единственият мъж,към когото съм имала чувства е точно едниственият,който не ми търпя капризите и лошото отношение.
Всички други са ми напълно безлични. - Публикувана: 15 дек. 2013, 22:47 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2015, 07:40 ч.
365 тайни от моя живот ...тема №2
При мен е по същия начин.
Всички други са ми напълно безлични. Мхм, аз под "мъж на място"разбрима мъж,който не се оставя да го разиграват,а не комплексар и гадняр.
Същото е и при мен. Аз също не мога да си представя някой мъж който ще ме гледа безропотно в очите и аз ще му казвам какво,как и с кого да прави. Не ми трябва мъж под чехъл. Защото то по тая логика утре ще намери някоя по-надарена и по-обиграна от мен и тя ще го накара да изостави детето си и мен....примерно....
Искам да е силен и да има собствени позиции, които да отстоява, независимо от факта, че най-близките му са на противоположни мнения, и независимо, от това че той може да даде живота си за любимите хора, въобще да не му пука за тяхното мнение....
Само че при връстниците ми няма такива типажи
Правя се на щастлива, усмихната, весела, лъчезарна. Пипнах всичко по себе си- грим, прическа, тяло, нокти...дрехи...всичко- за да не вляза пак в дупката. А когато няма никой около мен, изведнъж спирам да се правя на щастлива, ставам безразлична, никаква...самотна и тъжна... Перфектната кучка бих била, ако се отпусна и спре съвсем съвсем да ме интересува всико около мен (газя хора...спирам единствено пред по-особена публика).
Все едно ми изсмукват душата...хубава тайна, нали?!
Другото...ще бъда ли някога доволна, удоволетворена, пълна душевно, спокойна, над нещата...ще намеря ли мир,спокойствие и синхрон. Толкова много информация идва при мен, че трябва да се завърша, да се обичам и уважвам- да съм сама за себе си и нищо повече...осъзнавам го, дръпнала съм се и съм някъде в нищото сама, но явно не мога да го приема, явно нещо не мога да науча докрай. Явно копнея все още...макар и вътрешно, и тайно. Това спокойствие защо е толкова тежко за постигане...защо?
Какво по дяволите искам от този мъж и тези мои деца, това е третата последна тайна, дори и за мен!
Все едно ми изсмукват душата...хубава тайна, нали?!
Другото...ще бъда ли някога доволна, удоволетворена, пълна душевно, спокойна, над нещата...ще намеря ли мир,спокойствие и синхрон. Толкова много информация идва при мен, че трябва да се завърша, да се обичам и уважвам- да съм сама за себе си и нищо повече...осъзнавам го, дръпнала съм се и съм някъде в нищото сама, но явно не мога да го приема, явно нещо не мога да науча докрай. Явно копнея все още...макар и вътрешно, и тайно. Това спокойствие защо е толкова тежко за постигане...защо?
Какво по дяволите искам от този мъж и тези мои деца, това е третата последна тайна, дори и за мен!
Естел, Скарлет, когато сънувате неприятни сънища веднага ги наречете за нещо хубаво, колкото и парадоксално да е. Ако вярвате в такива неща де 
Вече изпитвам нещо като параноя, че всички мъже са тайно гейове... След всички секси актьори и спортисти, признали публично хомосексуалността си, постоянно имам чувството, че у всеки мъж дебнат подобни наклонности. Нямам нищо против хората с обратна сексуална ориентация, но като жена се чувствам ощетена и дори обидена 
, че готини мъже предпочитат собствения си пол пред нежната половина на човечеството. Ето, даже Luke Evans, толкова мъжествен и съвършен екземпляр, открито споделя, че е хомосексуален. И да беше само в артистичните среди... Студентка съм и около мен всяко второ момче е с обратна ориентация, а уча право, не е някоя "женска" специалност. Сигурно звуча хомофобски, но по принцип не съм настроена негативно към "различните", просто...ревнувам! 
Лесбийките например изобщо не ме притесняват. 
, че готини мъже предпочитат собствения си пол пред нежната половина на човечеството. Ето, даже Luke Evans, толкова мъжествен и съвършен екземпляр, открито споделя, че е хомосексуален. И да беше само в артистичните среди... Студентка съм и около мен всяко второ момче е с обратна ориентация, а уча право, не е някоя "женска" специалност. Сигурно звуча хомофобски, но по принцип не съм настроена негативно към "различните", просто...ревнувам! Лесбийките например изобщо не ме притесняват. 
Имаме бол хубави, нормални мъже. 
