вече да е свикнал с основните принципи, които със сигурност ще бъдат нарушавани понякога, но ще ги има, а и тогава едва ли и той ще държи на стриктен режим, който в момента си изисква.

Давам пример. Детето е свикнало с режим на хранене, което то е създало, аз спазвам и всички сме доволни. Тя го знае, но като добрата баба да се погрижи повече решава да предложи нещо друго, което той първосигнално приема, защото нито усмисля много, а и за момента е ок, но после цял ден не му е на кеф, защото нещата не са както ги иска и обича. Милата от престарание, но в крайна сметка стават неща, които не са ок за никого.

Обяда е в 13ч и той тогава е свикнал и си го иска, но може по всяко време да си хапне. Такъв си е-ящем, но с безнеене по цял ден явно си има нужда. Нея я е страх да не е гладен вече и предлага в 12. Той разбира се не отказва, после към 13 почва да мрънка, защото е свикнал тогава да яде и нещо почва да търси пък да гризе. Ляга в 14ч и сам иска да ходи в леглото. Те обаче се заиграват и тя казва, че иска да играе и да не го кара на сила да си ляга, слуша детето. Да, ама детето е изморено и иска да си ляга, но естествено в друга обстановка и с не ежедневните неща са малко променени на пръв поглед нещата. Буквално заигран и сам не се усеща как заспива сред играчките, че да си отиде в леглото. После почва да и мрънка, зашото вече е минало времето за сън и става некомфортно и за двамата. За това мнението ми е, че сега мястото му е с майка му.
Много обича да е с баба си и поне 3-4 пъти седмично се виждам, но не намирам за нужно да го оставям без мен, щом когато аз съм там нещата са спокойни и всички са доволни.
На пръв поглед може би не е нищо, но от престарание и уж да му угодиш стават неща, които не са му ок, имайки предвид, че колкото и да е странно малкия е с режим на спане, хранене и всичко останало от бебе. Моменти като не знам кога ми яде детето, кога спи .... не сме имали.

Като цяло проблем децата при бабите не виждам, но може би след една определена възраст и не нон стоп. Поне за моето дете и моите разбирания

Стоене при бабите от петък вечер след градина до неделя вечер всяка седмица не го разбирам даже камоли да го приема и то с довода "ами ние кога да си починем". Не приемам детето да прекарва най-малко време с родителите си (4 дни в седмицата по 2-3часа вечер).

При баба и при дядо след определена възраст гости и разходки е моето мнение.

Това разбира се, ако няма неизбежни фактори за друго.

Отглеждането на децата е грижа на родителите.

Някой по-назад беше писал - "който има деца да си ги гледа". Детето е мое и отговорността е моя.
Доволна съм от избора си до момента и съм щастлива за нещата, които съм постигнала с детето си.

Зависи в какво се изразява това всичко  Явно не е кой знае какво.
А и детето е едно. Представи си да бяха две.

Започни от сега да се учиш да отпускаш хватката, защото много скоро ще имаш челен сблъсък с действителността.
Като тръгне на градина няма да можеш да изискваш нищо от учителките, те си правят нещата по техен вътрешен ред. Там няма индивидуални режими и кой както е свикнал, нито могат да се съобразяват с изискванията на 30 майки, всяка от които държи на някакви нейни си неща.
Въобще, моментът, в който ти си единственият човек, който влияе на детето, така да се каже ДИРИГЕНТЪТ, е много кратък и вече сте към края му. Скоро много външни хора ще започнат да имат влияние върху поведението му - учителките, другите деца, на които ще започне да подражава и да прави много неща, които няма да ти харесват. И като цяло доста неща няма да се случват точно както искаш, затова е добре да започнеш да отсяваш съществените от дреболиите и да не придаваш чак такава важност на вторите.

При по-голяма възраст и повече деца със сигурност нещата са различни. Писах и че това е за сега и тази възраст. Точно, че още мога да влияя на много неща и искам да го правя докато мога, защото после точно, че нещата няма да се случват по моя начин. Тогава ще залагам да има полза, от всичко, което съм изградила до него момент.  
Относно влиянието вече е започнало да се отразява и да попива всичко, което вижда за това и съм там да реагирам, обеснявам и да уча кое и как.
Относно подръжанието на другите деца на такива неща се нагледах и то от малки деца на неговата възраст, че определено изпитвам нужда да съм там да обесня и покажа. Мисля, че сега е времето. После ще е късно...
А за вършенето на неща в ежедневието не знам какво разбираш под "може би не е кой знае какво". Не ходя на работа... нищо друго не ми е чуждо.

