Първия път...

А не, в домашни условия е все едно нищо да не правиш, ако се чувства некомфортно в група, ще ходи докато се почувства комфортно. Защо да не се сравнява? Нека види как се държат другите и да разбере как трябва. В домашни условия като е олкова добра, че вече няма нужда от учител. Но преди всичко работа с психолог, не е срамно да потърсиш помощ, когато ти страда душата.

Къде се загуби Мамасита, взе да ми липсва.

Относно спорта.
В домашни условия е едно голямо нищо наистина. Този път го казвам, защото съм го правила. Телесното състояние (външността), както коментирахме, не повлиява душевното състояние.
Имам велосипед, но да излезеш с велосипед и да излезеш просто да се разходиш, не са особено различни неща. Това също от личен опит.
За другите предложения да "цупя устенца", понеже това също не съм аз. Наистина не желая да участвам в групи, където уменията и неуменията ми да бъдат оценяни, критикувани, подигравани. Имам си достатъчно проблеми със самочувствието, за да добавя и чувството на некадърност и безпомощност да се справям с упражнения.
Бих желала може би да разговарям с психолог, за това са ми следните колебание:
- има ли подходящ и кой е той;
- колко ще ми струва и колко дълго ще се проточи подобен "курс";
- дали няма да са пари и време дадени на вятъра;
Доста инат и многознайко съм. Трудно позволявам някой да ми каже "така трябва", нуждая се от доказателство, че нещо работи преди да го приложа.
Веднъж опитах първична безплатна онлайн консултация с психолог. Коментара (писмо) на госпожицата беше в стил по-наивен и стигащ до безпомощност, отколкото дори прочетеното по форуми. Представете си нещо от типа "Аз не съм в душата ти и връзката ти. Не знам, какъв конкретно съвет да ти дам. Трябва сама да намериш отговорите." и т.н. Аз ако можех сама да намеря отговорите дали щях да се консултирам с нея, добре че беше безплатно, защото оставаше и пари да дам за да си търся сама отговорите.

poohito, я ми кажи честно. Имаш ли се за по-умна от другите? Имаш ли се за неразбрана? за различна? Не можеш ли да говориш и да споделяш с реални хора, така както тука? Все някой ще те разбере.

Тя си каза още преди - почти не общува с реални хора.
С колегите си - само по работа, приятели- няма.

Пухито, я излез и се напий с мъжо и приятели!
Ако и това ти е неприятно, вече не знам какво да кажа.

Това е много показателно. Имам колежка с никакво чувство за хумор, ама никакво, много обидчива, все знае всичко и все е сърдита, ако нещо не е на нейната. Сега е на 33-34г., за първи път я видяхме с мъж преди 6 месеца. Тъжно е това, незнам дали си този тип човек, дали може това да се преодолее. Ние в офиса постоянно я бъзикаме (не дебелашката разбира се) за да се поочупи малко.  А тя има приятели и излиза с тях. Не е затворена, но мъж никога до сега. (поне ние незнаем) Чувството за хумор, умението да не се вземаш много насериозно, да носиш на майтап, да си усмихнат привлича. Аз не съм от късните девственици, но бях във връзка твърде дълго и сега с друг мъж ми е като за пъври път.   Трябваше отново да се науча да комуникирам по онзи начин с отсрещния пол. И аз не съм супер общителна, имам затворен кръг от познати и приятели, с които излизам.

Тук по-скоро отговорите са "Да".
С негови приятели ли да се напием  Не съм се напивала от студентските години. За това също съм на мнение, че след определена възраст е по-добре да не се случва (след едно 25 г. възраст). Човек става за смях или "няма по-грозна гледка от пияна жена".
Имам чувство за хумор, но това не значи, че искам да ставам за смях. Шегувам се с колегите си и те се шегуват с мен. Както казах обаче общуването ни приключва в този кръг на колеги и в този часови диапазон 8 - 17 часа. Нито те познават моята среда (не че имам такава), например приятеля ми, нито аз познавам приятелите, компаниите и семействата им.
Когато не беснея на работа (понякога съм много ядосана) съм усмихната 

ПУхи, а ти искаш ли да се промениш? Май не.

Яко спек и гипс са нещата.

Искам да знам какъв е начина и има ли начин изобщо. Да имам право да избера дали да бъда такава или друга. Да не се страхувам от това "никой не ме харесвал, няма и да ме хареса". Ей такива неща.
Мисля, че ако съм различна, ще ми бъде по-добре.

Явно си точно от цупещите устенца, веднага излизаш с железни обяснения защо това, което ти предлагат НЕ СТРУВА!!! При това точка по точка. Имам примери за такива жени, които така си и останаха сърдити на хората и света и сега остаряват в самота. Все пак, понеже съм добра, ще ти препоръчам консултация при психолога Владо Дедек. Потърси го в гугъл, има сайт, виж дали ще ти хареса.

По принцип има начини. Въпросът е ти дали искаш и дали има начин за теб.  Щом така ти е добре, явно нямаш нужда от начини. 

Не съм казала, че ми е добре. Желая промяна, за да ми бъде по-добре. Това имах предвид.
Изразявам несъгласието си "по точки", за да се аргументирам по-подредено. Това, че с някой аспекти на живота и общуването не се справям добре не ме прави малоумна или да ми отнема правото на мнение относно предложенията.
Не се засягам, съответно не се и заяждам. Опитвам се да намирам нещо полезно във всичко, което прочитам, съответно и някой съвети да приложа или поне да се заинтерсувам дали бих могла да приложа.

Но не си сигурна дали, ако се промениш, ще ти бъде по-добре.

По-правилно е не да се променя, а да намери себе си и "своите" хора.
Какво като не общува на 100% с колегите си, ако не са на нейната вълна; трябва ли да прави компромиси само и само да трепти на една честота с тях.

Явно, животът не те е срещнал със себеподобни и затова се чувстваш неразбрана и отхвърлена.