Присъединявам се и аз към клуба на жените, които не харесват мъже без характер. Трябва да може да си отстоява позицията, да може да оспори това, което казвам, ако мисли, че не съм права, а не да се подчинява безропотно. Разбира се, става дума за аргументирана позиция, а не просто за лигавето на мама, което е свикнало всичко да става на неговата.
Днес излизах с Него. И беше също толкова прекрасен, колкото преди, а и май държи на мен. Не ме харесва по този начин, ама... предполагам ще го преживея, искам го в живота си, дори и само като приятел.
Днес излизах с Него. И беше също толкова прекрасен, колкото преди, а и май държи на мен. Не ме харесва по този начин, ама... предполагам ще го преживея, искам го в живота си, дори и само като приятел.
Обичам често да оставам сама , но когато остана сама мисля само за лоши неща . Не е ли малко мазохистично , да искаш нещо - което не води към нищо хубаво . Обичам да оставам сама , но вътрешно ме е страх от самотата . Трудно ми да е да съчетавам нещата , трябва или да съм постоянно с някой и да си отнема малкото удоволствие от усамотението или да си се самобичувам както обичайно . 
Луда работа ! 
Луда работа ! El_pl , душата иска романтика , д-то приключения.
Мислиш ли, Remy Martin?
Нова тайна- проблемът е, че не знам през какъв етап преминвам, знам пътя обаче и трябва да го следвам...не мога да изляза от коловоза, дъбок е. Излизането би причинило трусове във всички нива на превозното средство...one way ticket...
Вчера ми отправиха едно предложение, в служебен план. Най- лошото е, че не знам дали го искам. няма и с кой да се посъветвам. Т. е. има , но те познават, че не влияя от мненията им. И отговорът им е "Само ти си решаваш" Мразя така!!!!! Да, решенията винаги вземам сама, но имах нужда от едно рамо. Има плюсове, но и много минуси. Много отдавна не ми се бе случвало да не знам какво искам, дали го искам, изобщо. Няколко баланса направих с плюсове и минуси- равни са.
Трябваше да изохкам.......
Трябваше да изохкам.......
Правя се на щастлива, усмихната, весела, лъчезарна. Пипнах всичко по себе си- грим, прическа, тяло, нокти...дрехи...всичко- за да не вляза пак в дупката. А когато няма никой около мен, изведнъж спирам да се правя на щастлива, ставам безразлична, никаква...самотна и тъжна... Перфектната кучка бих била, ако се отпусна и спре съвсем съвсем да ме интересува всико около мен (газя хора...спирам единствено пред по-особена публика).
Все едно ми изсмукват душата...хубава тайна, нали?!
Другото...ще бъда ли някога доволна, удоволетворена, пълна душевно, спокойна, над нещата...ще намеря ли мир,спокойствие и синхрон. Толкова много информация идва при мен, че трябва да се завърша, да се обичам и уважвам- да съм сама за себе си и нищо повече...осъзнавам го, дръпнала съм се и съм някъде в нищото сама, но явно не мога да го приема, явно нещо не мога да науча докрай. Явно копнея все още...макар и вътрешно, и тайно. Това спокойствие защо е толкова тежко за постигане...защо?
Все едно ми изсмукват душата...хубава тайна, нали?!
Другото...ще бъда ли някога доволна, удоволетворена, пълна душевно, спокойна, над нещата...ще намеря ли мир,спокойствие и синхрон. Толкова много информация идва при мен, че трябва да се завърша, да се обичам и уважвам- да съм сама за себе си и нищо повече...осъзнавам го, дръпнала съм се и съм някъде в нищото сама, но явно не мога да го приема, явно нещо не мога да науча докрай. Явно копнея все още...макар и вътрешно, и тайно. Това спокойствие защо е толкова тежко за постигане...защо?
Все едно съм го писала аз. Без частта за децата
И на мен са ми казвали че мога да бъда перфектната кучка, ама
Имам толкова много работа, учене, проблеми, но нищо не може да ме накара да започна да ги решавам. Слънцето грее, имам си момче, но в душата ми е пълен мрак.....
Слънцето грее, имам си момче, но в душата ми е пълен мрак.....
Хм , и какво те тормози толкова ?
Слънцето грее, имам си момче, но в душата ми е пълен мрак.....
Хм , и какво те тормози толкова ?
Remy пак ли ще се заяждаш? За мен не можеш да изведеш същата констатация като по-горе за романтиката и приключенията.
Истината е, че изпитвам ужасен страх от бъдещето. Всяка идея която съм опитвала да реализирам ме е катурвала и ме пращала по-дълбоко в блатото. Вече ме е страх да действам.....По-лошото е, че моя любим не ме мотивира. Въобще даже не ме вдъхновява
