Но за турския - ти само вземи широката практика да се указва притежание. Примерно обръща се към майка си - аннем, гюнешим, туй онуй, ако се е разнежил/а, към съпругата - ашкъм, хаятъм, джанъм. Какво значат тези думи - да наричаш жена си/ мъжа си "мой живот", "моя душа". Не е ли малко сълзливо-сантиментално? Също и при имената - ето от Чучулигата "Феридем нерде?" - прост въпрос - къде е Фериде. Защо трябва да се сложи "моята Фериде". Ами това е отношение към нещата и околния свят, а езикът го отразява. Ако един българин тръгне да говори с турчин по бг маниер, ще звучи грубо или направо ще го обиди. Това е един от проблемите при ученето на турски. Примерно вземи една тема, по която искаш да говориш с даден човек, напиши го на бг. После ако го преведеш директно на турски, за да го кажеш на турчин, много вероятно да звучиш грубо и невъзпитано. Много примери може да се дадат, не опира до възклицанията, даже те имат много малко препинателни знаци.