В момента чета ... 23

Mileto , благодаря за новата тема  
Аз чета 2 книги едновременно , на работа "Блясък" - Ана Годбърсън  , а във вкъщи съм на "Императрицата на седемте хълма" - Кейт Куин , и двете книги ми харесват , период ми е където не искам нищо философско , нищо тежко ,  а просто да отмарям с книгата

След първите описателни страници и на мен ми върви доста трудно, но понеже не обичам да "зарязвам" книги, които съм започнала ще я довърша на всяка цена.

Току що приключих " Деветдесет и трета " на Юго и още не съм решила какво да започна, но се записвам в темата още сега.

Привет! Благодаря за труда по новата тема.
Аз чета "Престолът на русалката" и се чувствам силно разочарована, ако и да ми се прищя да живея на измисления остров. Вероятно, ако бях прочела първо "Тайният живот на пчелите" щях да бъда на друго мнение.

"Павилион Прасковен цвят" е една от най-слабите, четени от мен "китайски" книги.

"Да помним Сара" е наистина книга със силно начало, лоша средна част и среден финал.

Чета "Томи Чукалата" в Читанка. И "Двадесет метра под земята" Тами Хоуг.

Аз съм на балканска вълна ...
Прочетох тези есета на Михайло Пантич : , сега започвам разказите му :

    Трябваше да ми е подарък за Коледа,но не издържах!

Нищо не чета в момента. От два дни съм зарязала четеца, заради Майстора и Маргарита. На половината съм, обаче толкова ми е неприятна тази книга, че чак ми се гади от нея. Никога не съм зарязвала книга и смятам да я дочета, четейки паралелно друга.

Харесвам Джоан Харис и ще се радвам на мението Ви за тази. Чудя се дали да си я к поръчвам.

 Току що дочетох "Да помним Сара" и ще използвам буквално думите на Касита - силно начало, лоша средна част, среден финал. По-рано днес не можах да се изкажа за финала, но сега го правя.
 И много , много излишни епизоди, които разтеглят историята. А в някои книги локуми не са нужни.
5/10.

 

Благодаря за новата тема. Записвам се и аз с няколко прочетени неща:

"Училища от камък" на Грег Мортенсън много ми хареса. Книга, показваща, че всеки притежава достойнство и заслужава уважение. Че ако имаш желание да чуеш, винаги можеш да научиш нещо, дори и на най-невероятните места, дори и от най-обикновени хора. Хареса ми теорията за "Хората в края на пътя", за тези забравени от всякакви институции и представители на властта хора, които се борят не само с живота, но и с природните стихии.

Много ми харесаха всички снимки, разглеждах ги многократно. Най-запомняща за мен беше снимката на Абдул, момчето-автомеханик. Жалко, че нямаше снимка на училището на киргизите, на това училище на покрива на света, което май е провокирало и написването на книгата.

Колко богати и привилегировани сме, а не го осъзнаваме.

"Площад Диамант" на Мерсе Родореда не успя да ме спечели на своя страна, въпреки че разказва за любимата ми Барселона. Надявах се да се потопя в уюта на малките улички и площадчета, но не се получи. Вярно, че книгата разказва за много труден периот от историята на Испания, но все се надявах магията на Барселона да струи от думите, от страниците.

Ще запомня със сигурност гълъбите като своеобразен герой от историята. Те ми направиха силно впечатление. Като зачета за гълъби и неизменно се сещам за "Последна любов" на Уортън, а също и за "Пилето", но там бяха канарчета.

"Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков ме остави без дъх, прочетох я с много сълзи и носни кърпички. От много отдавна истах да я прочета. Предполагах, че ще е тъжна, то и заглавието на там сочи, но нямах представа за какво точно става въпрос. Много ми хареса, много. И въпреки цялата тъга, това е книга, която носи надежда и упование. След като пресъхнат сълзите и остане само солената им следа по бузите си даваш сметка, че има надежда. Само не трябва да изгубваш себе си.

Утре продължавам с "Германия, мръсна приказка" пак на Виктор Пасков.

Да не пропуснеш Чест.
Аз съм чела само Копелето и Чест, но Чест ми харесва повече.  

Оставих "Чуй ме", защото усетих, че не я чета качествено.
Довършвам "Естествен роман" на Г. Господинов. Мислех да си купя и другите му книги, но ще се въздържа, защото тази никак не ми допада.

И двете книги си имат своето очарование.
"Чест" на мен също ми беше много интересна, но някак си липсва хумора в нея. Само драми.
Докато в "Копелето" го има и соленото, и сладкото.

На мен пък "Копелето" много ми хареса, а "Чест" ме остави равнодушна. Другите не съм ги чела.

И аз не съм.
Кои от останалите книги на Е. Шафак са интересни?

Аз продължавам с последната част на Милениум. Стигнала съм точно до преди процеса.