Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Вчера беше концертът на дъщеря ми от танците. Бяха организирали всичко много добре. Доволна съм. Като видях как танцуват по-големичките, твърдо реших, че това ще си е нашата школа по танци.
ноу комент,така се вбесих, то,ако е си готвя ,ще си седя у нас .Аз никога, като ми идват гости не им казвам елате си сгответе ----
Кокон, пий си хапчетата, лежи и тва е .
Но...докато дойде време да се разпиша, и ми излиза някоя работа и не стигам до писане.
Толкова е вълнуващо всичко, а срещата между трима ни (мен, Дея и Ванко) беше уникална. Никога няма да забравя този момент - аз плача, гушнала съм малката, а Ванко милия отначало даде две крачки назад, и чак тогава се престраши да дойде при нас. И сега не се отделя от сестра си, буди се и заспива с нейното име на уста. Първата вечер беше малко неспокойна и той като я видя че плаче започна да и носи от неговите играчки. Като го питаме каква му е Дея той казва, че му е приятелка 
... късно е вече Та, да питам:
На теб сигурно не ти е смешно де, три пъти да се разхождаш до Еконт, дано да ти е на близо. Благодаря ти много, а каква е тази пратка? Ще чакам с огромно нетърпение, да знаеш 
