Първия път...

Не става въпрос за "златни окови", за Рапунцел в нейния замък, да седи и чака някой да се покатери по прекрасните и коси.
Просто нямаше как. Няма как, когато хората от противоположния пол, с които общуваш дори и "здравей" не ти казват, ако ти не поздравиш пръв.
Исках да кажа, на ... жената описала 23 годишното момиче, което е девствено, че понякога просто няма как и не става въпрос за претенции.
Може би някой, на когото това не се е случило не може да го разбере.
Трудно и невъзможно е да разбираме други хора и съдби, когато те са доста различни от нашите собствени.

Като човек на който първия му път беше много, много късно (27 г.) подкрепям тезата за това, че хората се затварят в себе си.
За високи очаквания и т.н не съм напълно съгласна.
Моя случай беше такъв, че просто съм много неконтактен и затворен човек. започнах да се държа така, когато бях на 14-15 г. (когато си е рано още за секс), защото ми се случиха някакви събития и изпаднах извън всякакъв приятелски кръг. Моето затваряне и не общуване + не особено атрактивен външен вид, доведоха до това, че така ми мина гимназията, а после и студентството, а после от работа в къщи (докато живеех с родителите си). Накратко не общувах с мъже и така и не срещнах в този период, някой който да има и минимален интерес към мен (на кафе да ме покани). Не съм чакала принц, а просто някой, който поне да си мисли, че съм привлекателна. Тъй и не го срещнах тогава.
На 26 срещнах 40 годишен в криза на средната възраст и очевидно жена му беше, като Марая (без свирки, без отзад), човека поради тези причини се заинтерсува от мен търсеше някоя, която да е съгласна на експерименти. Нали вече наближавах 27, това беше първия, който пожела да ме целуне все пак и си казах "и да не ме обича, време му е..."
Не ме обичаше естествено, имаше си жена от едно 15-тина години и две деца. Доста страдах за това. И днес се чудя, колко голяма грешка беше.
Много неща може да са грешки, но са се случили.
Казах си всичко. Не се срамувам от живота си.
За твоята приятелка на 23. Дали наистина можеш да знаеш какво е в главата и в сърцето и?
Можеш ли да помогнеш с нещо? Можеш ли да и помогнеш да срещне някой подходящ?
Това, че в твоите очи тя е симпатична, не значи, че в мъжките очи е симпатична (секси). Мъжете понякога са сексуално привлечени от жени, които аз например намирам за по-скоро антипатични, да не кажа отвратителни.

Здравейте отново
Така.... някой спомена разговора с майката. Майка ми е страхотна и с нея сме не само майка и дъщеря, но и приятелки. Но от онези приятелки, знаете... на които не споделяте всичко... Просто не се чувствам комфортно да обсъждам точно тази тема с нея.

За всички чудещи се все още, реших да се видя с момчето. Мисля че нещата ще се случат от само себе си. Няма да прибързвам, но ако се стигне до този момент ще се отдам на емоциите си 

В предишната тема говорихме за това и единодушно целият форум се обяви ,че ''нещата ставали от самосебе си  ''
За мен проблемът е бил,че явно не си започнала навреме ''да излизаш в комании'' и да се запознаваш с хора.После вече е било късно ''да се учиш'' и ето ти затварянето...