365 тайни от моя живот ...тема №2

Чудех си дали да коментирам, но понеже съм минала по този път реших да се включа.
Когато чуете подобен коментар или доброжелателен съвет,просто ги пратете на ма...ната им. КАто се сетя как съм премълчавала и съм си го трупала на себе си, яд ме хваща. Това е достатъчно деликатна тема за да не се коментира от всеки. 

И аз на опашката със същата тайна. По-скоро при мен проблема е,че ми писнаха всякакви намеци колко много ни ходели деца. Болно ми е,защото ние загубихме дете в 5 месец бременост, след това се лекувах от рак на гърдата и докато лекарите не позволят не може да си позволим своеволия.  И колкото и да ни натякват и да ни пожелават (макар,че всички са запознати с положението) не ми става по-леко. Иначе се радвам на всичките ми приятелки, които си имат дечица. Те не са ми виновни за това,че аз съм карък и не ми е писано да си имам. Но усещам,че в компания с бременни и майки и хора с деца се чувствам изключително..не на мястото си!

Защо задължително,всички трябва да си врат носа,където не им е работа ?  И на мен ми е омръзнало.Не искам деца,все още.Изобщо,не желая .
Кое е толкова сложно да се разбере ? И на нас за НГ,всеки ни пожелаваше деца,люлки ... Ами-не,благодаря ! 
Явно е много трудно да не се бъркаш в чуждия живот ... 

Не искам да се привързвам към хора.
Не искам да очаквам разни неща, за да не се разочаровам.
Което ми се случва често.
Искам да бъда някак си...по-повърхностна. Над доста неща.

Много им е трудно явно на хората да си гледат в собствената паничка. Боже аз какви ли не коментари чух по мой адрес последните месеци. Върхът беше покрай Коледа една "приятелка" (вече е в кавички", чийто сестра имаше сериозни проблеми в това отношение да ме коментира зад гърба ми.

Според мен такива хора не се поставят никога на мястото на другия. Все едно на тях не може да се случи, ми не може то те са по по най

 Ами и другият вариант, човек на когото се е случило да дава съвети- не е по-малко неприятен. Това лято се видях на морето замалко с дама от форума, която не познавам. Тя беше с малко детенце, родено след много и мъчителни ин витро процедури. Не знам защо изобщо подхвана тази тема, явно повечето жени с ин витро не се кротват дори и след като родят и влизат в роля на гуру. Било ми време, запасът ми от яйцеклетки намалявал, до колко години ще съм фертилна и т.н. Дори се е ровила в мои стари публикации, защото каза- "Аз четох, че си имаш приятел англичанин, не искаш ли от него дете?", а той този приятел беше преди поне 4 години. Ужасно неприятно ми стана и ми развали деня. Нито знае какъв ми е случая, обвързана ли съм, не съм ли, имам ли репродуктивни проблеми...После се оплаках на моя приятелка с ин витро и тя каза, че наистина се променят след тези процедури, темите зациклят около едно и също и че тя затова вече не пише в техните форуми зачатие и какво беще още...

Проблемът е ,че хората не гледат себе си ,а се вълнуват от чуждите проблеми,любопистват,досаждат,напрягат,изнервят....Аз вече им казвам : " Няма да имаме деца. " И те    ...   Така ,поне спират да разпитват  . После,съответно , те обсъждат ,а на теб,също толкова "съответно",ти дреме на Шапката .

Като с малко опит по темата, тайната е, че исках да удуша една приятелка, която роди инвитро, знаеше за нашите проблеми и нон стоп ме ръчкаше: "Айде, к'во става с вас, ако ти не му родиш на тоя мъж едно дете, дай аз ще му родя".
А вече аз, като бременна чрез инвитро, мога що годе да си обясня поведението на тия жени: при нас стана от първия път, така че не съм имала време съвсем да изперкам, но едва ли някой, който не е минал по тоя път, може да си представи промените в психиката на жена, разчеквана по няколко пъти месечно за следене на овулация, контролища хормони, висяща пред кабинети с часове, блъскана с какви ли не химии, подлагана на пункции, ръчкана за трансфери, очакването дали ще се случи, финансовите еквилибристики, както и съчетаването това с някакъв нормален ритъм на живот. И много четене на литература, търсене на научно обяснение какво и защо и т.н. Покрай четенето на много научни статии и събирането на информация осъзнават, че и възрастта, и яйчниковият резерв са фактори и че медицината може да помогне, ако се действа навреме,  затова държат да насочат вниманието на още нерешилите се за родителство двойки точно към бебеправенето,макар те още да не са в тоя етап от живота си, когато искат деца. Затова и "знанието" на първите е натрапено на вторите.
В тоя си етап, пределно добре разбирайки колко е дразнещо някой да ръчка в раната, имах разговори с 2 наши близки двойки: директно им казах, че знам, че си е тяхна работа, обаче в клиника "Надежда" има скорошни записвания за първа консултация - за след 3 месеца, докато аз чаках година и толкова, така че, ако искат, да си потърсят инфо и да действат, защото понякога проблемът може да е малък и лесно коригиран. На едната двойка дори записах час на своя глава, просто знаех, че трябва да ги ръчкам. Вече започнаха лечение и искрено се надявам да има скоро положителен резултат. За не толкова близки обаче бих си държала езика зад зъбите.

Е, да не обобщаваме. Не всички инвитровки са напълно перкулясали от хормоните лелки, раздаващи съвети за потомство.

Заболя ме..от едно прозрение днес..
Дано се справя и имам достатъчно време.

Същото е и при мен
Мдаа, хората умират да си врат носовете точно в тази тема - да любопитстват, да злорадстват... И то съвсем чужди хора, на които грам не им влиза в работата.
Недай си Боже да кажеш, че не се вълнуваш от деца, не искаш деца - е, тогава те гледат сякаш си убил човек и си чумав едновременно. Ограничена работа!
Вариантите са два в такива случаи - максимално ограничаваш контактите с дразнещите индивиди или ги слагаш на мястото им всеки път. Избрала съм първия, нямам намерение, нито желание излишно да хабя нерви за глупости с хора тотално далеч от моите виждания за нещата, хора с които сме напълно противоположни, при това далеч не само по една тема.

Една от моите тайни е, че ОБОЖАВАМ музиката и просто не мога да живея без нея  

https://www.youtube.com/watch?list=PLskxrbORZ2jDmves2VlWQ4IfQWiF … amp;v=imM-c7YJ3Og

А аз днес започнах неща, планирани още миналата година, едвам удържам да не бия отбой...

Абсолютно.Не разбирам ... Къде точно е огомният кеф,да ровиш в личните неща на хората,да разпитваш,да коментираш?!? Точно-коментари от хора,които не са дори в близкото обкръжение ...
И вечният смразяващ поглед,когато кажеш,че за момента,не желаеш деца . Все едно си взел един сатър и си тръгнал към тях .  Каква велика трагедия,Дами и Господа ....
И аз стигнах до извода,че най-добре е да избягвам разговори с такъв тип хора.Вече не ми прави толкова впечатление.Преди време им се дразнех,сега-съм просто....отегчена .

Аз пъкнсе ядосвам понеже близки хора правят така,че рехните проблеми да са нещо като обществена тайна,бият тъпана,натрапват ти се разни неща по различни начини..тъпотия.

Тайната ми е,че от два месеца се захеанах да се уча да програмирам.Малко са хората,които знаят.Срамувам се някак.Все едно съм самозвана,а искам да се занимавам с това,но не знам как ще стане с намирането.на работа.