ro87 ,
, ЧРД 2 на Сияна на патерица
да е жива и здрава и много да ви радва и да е добра кака
И ... пак да честитя на всички рожденичета и именици
blagodarq mnogo
, ЧРД 2 на Сияна на патерица
да е жива и здрава и много да ви радва и да е добра кака
И ... пак да честитя на всички рожденичета и именици
В крайна сметка се оказа, че Никола се е натровил с въпросния АБ. Знаех си аз, че на тази хубостница в спешното много не може да се има доверие, имайки в предвид, че беше адски мудна и го прегледа през пръсти. Но пък и нашето Джи Пи каза да го пием... В крайна сметка вчера се срещнах с още двама лекари,които потвърдиха, че антибиотик въобще не е трябвало да се пие, най-малко този. Сега чакам кръвните изследвания на детето, за да видим какво следва. За майките от Пловдив - имайте едно на ум за д-р Коларова в спешния кабинет на ВМИ!!! 

Имаме само лек проблем, че като види лаптоп или таблет и откача, все иска да гледа влакове и коли и се налага да крием техниката, но понякога като съм сама с него и трябва да свърша нещо прибягвам до това.
след 30-то, да речем, хвърляне на очилата, след което последва рев, после гушкане, а когато заспивахме - започна да ме целува и да казва - "извинявай, мамо", от което пък аз щях да ревна защото ми беше много криво, че го тупнах. Поне хубавото е, че вчера беше най-доброто дете и се надявам да е било просто период някакъв
Иначе понеже говори като възрастен вече, в неделя след като бях полудяла и изкарвах на балкона всяка играчка, която хвърля, започна и той самия да носи още - " за всеки случай, ако хвърлям и тези". После по едно време ми обясняваше, че той слушал, но ръцете му не слушали и те хвърляли, а когато му предложих да им каже да спрат защото са неговите ръце, отговора беше - "не чуват, не чуват" казано със същата интонация, с която аз му казвам, че не чува. А вторник вечер когато заспиваше нещо се пазареше за сок и след като му казах, че вече сме измили зъбите, той извади някаква логика, че сме били измили устата защото имало пяна в устата, а не по зъбите 
В последния момент сменя "позицията". Той беше много щастлив, а на мен сигурно ми побеляха поне още няколко косъма на главата
колко е екстремен и безразсъдно смел, Господ да го пази 
И при нас това е любима фраза и се пее с намръщена физиономия и размахване на пръст, точно както доктора във филмчетата. Това й е любимата песничка на Косето, каквото и да й пусна на лаптопа почва да вика - "за мунките искам" и накрая пак пускаме тях и гледаме до откат
Хукнах аз за гърнето, ама докат се върна беше свършила работата в памперса. Но така или иначе много ме изкефи, че се събуди и си каза.
Точно копие на мойто поведение явно ама ти става едно мило... 



, не знам, но драмата беше страшна 
Темичката е позамряла от март обаче. Хайде разкажете за човеците си. Нашият проблем е говоренето. Не можах да се справя да му говоря на български (за тези, които не помнят, живеем в Англия). Но и на английски хич не му се отдава. Заучил си е няколко готови израза (I need that, I take it, Fix it) и това e..., все още не мога да проведа смислен разговор.

Сякаш са изтървали три маймуни от зоопарка.
Или ще се лигавят тримата и ще ни побъркват или ще се скарат за нещо по между си....
Ако някой друг отиде да го вдигне го разгонва и чака докато не отида аз да го вдигна. Някой път аз лягам на земята и му казвам "Дигни" и той миличкия идва да ме вдига
Поне знам че като остарея ще има кой да ме гледа 
За приказването - много приказва, с дълги изречения и все някакви неща дето има логика в тях (макар че винаги е такава да й изнася на нея). 
Ама и ние много неправилно подходихме, водим я два дни, тя реве и се вкопчва в мене и на нас ни става жал и я спираме за една седмица...и така, то детето не може да свикне изобщо. Сега ходи редовно от 1 седмица и 2 дни и вече няма рев на отиване, само малко през деня като спи на обед, но се надявам и това да отмине скоро...а иначе градината е хубава според мене, малко деца са, обръщат им внимание, постоянно са на двора, имат батут, надуваем замък като тия по парковете...ама адаптацията е трудна явно 
Супер полезно е за детето, браво! Ние тая година още не сме ходили на море...какво море, ние никъде не сме ходили освен при баба на село 