Операция на миома 2

на тез  легенди ,че някой си се е излекувал с еди си какви билки.. не се връзвайте!

и да, изчела съм  за всяка една билка де що има написано , преди да  я употребя..

включ. ми бяха пращани рецепти от хомеопат, българка, живееща чак в нова зеландия.. ми...

а колкото  до змийската хурка , задължително  увито в топче от мекото на топъл хляб.. аз на 3тия път го глътнах директно и само него... зави ми се  свят , бях по центъра .. подпрях се на един стълб и взех да си бъркам в гърлото с ръка да го повърна..

и да, трябва да е прясно, сушено (каквото го продават на повечето места ) никак не върши работа.. но след 3тия път просто  го хвърлих в боклука..

Змийската хурка съм я пропуснала

За много години! Да сте живи и здрави и всички болести да минават през тази година!

Змийската хурка доста си я погълтай и аз в топче хляб, да. Но не ми е ставало зле. То толкова скоростно не знам дали може да подейства, де не е било от друго???

Абе да не се връзваме, ама всеки се надява на чудо, за да избегне ножа. Аз това сега го знам, но тогава всичко пробвах, само и само да се размина с операцията.

Честита Нова Година мили момичета.Много здраве,много успешни начинания и само хубави моменти за всички.

Успех, на всички, решили да махнат гадините! Моята я махна д-р Славчев с коремна операция в Майчин дом. Само той беше категоричен - само миомата махаме!След това забременях и родих 4,200кг момченце. И билки пих и какво ли не. Но нищо не се промени. Най-важното е да имате доверие на лекаря. Относно условията в Майчин Дом, за 4-5 дни е поносимо. Естествено болките няма кой да ти ги спести, но се преживяват, при повечко усилия, на втория ден ставаш без чужда помощ. Докторът мина по време на визитацията да ме види как съм. Не съм и очаквала ежедневни посещения. Платила съм си да ме оперира той, достатъчно си говорихме по време на прегледа.

