Рано ли е да стана майка на 18?

  • 16 116
  • 428
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 8 163
Което не значи непременно, че ако роди сега, няма да се справи.
Зависи какво имаш предвид под "да се справи"...

За мен родителството не е смяна на памперси, бърсане на сополи и раздаване на наказания. То трябва да даде като резултат поколение, което да е отговорно, добронамерено, креативно, толерантно, любознателно и грижовно. Сиреч, хора, които да са пО Човеци от предишните.

Пък жената с абортите няма желанието да помъдрее. Такива хора и 200 години да живеят, пак ще са кухи лейки. Но тези случаи са периферни, а не средно статистически.

# 166
  • Мнения: 2 836
Което не значи непременно, че ако роди сега, няма да се справи.
Зависи какво имаш предвид под "да се справи"...

За мен родителството не е смяна на памперси, бърсане на сополи и раздаване на наказания. То трябва да даде като резултат поколение, което да е отговорно, добронамерено, креативно, толерантно, любознателно и грижовно. Сиреч, хора, които да са пО Човеци от предишните.

Пък жената с абортите няма желанието да помъдрее. Такива хора и 200 години да живеят, пак ще са кухи лейки. Но тези случаи са периферни, а не средно статистически.
А защо смяташ, че според това момиче родителството е само физическа грижа? Не знам, Фея, на мен ми се струва малко обидно това отношение. Аз съм от най-върлите защитнички на възможността на жените да раждат на 40 (справка съседната тема). И съм по-близо до 40-те. Но не можем да изключваме по-младите ей-така, по калъп.
За себе си мога да кажа, че и на 18 бях много зряла - майка ми беше починала, често имах чувството, че съм майка на сестра си, а в някои моменти и на баща си. Родих много по-късно, защото за мен беше важно да уча, да приключа  с докторантурата, а нямаше на кого другиго да разчитам въобще (освен на мъжа си, разбира се). Но това не значи, че ако бях родила на 20, нямаше да се справя с отглеждането на детето си (между другото, имам няколко приятелки, които родиха на 20, имат сега едни прекрасни тийнейджъри. А десет години по-късно заедно бутахме колички - аз за първи път, те с второто си дете).
А не всеки има желание и е нужно да учи висше образование, така че моята дилема пред някои хора въобще я няма.

П.П. Аз съм дете на късен брак. Имаше някои предимства това, имаше и недостатъци.
П.П.2. Сега е обичайно да се ражда доста по-късно от преди години. За съжаление добронамерените, креативни, отговорни и т.н. деца са малко. Личен опит  - имам син първокласник, който се сблъска с една нелицеприятна действителност.

Последна редакция: чт, 09 яну 2014, 23:11 от Ана2

# 167
  • Мнения: 8 163
Ана, не смятам, че според авторката отглеждането на дете предполага само физическа грижа.

Смятам обаче, че точно това 18 годишно момиче не е готово да бъде майка. Достатъчно е само да прочетеш защо иска бебе: за да стане животът й по-лек, да се чувства по-добре и да не обръща толкова внимание на родителите си.

Но и живота ми през последните 2 ,3 години хич не ,беше лесен и си мисля,че ако си имам дете ще спра да се занимавам с проблемите на родителите си .. и ако се ядосвам по-добре да са мой проблеми.. и ако си имам детенце ще се чувствам много по-добре.

Какво, според теб, може подобен човек да даде на детето си?

# 168
  • Мнения: 2 836
Аз не твърдя нищо различно за това момиче - казах, че то не е наясно с какво се захваща, това личи от постовете. Изразих обаче мнение, че може и да се справи. Под "да се справи" нямах предвид само физическа грижа и в никакъв случай нямах предвид "раздаване на наказания".
Хората понякога се справят неочаквано добре или неочаквано зле. Факторите, които могат да повлияят, са много.

# 169
  • Мнения: 8 163
Изразих обаче мнение, че може и да се справи.
То и аз не казвам, че йок, няма да се справи. Само казвам, че в този конкретен случай рискът е твърде голям.

# 170
  • Варна
  • Мнения: 7 854
Здравейте! Изчетох всичко до тук - мнения толкова, колкото и коментирали - нещо съвсем нормално. Ще си позволя и аз да се разпиша. Не съм на страната на авторката или на тази на разубеждаващите я и се надявам да не засегна никого. Просто ми се иска да поразсъждавам малко и аз, ей така - за развиване на мозъчни клетки  Smile а и темата ми е интересна. На 21 години съм, приятелят ми е на 26. Заедно сме от 2 години и половина, като връзката ни винаги е била сериозна, смисъл да сме били на етап тийнейджърско гадженстване не повече от месец. Преди никога не съм си мислила за бебета, майчинство, дори децата като цяло винаги са ми били страшно досадни като идея. Но както може би при повечето жени, и при мен дойде момент, в който нещата започнаха постепенно да се променят. Не е нещо, което се случва, като станеш на 18, 20 или 30, просто чувството бавно се прокрадва в теб и заема все по-голяма територия. А когато приятелките, колежките и роднините ти започнат да се състезават коя по-напред ще забременее и роди, тогава чувството се засилва. (отново нормална реакция)

Дори не се усетих кога започнах да искам бебе и кога започнахме да го обсъждаме с приятеля ми. Все още всичко е само идейно, но ще дойде и моментът на реализация... Ето какви са моите разсъждения за времето, когато искам да се случи това събитие. Подчертавам глаголът ИСКАМ, защото аз може едно да искам, но съвсем друго да ми е писано и да се случи...

