Великобритания - тема 49 Коледно - Новогодишна

По въпроса с емиграцията, аз категорично отказвам да принадлежа на някакво място с някакви граници, които някой друг е начертал. Една Земя е, един въздух дишаме, изобщо никой не може да ме убеди, че понеже преди 27 години (ужас, ставам на 27 след една седмица) съм проплакала във Варна, трябва да си седя във Варна, понеже там принадлежа. И аз не го възприемам като емиграция, и затова не страдам от носталгия - единствената разлика за мен е, че ми отнема три часа съм самолет да стигна вкъщи, вместо седем с автобус (преди да дойда тук живеех в София). Разбирам защо свободното местене от едно място на друго невинаги е позволено, но не смятам да се чувствам само и единствено българка цял живот. Не знам дали разбирате какво искам да кажа, ясно, че съм българка, не се правя на някаква друга, просто не мисля това да е нещо, което да ме определя като човек цял живот. Идването ми тук не беше кой знае колко обмислено, нещата в началото бяха по добре чисто технически, сега малко... Имам от какво да се оплача, ама може би по късно, но аз се чувствам все по добре, не като българка в Англия, ами просто като човек, който е намерил място, на което се чувства по добре. Много ми се иска скоро да имам възможност да имам нормална работа, квартира, самостоятелен живот, а не да завися за всичко от тези хора, включително кога да ми е топло и колко време да се къпя, обаче ми е ясно, че няма кой да ми помогне, и че докато мога, трябва да стоя тук, понеже нищо добро не ме очаква сама в Англия засега. Иначе нямам никакво желание да взимам помощи или да се скатавам, не ме е страх да работя каквото и да било, дано някой ден, като си търся работа, някой да ми даде шанс. Обаче много се радвам, че съм тук.

здравейте , записвам се да ви чета с интерес

Малката Госпожица Мърморана, малко бегло споменаваш за ситуацията ти в къщата, ако е вярно това, което загатваш може би е време да се замислиш за промяна
~Миа~ и двете ми деца са я карали шарката, но имам  чай с бисквити

  здравейте

И аз тук

  Здравейте мами в Англия,
Плануваме местене в Англия с децата, и искам да ви питам, вие от къде купувате хомеопатични лекарства? Има ли някакъв сайт за покупка онлайн? Защото ние, тук в България, предимно с хомеопатия се лекуваме и се замислих там от къде ще си купуваме лекарствата?

Просто ме карат да работя доста повече отколкото преди и все повече неща върша... Поне да даваха някой паунд отгоре, ама са много стиснати. Даже тоалетната хартия започнаха да си крият, а ми бяха казали да взимам от тяхната, вместо да купувам. Храна в почивните си дни получавам само вечер, на теория няма проблем да си взимам от хладилника, но практически жената не обича да слизам, докато тя е в къщата с децата. Такива неща.

Мърморанке, имаш интернет започни да търсиш друга работа. Сега нали имаме свободен достъп до работния пазар можеш да кандидатстваш за каквито си искаш позиции. Щом не си щастлива не чакай нещо да се промени, а ти търси промяната.

  МГМ млада си, оправна се, махай се от там. Като знам какви пари дават на детогледачки, няма смисъл да се подиграват. Да си намери друга балама да и гледа 3те деца, че и 4 ли бяха  Айде и тоалетната хартия да пестиме....Отворен е пазара, няма какво да си губиш времето там. Не че е много лесно де, но то в този живот лесно няма...
  Пипи, запаси се от БГ. Тука има някаква хомеопатия по разни сайтове, но е малко по-различно и е по-скъпо.
  Бонбон как ме развесели и мен  Едномесечно трудно ще го събудиш в самолета, камо ли мяукането му ще пречи на някой. Но ела да видиш 3 годишно какво е  Ама хич не ме е срам, да не е библиотека, не мога да я вържа. Ако някой не му харесва да си лети с частен самолет...