Здравейте и от мен. От три месеца изчетох всичко в нета за миомните възли и чак сега се решавам да се регистрирам, за да споделя моята история. През 2003 при профилактичен преглед /без оплаквания/ ми откриха възел 5,6 см, но рядко срещан, и след разни опити се оказа, че се налага бърза коремна операция. Прави я д-р Бързашки в болницата в Плевен. Мина добре, с престой 5 дни, но по-бавно възстановяване. Около 10 см белег имаше ниско долу, който по- късно избледня и почти не се вижда. Тогава ми беше рано за деца и почивах един месец активно, след което всичко беше песен. След 2 години забременях и износих първото си детенце без проблем нормално. Бързашки е страшен професионалист и мой доктор безусловно. Две години по- късно се появи ново възелче, но тъй като беше малко само го наблюдавахме. Бях притеснена за втора бременност, тъй като искам да имам две дечица, и за моя радост забременях много бързо и изкарах чудесна бременност за втори път, без никакви оплаквания. Но възелът нарастна до 7-8 см и след раждането се посви до 3 см, но малко по малко от интрамурален се превърна в субмукозен /расте от стената на матката към кухината й/. При поредния преглед през 09.2014 се оказа, че вече има две ехонегативни дегенерации в сърцевината /започва да некротизира/ и моят лекар каза, че няма време за чакане, а трябва да се маха. Неговият вариант е втора коремна операция, и евентуално премахване на матката, за да не прави други проблеми занапред, но смятам че съм млада за такава интервенция, а и с две деца, едното все още малко, му казах че ще помислим със съпруга ми и пак ще говорим. Нямам вариант да отсъствам от вкъщи толкова дни, а и от работа, и започна едно четене на всякакви информации. Попаднах за пръв път на инфо за Хайфу центъра в Плевен, и почти се бях навила, въпреки високата цена, нокато отидох да си взема резултата от цитонамазката при Бързашки и го попитах за мнение, той каза че било безмислена машина за пари, без ефект /имал вече такива пациентки и не са доволни от резултатите/. Направо ме разби- как да лежа в болницата 5-6 дни и после и вкъщи- няма кой да ми гледа децата и да мисвърши обичайните задължения. Тогава той ми предложи да отида при Проф. Томов в „Света Марина“- той можел да махне миомата с лапароскопия, нещо което явно в „Авис Медика“ не може да стане. През 10.2014 отидох на преглед и професорът потвърди, че възелът некротизира и се налага бърза операция. Казах му, че искам да е възможно най- лека с бързо възстановяване, защото имам две дечица и те дори не предполагат какво се случва. Вариантът беше хистерорезекция с 1-2 дни престой и седмица вкъщи. Веднага се навих. Определихме час за ноември и на 13.11. отидох за изследвания на кръв и урина и преглед при асистента му- д-р Радински, който като видя на ехографа какъв е случая се изказа, че се налага коремна операция, хистероскопията нямало да стане. Сто пъти му казах, че проф. Томов ми е обещал без разрез, само ако се налижи лапароскопско асистиране с две дупчици на корема, но докторът си държеше на думите. Пита ме нямам ли сериозни оплаквания, като силни болки /задължителни при този вариант/, но освен силно течение при цикъл друго нямах, и естествено хемоглобин 100 /при изследването/. Трябваше да реша давам ли съгласие за коремна операция, каквато ще се наложи, или да се отказвам и ди си тръгвам с миомата, след хистерото. Естествено че исках да се отърва и щом съм тръгнала към операция е важно да отстранят каквото има. Подписах документите и си тръгнах. На 14.11 ме приеха в 10 часа, минах на ЕКГ, вътрешен лекар, и зачаках да дойде професора към 14-15 часа. Сутринта бях закусила и след 9,00 никакви течности. Към 14,00 проф. Томов дойде за последно да обсъдим и аз панирана му казах, че има лоши прогнози за коремна операция, а той усмихнат ме успокои, че най много две дупчици ще направи, да съм спокойна с думите „Знам, знам децата“. Страхотен лекар и човек. Погледах си телевизия и към 16,00 ме извикаха за операцията- без лак, без грим и обградена от поне 20 души в операционната. Техниката е на страшно ниво и докато се усетя пре приспаха. Събудих се към 19 в реанимация- акушерката беше неотлъчно до мен, биха ми болкоуспокояващо общо 2 пъти, за разреждане на кръвта 5 дни по 1 инжекция и се чувствах отлично. Професорът дойде да ми обясни какво е направил- малък разрез 3 см на мястото на предишния/не се вижда вече почти/, защото се е оказало, че този вариант възел не трябва да се реже на чести и да се изсмуква, а трябва както е капсулован да се махне, иначе има риск. Бях щастлива, че сме се разделили с възела, а матката ми си е на мястото, и прекарах нощта почти само в сън. Рано ни събудиха с другата жена за инжекция и да ставаме да се раздвижаме. Болеше малко, но почти нищо в сравнение с операцията преди 11 години. Аз съм корава и не се давам на болката. На визитация дойде проф. Томов с асистента д-р Радински и ме попита спомням ли си какво ми е казал миналата вечер. Отново ме успокои, че всичко е наред, и вече да ставаме на всеки 30 минути и да ходим. Щяха да ме изпишат на следващата сутрин- т.е. 2 дни престой, но помолих ако може вечерта да си тръгна, защото искам да съм си при децата, които знаеха, че ще работя, и се чудили как така няма да спя цяла нощ. Той ми обеща да ме пунат привечер и така си тръгнах още същия ден /липсвах от вкъщи само в петък вечерта/. Децата ме чуха по телефона и ми казаха, че много им липсвам и малкото е плакало за мен и не е искало да заспи, защото никога не сме се делили. Пак ще кажа- проф. Томов е страхотен специалист- горещо го препоръчвам на всеки, който има възможност, за да се чувсва обгрижван от целия персонал в отличните условия на „Света Марина“. Платих 1680 лв за лапаротомия, постоянно имаше човек до мен, след операцията ми наблюдаваха показателите на монитор, автоматичен апарат ми мереше кръвното на всеки час, и всичко блестеше от чистота. Когато се качих в стаята след реанимация отидох да се изкъпя. В банята имаше всичко необходимо. Донесох ми сухар и чай за захранване преди обяд, а на обяд топла супа и сухари, и преди да си тръгна пак супа и сухари да не тръгвам гладна. Страхотно обгрижване и висок професионализъм има в тази клиника.  След месец отидох на контролен преглед и вече екрана на ехографа беше празен- нямаше го възелът с петната в него, всичко беше заздравяло, цикълът мина с кървене наполовина в сравнение с преди, чак ми е чудно как може толкова малко да тече. Нямах болки след операцията, освен в лопатките и раменете, но това е от интубирането и газът, който се вкарва при хистероскопията. Почивах седмица вкъщи, като след третия ден бях като пушка. Гледах да не вдигам тежести, но дори и малкото си детенце по навик вдигах 1-2 пъти дневно, а тъй като никой не знаеше, освен аз и съпругът ми , никой и не разбра. Отстрани не личеше- изправена походка и постоянно търчане из кухнята /при предишната операция ходих приведена около седмица, защото доста болеше/. Девет дни след операцията тръгнах на работа и тичам по стълбите като луда- всеки път се чувствам щастлива, че именно така се стекоха обстоятелствата и всичко е зад гърба ми. Мили момичета, ако имате притеснения, проф. Томов е подходящият лекар за всяка нуждаеща се жена.

