365 тайни от моя живот ...тема №2

  • 361 974
  • 3 002
  •   1
Отговори
# 1 950
  • Мнения: 10 547
О, аз контактите съм ги преосмислила отдавна.

Знаете ли, предпочитам да контактувам с вас тук, във форума, на още едно-две места с непознати и полунепознати ... и стига. Свела съм до критичния минимум приятелства, познанства и другарства, непредвидени гостувания (винаги у дома), безпредметни телефонни разговори и пр. Към колкото по-малко хора се привързвам, толкова по-малко хора ме разочароват.

# 1 951
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля, че на този етап е нормално такова състояние и поведение. Не се затваряй, не се изолирай зорлем! Ние сме тук, на твоя страна сме, но имаш и роднини, и познати, които са част от живота ти доста по-отдавна.

# 1 952
  • Другата България
  • Мнения: 42 200
Това исках да кажа и аз.
Човек не може все пак да няма на кого да разчита, рано или късно се налага, най-добре е да може да разчита само на себе си, и сам да може всичко, но за съжаление не става.
Парила съм се и аз от това.....
Въпроса е да са правилните хора, в които да си сигурен, защото после наистина разочарованието е голямо.
А правилните хора все по-трудно се намират.

# 1 953
  • Мнения: 10 547
Нямам на кого да разчитам освен на себе си и на съпруга си. Нито на роднина, нито на приятел. Отдавна го разбрах и заради това отдавна се отдръпнах. Не е от сега, след смъртта на майка ми.

# 1 954
  • София
  • Мнения: 62 595
То накрая да не стане нашата работа тук да се драчим за всякакви неща, обаче да се окажем по-близки и да разчитаме една на друга повече, отколкото на други хора, ужким дето са реални!  Simple Smile

# 1 955
  • Мнения: 10 547
Последно, че оспамих темата, за което се извинявам, но да, така стана- тук получих милион и едно ЛС-та, писаха ми толкова много потребители от тук, с които съм пренесла контактите си на други места, че стигнах до този извод.

# 1 956
  • Мнения: 11 631
То накрая да не стане нашата работа тук да се драчим за всякакви неща, обаче да се окажем по-близки и да разчитаме една на друга повече, отколкото на други хора, ужким дето са реални!  Simple Smile

Точно така е!

# 1 957
  • София
  • Мнения: 3 610
Напоследък много се отчуждиха хората, затвориха се. Спомням си преди 20г. как се събирахме със съседи, приятели през ден без покана. Музика, танци, веселба... Сега е съвсем различно. Дойдоха доста нови съседи, с които дори не се познаваме, камо ли да си ходим на гости. Всеки се е вглъбил в себе си и собствените си проблеми и нищо друго не го интересува.

# 1 958
  • Мнения: 61 523
Касита, не е нормално това поведение и за мен няма оправдание.
Защо не са искали, нямам обяснение.
Аз винаги се обаждам по такива поводи на близки и приятели и ако мога ходя, предлагам и помощ.
А тези 200 души колеги на майка ти ли бяха?

# 1 959
  • Мнения: 748
july1993 наистина хората спряха да живеят.Защо така се промениха масово незная.Аз също съм се затворила.При мен е защото разбрах ,че дълги години "приятели" са злобеели на успехите ми и в момента в който те успяха/по скоро имаха късмет,защото лотарията за мен не е успех/ ми го казаха по най грозния начин.Голям шамар беше за мен това и още повече ,че те знаят за трудните времена които преживявам.


Касита и  ЗАНДАЛИ моите съболезнования!Бъдете силни и знайте ,че родителите ви ще са най щастливи там горе ,ако вие сте добре.

# 1 960
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво се чудите, само погледнете какво се пише тук по темите! Когато се пусне тема, в която се пита относно отношенията, проблемите и пр. на другите, едно 80 процента от разписалите се твърдят, че изобщо не ги интересуват другите, а е важно те да са си добре и гледат собствения си живот, че просто се държат любезно и се изключват, оставяйки другият да си приказва, че вечно някой наоколо е енергиен вампир, че вечно искат нещо от тях... Аз се чудя такива хора как живеят със себе си. И с такава гордост го казват, че чак ми се повдига!

# 1 961
  • Мнения: 2 829
То накрая да не стане нашата работа тук да се драчим за всякакви неща, обаче да се окажем по-близки и да разчитаме една на друга повече, отколкото на други хора, ужким дето са реални!  Simple Smile

Точно така става!
Тук срещнах толкова невероятен човек в толкова труден за мен момент, сякаш Бог ми я прати!

# 1 962
  • Мнения: 4 120
Аз съм споменавала в предната тема за тайните как на два пъти потребителки, които не ме познават са ме вадили от емоционална дупка, без дори да подозират, че съм в такава. Просто с мило лично съобщение.
 Момичета, съжалявам за загубата ви!  Дори не знам какво се казва в такива моменти. ..кое е на място, кое не...

# 1 963
  • Мнения: 2 650
Касита, прегръщам те много силно!!!
Аз пък съм изключила телефона, скайп и всякаква връзка със света, защото не искам да чувам съболезнования, всяко такова изречение ми крещи - НЯМА ГО...А не съм готова,Боже...Не знам кога ще бъда и не искам да мисля, искам само да спя...но и това не мога. Баща ми почина внезапно. Обадиха ми се по телефона, мразя  този телефон...Отидох и го видях  на земята в кухнята, изглеждаше  като да е  полегнал. Започнах да го дърпам за крака и  да му казвам (май крещях) да спре с тези глупости и да става.От там  почти  нищо не помня...Всичко ми е като в мъгла. Затова и  стоя тук и чета и пиша, само  да не  мисля....
Съжалявам за спама.

# 1 964
  • Мнения: 2 829
Ох, Зандали, прегръщам те  Hug

Общи условия

Активация на акаунт