Как бързо времето отмина - петдесета ФЕВРУАРСКА тема вече е в архива! (51)

Ами Аз от образованието не бягам - обичам децата Записах Начална педагогика Ама, то се оказа толкоЗ трудно да обясниш на дете нещо, което ти си автоматизирал ... Абе ... Не е лесно на г'жите от 1 до 4 клас ...

'Ми, моля.

Драсти!

Аз пък съм на предела, ама не на Предела, ами на ръбЪ. И то без да съм записала магистратура. Ей така просто, от нищото.

Реколта 2010 е добре. Хубавее и започва да чете и пише (кака ѝ чете от 4 г., така че доста изоставаме, но това по-скоро мъ радва).

Реколта 2007 скоро ще вземе тапия за майстор на лъжите и манипулациите. 

Реколта 2014 тръгна на ясла без мрън, но нали е недоносляк, малко го гледаме „под лупа“, та го спрях при първия (е, ае, при втория) сапол, който след седмица премина в бронхит, който вече е преодолян (под моето премъдро ръководство) и днес отново сме на линия (на ясла демек).

Добре са и тримата вампира, а аз се чудя откъде (или от кого) да смуча сили (или кръв), та да има за тях.

Не че съм спирала съвсем, но чат-пат правя опити за по-сериозна работа. Обмислям и някакви промени, неясно още какви. Вече съм на 40, а 40 е новото 20, та затва.

Ти пък, откак' те помня, все там почиваш. 

Шегата настрана (почти  ), под сериозна работа имаш предвид извън вкъщи ли? 

Ц, не помниш добре. Чат-пат ходя да полежа и „на спа“.

Но иначе да, „предела“ ми е запазена марка. Нещо като „финалния зор“ на Слънчито.

Не, имам предвид по-сериозни ангажименти от тези, които, откак съм родила „проблем номер 3“, успявам да поема.

Работа извън къщи не желая на този етап, а може би и по принцип.

Дано ти се получат нещата.  Дай да се адаптира първо в яслата твоят проблем. 

Охо, здравейте! Не знам кой вятър ми нашепна да вляза, не беше сливенски! Радвам се  да прочета, че сте добре, че   децата умнеят и хубавеят. Борил се научи сам да чете, непокорен и несломим до мозъка на костите, съшо така разсеян и неадекватен. Само мисълта, че евентуално  на бала му ще трябва да го пусна да пресече сам ме ужасява. Ако има една каруца на коларски път, той задължително ще притича да легне под колелата. На остроумие го докарва иначе! Самуил е един малък бонбон. Много ми е сладък и някак по семейному хрисим, защото то нашето семе не е от най-хрисимото!   Но за стандартите ни ми се вижда направо добър. Имах кошмарно раждане, от което обаче, излязохме живи и здрави. И сега съм се отдала на насладите на живота - гледам си децата и мързелувам всяка свободна минута, което е по-рядко, от колкото ми се иска!   Отчетох се!

Далче, съжалявам за раждането! Що тъй кофти е минало? Или не ти се разказва. :/


Ох и аз съм баш така. Не че да гледаш деца и да въртиш къща е точно мързелуване, ама айде.

... ама си има и предимства! С Димана направихме коледни картички, гирлянди и тази година и направих календара от Крокотака и тя е много въодушевена от подаръците.  -mas: Как лети времето не е истина.... 

Деси, много ти харесвам форумната дрешка!
Юху, нали мина, вече мога да разказвам   Освен цялата гадост, която пих и с която се бодях през цялото време, започнах да вдигам кръвно и се сбогувах с надеждите за нормално раждане. През два, три дена ходех на тонове и вечерта преди датата за секцио получих контракции, успях да си изчакам сутринта. В болницата ме сюрпрезираха с новината, че имам някаква екзотична бактерия, която вероятно е навредила на бебето. Това беше капака на "прекрасните" девет месеца.  Бях през цялото време в изолатора. Като ме срязали се оказало, че бебето се е вдигнало високо горе под ребрата и се подават само два бебшки пръста, а така те няма как да го извадят, което налага крути мерки от натискане, избутване. Накрая са поразширили разреза. Сам беше с два пъти увита връв на врата, вече с посинели крайници и леко изкривяване на лявата част на лицето, което се оправи още първия месец. Бях с руптура на матка, загуба на много кръв, наложи се спешно кръвопреливане. Но понеже имам непоносимост към белтъка на чужди за мен кръвни продукти, а аз бях забравила да ги предупредя, защото разбрах това, като ми вливаха имуновенин в началото на бременността, за да не отхвърля плода, получих шок и гърч. Това да се гърчиш със свити на камък мускули с разрез на два часа беше наистина купон. Дежурната, като ме видя да се мятам и хиля, леко пребледня.   Но мина всичко. До скоро имах още синини от опитите да го избутат надолу. И ми поръчаха да не забременявам повече.

Далче, съжалявям да прочета, че ти е било толкова тежко раждането!
Голям герой си ти за мен, направи и невъзможното да си имате Сам. 
Дано бързо се отърсиш от кошмарното раждане и да се възстановиш напълно! 

Ох, изстрада си бебето, Далче! Герой си ти!  Да ти е жив и здрав Сам, да сте много щастливи и четиримата, заслужаваш го! 

Благодаря ви! Той ми е жълтичката! 

Малиии, никой не се е разписвал от миналата година 

Аз рекох да вляза, па да видА кво става, а то кво...мъртвило...

Ма тук добре си бъбрите и не казвате нищо у ФБ?! 

Ше взема да почна да влизам по-честичко, че тук атмосферата е по задушевна, искрена и лична...

Далче, съжалявам да те прочета...добре, че всичко е минало и заминало 

За много години, дами!  То пусто тука, ама... 

Пожелавам ви да сте здрави, спокойни и удовлетворени, вдъхновени и изпълнени с хубави емоции! 

Скоро наближават рождените дни (някои съвсем скоро), моето малкото февруарче и то ще чукне годинката и ми стана едно такова мило. Особено като гледах снимки от първите рождени дни на нашите февруарчета.  Ох, може да звучи страшно сантиментално, обаче няма нищо по-благо от това да гледаш как растат мъниците.