Здравейте от известно време искам да попитам за съвет и все не се престрашавах.
Имам 2 деца на 6 и 9, които от началото на 2014 тръгнаха на училище в У.К , Уелс . Първата седмица бяха в еуфория от новото у-ще, от различният начин на преподаване тук, и най-вече от това, че не учат толкова много колкото в БГ. Но сега с все по-голямо нежелание ходят на училище. Голямата е учили англ. в България общуването тук не и е никакъв проблем, синът ми не знае нито дума на англ, но някак си се справя. Но това, което ги тормози, е че децата постоянно ги гледат, изолират ги, питат ги въпроси от рода на " България бедна страна ли е?' и разни от този сорт. Промениха си отношението към тях. Града е много малък, може би и около тази истерия с медиите родителите са коментирали нещо в къщи. Съпругът ми работи като инженер, което си мисля, че би дало самочувствие на децата ми, но не помага. Ако някой има желание да ми даде съвет как да помогна на децата да се адаптират по-добре
И последен въпрос: Има ли в Уелс неделно българско училище?

cypress всичко с времето си, скоро ще проговорят англ. доста добре, ще си намерят приятелчета и ще придобият самочувствие. Хубаво е да поговориш с учителките. Винаги ги има тези неща, ако не е, че са БГ ще им се подиграват за нещо друго. Къде сте в Уелс, в Северен със сигурност няма БГ училище, говори се, че в Манчестър ще отварят. За по-надолу незнам, но не съм чувала да има  Успех 

Благодаря ти. Права си, и аз си мислех, че сега когато са по-малки по-леко понасят резките промени. По-неприятно е да понасят подигравки в тинейджърска възраст. В Южен Уелс, мисля че и тук няма. Аз търсих доста из нета.

cypress, аз не бих бързала с БГ училище, дори да има наблизо Първо бих ги оставила да напреднат с английския, да си създадат приятелства в училище и извън него, и тогава българският... Иначе това с адаптацията няма да стане лесно...
Извън това аз бих говорила с учителката, бих си казала ясно притесненията, бих подчертала колко искате да се адаптирате бързо цялото семейство и че разчиташ на нейната подкрепа... После бих се огледала в майките, и бих си избрала няколко по-приветливи, които поне да се усмихват, когато се разминавате, и една по една бих ги поканила децата ви да поиграят... у вас, хем да огледат, хем да видят, че сте нормални хора с нормални деца... Все някоя ще приеме, и после бързо ще се разчуе, че няма толкова страшно, ако общуват с вас... Последно, но най-работещо според мен е, ако децата ти се изявят с нещо... някое спортно мероприятие, или тест по математика, или нарисуват нещо... Ако впечатлят с нещо, целият клас ще се втурне да им стават приятели... Това е най-трудното, но работи безотказно, от опит го казвам Успех при всички случаи... А, да, ако имаш възможност ги запиши на някакъв спорт или друго занимание извън училише, там много по-лесно се създават приятелства..

Подкрепям казаното от Цветак. Създаването на приятелства изисква време, но ще стане. Учителката определено може да помогне - в нашето училище помолиха синовете ми да разкажат за България, да покажат снимки. В един от уроците говориха за българската азбука и език, ей такива неща. На първи март вързахме мартенички на учителите и хлапетата; бяхме подготвили малко история за празника и т.н. Определено помага ако децата взимат участие в някой училищен клуб или отбор. Децата ти са с малка разлика и са в едно училище - не си ли играят в междучастията заедно - поне да не се чувстват напълно изолирани?
Ние сме в Северен Уелс и не сме имали такъв проблем .... може да е защото дойдохме преди медийната истерия (аз съм тук от 2011, а синовете ми от 2012) или защото има и други чужденци в училището...........

Благодаря на всички за подкрепата и идеите. Едното нещо, което правим тази седмица е арт проект за китовете. Вложихме цялата си креативност, за да се получи. Ще видим дали ще има резултат другата седмица.
Идеята с мартениците е много добра. Дотогава се надявам децата ми да са станали по-уверени, и да разкажат за празника.
В училището няма други чужденци. Записани са на афтер скул клубове, но и те са в у-ще. Ще се поинтересувам за нещо допълнително.
Tzvetak, сега като погледна от този ъгъл Бг училището и адаптацията, имаш право. Аз търсех, за да имат с кого да си общуват по-свободно, но наистина това би могло да е пречка за адаптацията.
Мерси,