С това за многото неща за вършене се пошегувах.

С останалото исках да кажа да не бъдеш толкова чувствителна по отношение на нещата, които не стават точно както искаш, защото дори да има такъв момент от живота, той е кратък и минава бързо. През цялото останало време нещата няма да стават ТОЧНО както ги искаш и просто е хубаво това да не ти причинява кой знае какъв дискомфорт.
Просто трябва да си оставиш енергия за важните неща и да не се дразниш за дреболии. Като например дали детето е обядвало в 12 или в 13 часа и дали и в колко часа е заспало. Само след няколко месеца, с напредване на възрастта, ще яде и спи в съвсем други часове.
А конкретния ден при бабата е важен с това, че тя е била грижовна и мила с него, искала е да си играят и детето е създало основа за хубави емоционални отношения с нея. Това е нещото от този ден, което ще има отражение върху бъдещето на детето. В колко часа е яло няма да има никакво отражение и това е факт, който безвъзвратно отминава с деня, в който се е случил и не си струва да се нищи повече.
Общо-взето по това се различават важните неща от дреболиите.

Без да целя заяждане, ама искам да питам.
Какво толкова ще стане от това, че детето един ден е обядвало в 12, а не в 13? Заспало в 15, а не в 14? Освен малко мрънкане, нищо друго или...?

Никога не ми е било проблем, че като сме при бабите режима се разваля. То и аз като си отида при моите родители не ми се ляга в 9 вечерта. Поне не и първата вечер, защото стоим до късно да се наприказваме. Детето също го оставяме да се нагушка с баба и дядо. Разваляме режима за 2-3-4 дни, но като се приберем у дома всичко си е както трябва.

Ели, приятелски съвет - не се опитвай да контролираш всяка една стъпка на детето си. Дай му поле за изява и се отпусни. 

Така е.. детето расте и започва все повече да иска неговото и нещата да не се случват както аз искам. Обаче май оставих грешно впечатление с това "аз искам". Аз искам каквото иска детето. Никога не съм си налагала мнението над него, освен ако не става въпрос за възпитание. Аз искам да е така е провокирано от факта, че на него така му е добре. Искам така да се случват нещата, защото той е задал този ритъм и така му е добре. Ако не се спазва ритъма му сам се сърди и кривее цял ден. Може би всичко е въпрос на свикване с него, разпознаване на исканията и знаците му, за което ни е нужно още време, защото нашата баба е тук от месец ( до скоро живееше в чужбина и се бяха виждали само 1 път, когато той беше на 9 месеца).
За това и мнението ми е, че детето се чувства добре в мое присъствие, защото знам и виждам кога какво иска, т.к. още не говори и не може сам да прави всичко, което е разбираемо имайки предвид възрастта му. От тази ситуация съм в позицията на "пас" все още за често оставяне и на мнението ми за честото оставяне на малки деца, но всичко зависи от навиците и от хората насреща ти, а може би и с времето на свикване със самото дете.
Другото е, че моето дете не е от тези изискващи, ходеши да дърпат и да се тръшкат деца, така че определено трябва да го познаваш и да си свикнал с него, за да съм спокойна, че ще се чувства добре и да го оставя.
Примера с храненето и спането не беше за самото хранене като хранене и лягането под час, а неспазване на нещо, което самото дете иска, което води до негов дискомфорт.
Имайте предвид, че позволявам всичко, ляга, яде... когато иска, но има искания той за това кога да стават. Още от бебе не съм настоявала за нищо и го оставях да си изгражда режими, които той иска и с които се чувства добре. Може би всичко с времето... Има баби, които за щастие са си още от раждането с внучетата и си ги познват, така че може би няма липсата на разбиране помежду им.
Иначе съм "за" гледане(не отглеждане) на детето от друг, когато всичко е наред и детето ми се чувства добре.
Има и друго-до сега не съм имала на кого да си оставям детето(освен на баша му) и в мен не са изградени навика, желанието и нуждата да го правя.
Относно полето на изява-прави каквото иска ахха, но като родител се чувствам длъжна да отговоря на нужди и искания, за които разчита някой да направи, щом неможе още сам.
Още сме в период и обстановка, в която мога да отговарям на всичко. Като порасне може би ще помине тази тръпка, защото в друга среда и с мое отсъствие няма как да стават нещата, но тогава ще е по-голям, ще може да прави неща сам, да говори и ще съм вероятно по-спокойна.
Относно режима, където и да сме принципно се разваля по негово желание породено от обстановката, за което нямам никакви претенции щом така иска и се чувства добре, но виждам кога какво иска и съм ок и спокойна, че му е добре. Но да правя нещо с риск евентуално да не би да го искал-не, защото го разбирам. Ето тук идва въпроса когато не можеш да го разбереш как се опитваш несъзнателно да диктуваш правилата макар и от стремеж да си добър и перфектен. Може и така да е, защото не е свикнал... много ако ако станаха, но в крайна сметка детето е наше и ние решаваме какво да позволяваме, възпитаваме и всичко останало, така че другите трябва да се съобразяват с това.
Това също е нещо, на което държа и искам да бъда спокойна, че ще е така, не след някоя година да ми каже "баба е добра, защото дава, а ти не" Е, баба като знае, че не може защо дава? Мисля, че всеки не е ОК с това...
Признавам си, че има неща, на които много държа и толкова време се старая да са тенденция и изведнъж някой да се направи на добър да ги развали.. е, няма как да стане.
Много държа на храненето. Постепенно съм въвела вече всичко, но така, че да яде повече полезни неща отколкото вредни. Като му дам спанак и пица си избира спанак. Давам шоколад, плодово млекце, но след хранене. Не може да му дадеш 20-30 мин преди времето, в което очакваш да поиска да се храни. Ден два-ок, нищо няма да му стане, но колко е после и вкъщи да почне да си го търси и да го иска ако стане тенденция. И на края какво излиза-мама лоша, зашото ме научи да се храня правилно, а баба добра, защото дава глезотийки, с които лесно се свиква. Не е въпроса кой добър и кой лош, а всички да са принципно в синхрон и в това дете да се възпитат добри навици и да се поддържат от всички. Изключения ще има и съм 'за' и ок докато са изключения.
Спирам да пиша, че темата започна да се изкривява в друга посока.
Извинявам се! Лека вечер!