1. Студентка съм 2ра година, Финанси, редовно обучение и ми се иска 1во да завърша, защото обичам като правя едно нещо, да му се отдам из цяло. Поне бакалавър като за начало, магистратурата е реално два семестъра и винаги мога да намеря време за нея.
2. Също така в момента живеем на квартита и макар да няма нищо престъпно да отглеждаш дете на квартира, говорим за моето лично мнение и то е, че на мен ми се иска 1во да се нанесем в собствено жилище и да свалим един голям товар от плещите си. И без това има възгледи това да се случи сравнително скоро, така че не бързам за никъде. 
3. Относно парите - приятелят ми е дипломиран магистър и макар да не работи по специалността си, има стабилна работа от както сме заедно и изкарва едни 900+ лв на месец, които са над средното възнаграждение за поне 50% от българите... С тези пари си плащаме наема, сметките, храната... всичко. И макар да не са малко, не ни остават да пестим, повечето месеци завършваме на 0. Просто и разходите са ни много... На мен ми е трудно да уча и работя едновременно, пробвах и не ми се получи, затова и сега повтарям 2ри курс (друга тема). Но пък лятото работя по 13 - 15 часови смени, почти без почивни дни и помагам, колкото мога. Майка ми работи в чужбина и също помага финансово, но нейните пари засега покриват единствено единични и големи разходи като семестриални такси, шофьорски курс, непредвидени посещения при лекари, покупка на някои необходими техники и неща за дома... Баща нямам. Родителите на приятеля ми пък са много готини. С малки заплати са, но ни помагат с продукти и други материални и нематериални помощи. Биха помагали и при появата на едно бебче с най-голямо удоволствие.
4. Друго мое (всъщност общо - и на половинката ми) желание е първо да се омъжим. Не че има някакво пряко отношение към отглеждането на едно бебе, но ние така си представяме живота ни и няма нищо лошо да съберем пари за една малка нискобюджетна, симпатична сватбичка, да изживеем тази си мечта, а след нея ще дойде ред и на другата мечта.

По мои изчисления след всичко това аз все още ще съм под 25, той ще е под 30, така че не се чувстваме притиснати от нищо, а желанието в нас засега се е настанило удобно и чака своя момент.

Авторке, много се радвам за теб, че имаш такива хубави цели в живота, а не мислиш всяка вечер в коя дискотека ще се напиеш или колко лайкове ще събере профилната ти снимка във фейсбук. Радвам се, че имаш подходящ човек до себе си, че имате собствен дом (голям плюс). Възрастта ти е повече от подходяща за разплод  hahaha Това никой във форума не може да го отрече. А дали психиката ти е готова? Дали имаш амбицията, възможностите и още куп неща... само и единствено ТИ и приятелят ти имате дума по тези въпроси Wink Работата и заплатите днес ги има, утре ги няма, у други ден сте милионери, след това сте на улицата... не ги мислете тези неща, защото не зависят изцяло от вас.  Само помни, че когато бебенцето порасне и стане ЧОВЕК, ще му е много тъжно ако разбере, че е било създадено най-вече за да може на майка му да е по-добре...

Създайте го това бебче, за да го обичате, възпитате, отгледате и образовате, а не за да си разнообразите живота и да си подсилвате там някаква връзка.   Hug

п.п. относно един конкретен пост обаче не мога да се въздържа от коментар. Онова с кучето... да си вземеш куче с идеята да тренираш за бебе е широко разпространена, но абсурдна и безполезна практика, от личен опит го казвам. Кучето може да ви научи да хиляди неща, но последното, което ще направи за вас е да ви даде опит за отглеждане на дете. 10 години съм си мечтала да имам точно определено куче и когато се отделих от нашите, едва ли не 1вото нещо, което сторих беше да осъществя тази си мечта. Не съм  тръшкала хиляди левове в елитни развъдници, струваше ми 150 лв от обява в интернет, но това беше най-най-мъничкият ми разход за него. Не съм го глезила с кучешки дрешки, легълца с трицифрена цена и пр. просто му осигурих по една бройка от всеки жизнено необходим аксесоар, купувах му качествена храна, извадих му паспорт, поставих му всички нужни ваксини и обезпаразитявания, водех го на лекар, когато беше болно. И така само за 3 месеца ми се събраха 1000 лв грубо разходи по него. Говорим просто за един домашен любимец... какво ли ще е когато отглеждаш човек, все още не знам.... Но имаше моменти, когато си мислех, че е по-лесния вариант. Например едно бебе дори да не можеш да го оставиш само у вас, можеш да го носиш с теб навсякъде по магазини, обществени сгради, пътувания... все още не съм видяла на някой автобус на вратата лепенка - забранено за бебета Grinning

