365 тайни от моя живот ...тема №2

Благодаря за отговорите. Той не е българин, случило се е , когато е бил 12-13 годишен, във време между развод на родителите му и пубертет. Насилникът е бил възРастен мъж, нещо като ментор в образованието му. Всичко е продължило около 2 години. Преди това не е имал сексуални контакти. Съжалява, че не се е обърнал към някой за помощ, а насилникът му е казвал, че нищо лошо не правят  ..... Не знае дали този човек е все още жив, не го е виждал от тогава и най- го мъчат сънищата- повтарящи се почти всеки ден. Казва, че им е свикнал и, че преди са били по- травмиращи и сега почти не мисли за тях. Много чувствителна душа е, много мил и грижовен. А този.... Дано има Господ!

За 1ви път отворих тази тема и стигнах едва до 12 страница,когато нещо ме зачовърка да пиша.Живея с мъжа ми и дъщеричката ми в чужбина.Понякога плача.Чувствам,че един ден ,когато загубя най-близките си хора,ще съжалявам,че не съм била до тях.Не си говоря със сестра ми,а тя ми беше най-близката приятелка.. това ме убива.Обичаме се с мъжа ми,мисля че той е човека  за мен,но понякога има периоди от живота ни,през които се страхувам,че различията в характерите ни един ден ще ни разделят.Страхувам се.После се стягам,давам си сметка какво имам тук и сега.Давам си сметка ,че това е моят живот и съм задължена към себе си да съм щастлива,защото животът е прекалено кратък.Прегръщам дъщеря си и съм благодарна,че я имам.Прегръщам мъжа си и му казвам ,че го обичам ,макар да ме е наранил дълбоко и никога да не ми се извинява.. Казвам на близките си ,че ги обичам и просто затварям тъмната страница.Някак си затварям очите за страховете си.Защото ,каквото и да се случи занапред,трябва да живея тук и сега и да се радвам на това ,което имам.Ще отворя скоба,за да ви разкажа историята на една жена,която срещнах тук.. потресена съм и съм възхитена едновременно.Тя е на 34,със 7 годишен син.7 години брак с човек,който я е подтискал,наранявал,обиждал,тормозил и тя се решава да го напусне.Има развод от една година.Бори се сама със живота,много й е трудно.Често плаче ,защото се чувства безкрайно сама.Срещна човек,който сякаш й е сродната душа.Излизаха няколко месеца,той я нараняваше,опитваше да прекъсне връзката,но тя не се отказа.Макар да изглеждаше глупаво,наивно.. беше ми странно как жена на 34 се унижава,за да бъде с някого.Разбра за него ужасяваща тайна-той е наркоман на хероин от 2 години.Всичко й се изясни.Беше объркана.Всеки друг би се ужасил до толкова,че на секундата щеше да прекрати.Тя ми каза: "Един живот живеем,нещо ме тегли натам,не мога заради предрасъдъци да зарежа всичко,страх ме е че ще съжалявам до края на живота ми."Прие го.Каза му,че иска да му помогне.На пук на всякаква логика и страхове ,тя дори го прибра в собствената си къща при детето си,за да му помогне да спре.Той й обеща,че ще опита,че иска да я направи щастлива.Сега са на място двамата,където започна процеса.Това ви го разказвам,за да си дадете сметка,че има ситуации,в които най-логичното решение не е най-доброто решение.Смятам я за глупава,безотговорна и същевременно й се възхищавам и я смятам за много смела,заради тази ситуация.За първи път изпитвам толкова контрасно мнение за някого.Може да е голяма грешка всичко това,но може и да бъде безкрайно щастлива със сродната си душа до края на живота си.Не се отчайвайте.Търсете си щастието,радвайте се на това,което имате!Винаги ще има неща,за които ще съжаляваме,които ще надничат от миналото и ще ни тормозят,но аз вярвам силно,че за всяко нещо си има причина и че това,което се случва,трябва да ни се случи,за да ни научи на нещо.Дано да е така!

Нищо друго не ме дразни в този форум, освен нашествието на изтрещели тийнове, които се чудят в коя дупка да си бръкнат и държат да ни го споделят! Също така да им понасям кривините и глупостта, и да опитвам вкуса на идиотските тиийн години за пореден път, благодарение на натрапчивите им теми и постове. Не, мерси! 
Имате си форум, хлапета http://www.teenproblem.net/ чупката от тук!

Бижу, ти защо си мислиш, че можеш да се разпореждаш кой и къде да пише ?

А по темата - много съм охладняла към него, много. В присъствието на един определен човек от обкръжението му, го намирам за адски незначителен и не мога да откъсна очи от другия.

Преди малко, влизайки е асансьора срещнах две малки момиченца. Едното убеждаваше другото да се качи в асансьора, но нея я беше страх, защото е засядала преди.

Повиках ги да дойдат с мен и уплашеното момиченце влезе в асансьора и ме попита "Може ли да ме гушнеш".

Разбира се, че я гушнах и стигнахме успешно. Стана ми много мило  

Не съм и очаквала друго от него.Тази моя сантименталност по миналото ще ми затрие някой ден главата  .Добре че интуицията ми никога не ме предава 

+не 1, а 101 

Много се извинявам,но този пост към мен ли беше насочен ?

По-скоро към мен.

Ама пък си досетлива,  Съни .. ♡ Monroe .. 

xD

Днес почетох Трифон Зарезан....
2 чаши вино след 13-часов работен ден.....
Дори ми е отпуснато... не ми липсва романтика....

Няма да се случи това,което искам от 6 години,поне не в близките 10-ина месеца,а имах толкова надежди....

Теста отрицателен ли е

Всеки път като засека Сигма из темите и й видя аватара ми става едно мило и усмихнато