Страхотно мнение. Напълно подкрепям. Аз в други отношения съм маниак на тема контрол, мразя да ми се провалят плановете, обаче някак съм гъвкава в идеята, че когато детето е с баба  и дядо, ще се гледа по техния начин. Важните неща съм ги обяснила, но много други те откриват сами и сами градят връзка с детето, без мен за посредник. На свеки написах един лист с режима му, когато го оставих за първи път у тях за по-дълго (прие го добре, на мен ми беше неудобно, а тя каза, че й помага да знае кое кога). Обаче казах, че е ориентировъчно и не съм следила след това дали "спазва" часовете. Щом си го взимам сит, чист, весел, значи всичко е наред, дреболиите дори не ги коментирам. Но може би съм прекалено "ларж", не обръщам внимание на дреболии, което може да е и минус, например детето ми няма да е с идеалните маниери и възпитание, просто защото не винафи обръщам внимание на всичко. Сигурно и двете крайности са кофти....

Като чета постовете на Елито,все едно аз съм ги писала.За мен е изключително важно да се спазва режима на детето,защото после баба си тръгва,а аз оставам и трябва да търпя кривотийте на малката...И те не минават с едното наяждане или заспиване.Продължават целия ден.
Свекървата идваше в 20-21ч вечер,разсънваше я и започваше да играе с нея.Хубаво,НО...Става 22-23ч и на детето му се приспива,започва да мрънка,а нашата баба казва : "Е виж,сега си играе,не и се спи.Ако и се доспи,ще си заспи" Да,ама как да стане като не спираш да и говориш и не я оставяш да си легне и да заспи.Като сложа малката да спи,свекървата почва да я люлее и малката се разбужда пак.Започва да плаче,обаче баба не я оставя да заспи.Аз се събличам,гася лампата и лягам,обаче свекървата си седи...
Иска детето вода-баба казва : "Ааа,не и се пие!Защо и даваш?"  Буди се детето да яде нощем,ама според бабата трябва да съм я отучила вече,защото не е хубаво да яде нощем,да я залъгвам с вода,и като и кажа,че не я задоволява водата и докато не дам мляко не заспива и не спира да плаче,започва да ми обяснява как аз съм виновна,че детето иска да яде  Предпочитам сама да я гледам,знам всяка секунда какво иска.

А защо сте позволявали свекървата толкова късно да ви идва на гости? Или си живеете с нея?

Боже Бандида, направо им се чудя на някои баби дали са в ред!