п.п. 2 Авторке, ще ти дам и една информация, над която може би все още не си се замисляла, но аз съвсем скоро разбрах и меко казано ме шокира. Удоволствието и честта да родиш своята плът и кръв струва минимум 800 лв, а варира и доста над 1000, особено при усложнения. За мен е повече от смешно (и тъжно едновременно) да си тръгнал да правиш бебета и да тръбиш как ще можеш да ги отглеждаш с много любов, малко пари и помощта на 10 баби, а когато дойде момент за това, да се налага да теглиш заеми, за да може да си платиш болницата...  newsm34  (също реален пример от позната)

# 171
  • Мнения: X
Цитат
Удоволствието и честта да родиш своята плът и кръв струва минимум 800 лв, а варира и доста над 1000, особено при усложнения.
Раждането в България не се заплаща, заплащат се допълнителни услуги, които са по желание.

# 172
  • Варна
  • Мнения: 7 854
Цитат
Удоволствието и честта да родиш своята плът и кръв струва минимум 800 лв, а варира и доста над 1000, особено при усложнения.
Раждането в България не се заплаща, заплащат се допълнителни услуги, които са по желание.

По протокол - да! Но поне в моя град навсякъде искат тази пари  Sick

# 173
  • Мнения: 6 207
Didi168 , добре че не попадна в Клюкарника с тия 900+ лева, които според теб не са малко.  Laughing

# 174
  • Мнения: 22 591
Аз родих 2 месеца преди 20-те ми години и понеже ме беше страх родих малката в Пловдив ,платено

# 175
  • Варна
  • Мнения: 7 854
Didi168 , добре че не попадна в Клюкарника с тия 900+ лева, които според теб не са малко.  Laughing
Ами за някои неща са малко, за други - много. За тричленно семейство с бебе, квартира, студент са малко. Но като заплата за сам човек ерген... май доволно си стигат.

# 176
  • Мнения: 380
Честно казано като видях условията в отделение "Патологична бременност" в бившата Тина Киркова, ако някога евентуално реша да раждам и евентуално съм в България, няма да се колебая дали да е в частна клиника. Не става дума за лекарите дали са добри, а за самите условия. Така, че реши ли се човек да има детенце, доста пари му трябват.

Диди168, с 1000лв двама души е приемливо, но ако имате дете, с тези финанси ми се вижда невъзможно.

# 177
  • Мнения: 6 207
Честно казано като видях условията в отделение "Патологична бременност" в бившата Тина Киркова, ако някога евентуално реша да раждам и евентуално съм в България, няма да се колебая дали да е в частна клиника. Не става дума за лекарите дали са добри, а за самите условия. Така, че реши ли се човек да има детенце, доста пари му трябват.


Само да ти вметна, че условията няма да родят вместо тебе.  Peace Важен е екипът, да е съгласен с твоите условия.

# 178
  • Варна
  • Мнения: 7 854
Диди168, с 1000лв двама души е приемливо, но ако имате дете, с тези финанси ми се вижда невъзможно.

И на мен ми се струва невъзможно, затова ще почакаме да ни се намалят разходите за наем и университет, да ни се повишат доходите (и на двамата за предпочитане) и може би тогава ще започнем съзнателно с опитите Simple Smile

Едит: абе възможно си е то, но ще е много трудно, а още сме млади и не искам да се обричаме на постоянни лишения и икономии...

# 179
  • Мнения: 380
Честно казано като видях условията в отделение "Патологична бременност" в бившата Тина Киркова, ако някога евентуално реша да раждам и евентуално съм в България, няма да се колебая дали да е в частна клиника. Не става дума за лекарите дали са добри, а за самите условия. Така, че реши ли се човек да има детенце, доста пари му трябват.


Само да ти вметна, че условията няма да родят вместо тебе.  Peace Важен е екипът, да е съгласен с твоите условия.

Права си, ясно е, че екипът е важен. Лекарката, при която ходех тогава, работеше и в Тина Киркова, и в една частна клиника. Ходех в частната, но се случи нещо и трябваше спешно да ме прегледа, не можех да чакам следобедната смяна в частната клиника. Отидох в Т.К. и се качих в отделението... бях ужасена. Не бих се "прежалила", дори само заради хигиената, която там никаква я нямаше, също и заради огромния процент роми, от  които, честно... гнус ме е.

Общи условия

Активация на акаунт