Бижу,много добре написано,но колкото съм по-добра,толкова по-гадни неща ми се случват.Аз съм един слаб характер,мога да плача,но не и да се боря...всеки божи ден си късам нервите в работата,всеки божи ден...вече си мисля,че имам някаква магия..не върви и не върви...не се разбирам с никой,а повярвай не съм лош човек,винаги поставям другите пред себе си...винаги съм готова на всичко за всеки,а накрая какво,едно голямо нищо...
- Публикувана: 15 дек. 2013, 22:47 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2015, 07:40 ч.
365 тайни от моя живот ...тема №2
Касита 
То не е точно тайна ,но..
То не е точно тайна ,но..
Скрит текст:
Почна да ми идва нанагорно все да се налага да се обяснявам , да защитавам позицията си и да съм силната!
Все на някой нещо му е криво, все или е бременна, току-що родила, опитваща за бебе, в климактериум , в цикъл , в ПМС и т.н. и има извинения за грозните си постъпки и думи! Иска ми се хората да са по отговорни за действията си и да са просто възрастни ,а не големи мрънкащи деца ръсещи негативизъм и скандал ..
Почна да ми идва нанагорно все да се налага да се обяснявам , да защитавам позицията си и да съм силната!
Все на някой нещо му е криво, все или е бременна, току-що родила, опитваща за бебе, в климактериум , в цикъл , в ПМС и т.н. и има извинения за грозните си постъпки и думи! Иска ми се хората да са по отговорни за действията си и да са просто възрастни ,а не големи мрънкащи деца ръсещи негативизъм и скандал ..
Ще си позволя, просто в духа на последните постове, да споделя...То пък темата е за това....
Минаха 10 години, но аз още не съм простила на баща си, че ме остави. Тъпо е, защото той просто почина, но за мен усещането, че ме изостави не може да изчезне.
Минаха 10 години, но аз още не съм простила на баща си, че ме остави. Тъпо е, защото той просто почина, но за мен усещането, че ме изостави не може да изчезне.
Наистина е тъпо
Винаги съм се чувствала добре, когато давам...Става ми толкова хубаво като видя усмивката на човека срещу мен, фактът че съм го зарадвала ме зарежда и топли.
А когато получавам-неудобно ми е, притеснено ми е, чувствам се виновна, чувствам се задължена, смутена...Винаги е било така.
Тайната е, че от известно време изпитвам огромна, ама огромна нужда от помощ. Помощ, във вид на един мъничък жест-едно обаждане по телефона, едно кратичко " как си?" във Фейсбук, едно простичко " имаш ли нужда от нещо?", защото в момента имам нужда от много неща, и физически и морално...И никой нищо...Другата тайна е, че докато не изчетох темата си мислех, че на мен ми има нещо, за да ме употребяват хората около мен, и да ме изхвърлят, когато вече не съм им нужна. Но вече разбрах, не съм само аз така.
Момичета, прегръщам всяка една от вас, и благодаря за хубавата тема и за тайните, които споделяте.
Благодарение на вас не се чувствам толкова сама, толкова неразбрана и толкова глупава!
А когато получавам-неудобно ми е, притеснено ми е, чувствам се виновна, чувствам се задължена, смутена...Винаги е било така.
Тайната е, че от известно време изпитвам огромна, ама огромна нужда от помощ. Помощ, във вид на един мъничък жест-едно обаждане по телефона, едно кратичко " как си?" във Фейсбук, едно простичко " имаш ли нужда от нещо?", защото в момента имам нужда от много неща, и физически и морално...И никой нищо...Другата тайна е, че докато не изчетох темата си мислех, че на мен ми има нещо, за да ме употребяват хората около мен, и да ме изхвърлят, когато вече не съм им нужна. Но вече разбрах, не съм само аз така.
Момичета, прегръщам всяка една от вас, и благодаря за хубавата тема и за тайните, които споделяте.
Благодарение на вас не се чувствам толкова сама, толкова неразбрана и толкова глупава!
Vergia Как си ?
и аз съм така , споко /Винаги съм се чувствала добре, когато давам...Става ми толкова хубаво като видя усмивката на човека срещу мен, фактът че съм го зарадвала ме зарежда и топли.
А когато получавам-неудобно ми е, притеснено ми е, чувствам се виновна, чувствам се задължена, смутена...Винаги е било така./
Иначи казано си от така широкоразпространената зодия серсем от която съм аз
и аз съм така , споко /Винаги съм се чувствала добре, когато давам...Става ми толкова хубаво като видя усмивката на човека срещу мен, фактът че съм го зарадвала ме зарежда и топли.
А когато получавам-неудобно ми е, притеснено ми е, чувствам се виновна, чувствам се задължена, смутена...Винаги е било така./
Иначи казано си от така широкоразпространената зодия серсем от която съм аз
Една моя позната е бременна с второ дете от мъжа си, с който знам, че не се разбират особено и той се държи неадекватно с нея и с детето им и си мисля, че нищо няма да се промени с появата и на второто, дори ще стане по-зле.
Джули, нещата понякога изобщо не са такива, каквито изглеждат отстрани!
Една моя позната е бременна с второ дете от мъжа си, с който знам, че не се разбират особено и той се държи неадекватно с нея и с детето им и си мисля, че нищо няма да се промени с появата и на второто, дори ще стане по-зле.
Джули, нещата понякога изобщо не са такива, каквито изглеждат отстрани!
Джули, все едно си писала за една моя позната. Същата история, даже мъжът и е на море с любовницата си. Откъде знам ли, похвалил се е на мм.
Изненадващо за себе си открих, че съм доста толерантна към женското дребнотемие и клюкарстване, за разлика от мъжкото такова. Подобни "мъже" ми докарват позиви за повръщане.
Склонна съм да излушам всяка жена и.... айде не да ѝ съчувствам ама да я чуя наистина, а към мъжете не съм така
Склонна съм да излушам всяка жена и.... айде не да ѝ съчувствам ама да я чуя наистина, а към мъжете не съм така
Напоследък имам чувството, че наоколо има само смърт и болести. Днес майка ми избухна в плач след проводен разговор по телефона. Оказа се, че нейно познато детенце е починало на 4 годинки (От една шибана пневмония, която лекарите в Токуда не са хванали навреме). Не мога да заспя от мисли за майка му и баба му. Какво правят, как изобщо ще продължат напред...
Вчера разбрах, че на наша съседка, мой набор, мъжът й е със злокачествен тумор в мозъка. Имат две дечица...
И не знам това някакъв вид мазохизъм ли е, какво ли е, но се опитвам да се поставя на тяхно място и направо чувствам, че ще откача. Колкото и да се опитвам да съм позитивна, точно в момента съм теглила майната на всичко позитивно.
Вчера разбрах, че на наша съседка, мой набор, мъжът й е със злокачествен тумор в мозъка. Имат две дечица...
И не знам това някакъв вид мазохизъм ли е, какво ли е, но се опитвам да се поставя на тяхно място и направо чувствам, че ще откача. Колкото и да се опитвам да съм позитивна, точно в момента съм теглила майната на всичко позитивно.