Дааа.. проф. Томов .. най -сетне се добрах до телефона , т.е. след леко повишаване на тон, ме свързаха с него онзи следобед. Обясних си грижите.. Чакат ме след няколко дни..А инак .. ся съм баш у "вълшебните" дни -кошмарът при мен продължава.. И както твърдя - по-зле съм след операцията, отколкото преди нея..

Явно има нещо сбъркано...аз се чуствам прекрасно след операцията .Вълшебните дни минават тихо и безшумно без никакви ядове...Ще кажеш какво има като минеш на прегледа.Успех!!

Ми а де..    Тва ми е кармата- все на мен ..От дясно в края на шева, под него, имам чувството че имам някаква топка.. И боли.. Лежа, държа си ръцете на корема и си стена... или викам , крещя .
Моя човек ме моли да викам по-тихичко.. Как , по дяволите , се вика по-тихичко като боли, мамка му?!

TopsyG,

и аз ще чакам твоя коментар след прегледа, защото и при мен след лапарото от преди месец и малко, нещата нямат промяна... Дори смея да твърдя, че болките при цикъла ми са по-големи. Преди ми минаваше с няколко хапчета нош-па и бусколизин, сега без Аулин не става. Аз винаги съм била с трагичен цикъл и винаги докторите си намираха оправдания - като родиш ще се оправиш. Е да, но след раждането започнах да "раждам" всеки месец, защото кошмара се задълбочи. Айде това се дължало на миомните възли. Е да де, но сега и тях като ги махнаха нещата пак се променят, но към по-лошо. За обилност няма да коментирам...то е ясно. Интересното е обаче, че не съм анемична. И това по-скоро си го обяснявам с факта, че от години всеки ден пия количества чай от джинджифил...друго обяснение нямам.
Аз съм на контролен преглед след операцията следващата седмица (нищо, че никой не ми каза, кога да ходя на доктор) та и аз ще споделя каква ще е този път версията...
Поздрави на всички!

Аз винаги съм била анемична.. Пак плюскам св. дроб и  дори цвекло, с което дядо ми хранеше магарето на село и ми беше противно да го ям.. И пак трябва да качвам адреналин.. хемоглобин де..Адреналина е на макс.

2360 лева струва операцията  преди 5 месеца се оперирах там писах ти и в темата за цитонамзките супер специалисти са в Света Марина 

 При мен и преди операцията болката беше слаба на първия ден на цикъла, но не съм взимала обезболяващи, сама си отминаваше. Само течеше доста обилно първите три дни. След като възелът ми е махнат болка почти няма при цикъла, а само първия ден е малко по- силно кървенето, след това е направо слабо в сравнение с преди. Белегът почти не се вижда, защото и от преди си имам чертичка, а вътрешно проф. Томов ме увери че всичко е наред и още месец след операцията нямам ограничения дори в тежестите. Дано при всички момичета нещата се нормализират.

майната му на белега! и там ше му спретна татуировка, даже вече знам каква. само да спре да боли...
===

Според Томов таз топка, дето си въобразявам,че я имам , била некво си  наслагване около конеца при зашиването. Нямало да ми го спести въпросният гел против срастване, за който още жаля..Не му запомних мед. название щото като ми звънна Томов, тъкмо бях на каса в супера , зарязах покупките, дръпнах си картата и мръднах отстрани, че днес няколко пъти се опитвах да се свържа докато не се наложи поредния скандал да спретна.. Е, вече имам мобилния му номер..не е кой знае какво утешение, де

За много години, момичета!
Мен винаги ме е било страх от поява на втора миома. След операцията имах 20 см разрез, който после се беше свил до 16. Но не това ме притеснява, а не мога пак да преживея всичко наново. След операцията имам и секцио и ако пак трябва да ме режат там, не знам как ще изкарам. Другата седмица съм на преглед, че мина 1г от раждането и не съм ходила още!