Новите ви книги - 15

До сега никога в живота ми не съм влизала във фар и сега се насладих,макар и само докато четях на разходката из него.Сега знам,че сигурно всичко е различно,но ми беше интересно да науча повече за това как е работил и какво представлява.Харесва ми самата идея за фара,като носител на надежда със своята светлина.
Насладих се и на самата обстановка на Янус Рок.Един съвсем отделен и мъничък свят.
Хареса ми да си представям чрез героите какво е да стоиш на терасата на фара и да се наслаждаваш на гледката на разбиващите се морски вълни,да слушаш тяхната музика,да усещаш силните прегръдки на ветровете.Насладих се на усещането и тръпката от това да заживееш на ново и непознато място,да си направиш разходка из острова с карта в ръка,да си направиш своя изследователска експедиция,да назовеш скали,плажове,които за картографите са били маловажни,но за теб са важни,защото са част от новия ти свят,част от теб.
И отделно от очарованието на новото място беше другото,което ме накара да изтръпвам на моменти,да се просълзявам.Другото,което беше ценно в тази книга.Това беше човешкият елемент.Проследих настръхнала бягството от ужасите на войната с Том,чувството за вина пред това,че се е завърнал жив,когато толкова други не са успяли,кошмарите и спомените за мъртвите му другари,страха и невъзможността да повярва в щастието,в това,че го заслужава,във възможноста да обича отново,заболя ме и за спомените му за майка му,за самотата на детето,за вината,която е нямало,защото просто децата няма как да знаят някои неща.
И после се вълнувах и радвах на любовта им с Изабел.На това как се събужда сърцето му,надеждите му,той самият за нов живот.Но особено ме трогнаха моментите му с Луси,както като малка,така и накрая,начинът по който обичаше този човек,който си мислеше,че вече не може да изпитва нищо освен болка.Много харесах Том,някак си ме спечели този герой-добротата му и силата,с която обичаше,с която направи всичко за Изабел.
А  самата Изабел...също я харесах,макар и някак да не можа да ме грабне толкова обаза и като този на Том.Много силни и тежки ми бяха сцените от загубата на децата и,особено на последното,което се роди мъртво.
Много ме развълнува и сцените с малката Луси,обичта и връзката между двете.
Макар че на моменти нещо в мен казваше,че не постъпва добре-като принуди Том да не казва за бебето,като не го върна на Хана,като не помисли как той се чувства от загубата на децата им,че и той може да страда.Но всичко това беше само за миг,защото после се запитах как бих постъпила аз в подобна на нейната ситуация-толкова изтерзана от загубата на три деца?!Щеше ми се да отвърна,че не бих причинила болка на друга жена отнемайки и детето,но кой знае...Понякога човек е способен на какво ли не и сам се изненадва от себе си.
Животът не е само черно или само бяло,както се казва.
Раздялата с Луси и после как тя я търсеше,как копнееше за нея ме накараха да изтръпна.
Заболя ме обаче още повече за това малко човече Луси,за това как света и се срива,за това как се оказва изведнъж пред една непозната,която твърди,че и е майка,че трябва да забрави миналият си живот и хората,които е смятала за свои родители.Тежка ми беше сцената,в която тя избяга от вкъщи,за да ги търси.Горкото объркано мъниче!
А и за Хана ми беше мъчно.Да търсиш толкова дълго своите любими хора,почти да се съсипеш от мъка,да загубиш единият от тях,а детето,което си родила да се окаже съвсем непознато за теб,да те мрази дори.Много тежко.
Обаче много ми хареса какво беше казал мъжът и Франк:"Ние винаги имаме избор.Всички ние."
Ето точно този разговор между Хана и Франк:
-Толкова много си страдал,а винаги си щастлив.Как го постигаш?
-Така съм решил-каза той.-Мога да се оставя да гния в миналото,непрестанно да мразя хората за онова,което се случи,както правеше баща ми, или пък да простя и да забравя.
-Но не е толкова лесно.
Той се усмихна с онази негова неповторима усмивка.
-Напротив,съкровище,то иска далеч по-малко  усилия.Трябва само веднъж да простиш.А омразата трябва да се повтаря по цял ден,всеки ден.Трябва непрекъснато да си спомняш всички лоши неща.-той се засмя и се престори,че бърше потта от челото си.-Би трябвало да си съставя списък,много дълъг списък и да съм сигурен,че мразя всекиго точно колкото му се полага...
Гласът му стана сериозен.-Ние винаги имаме избор.Всички ние.