Как се лекува разбито сърце?

Тебе пък вместо да те е срам да се обаждаш си седнала да се жалваш
Много добре е направил, че се е осъзнал и си е запазил семейството.Защото моето се разпадна точно заради една такава като тебе.Когато се събрахме отново след като известно време беше с нея тя изпадна в една подобна мелодрама, но моя не можа да се осъзнае и поддаде.Тебе те бил наранявал...а като е наранявал жена си заради тебе ти е било готино нали.
Заради подобна на теб ( да не казвам каква ) моя мъж заряза връзка на 13 години и дете на 5г.

Чувствата си ги нося в себе си, аз съм писала. За другото времето ще си покаже.

Ази, стихотворението е прекрасно. Но, за да се вдига човек след всичко негативно, което му се случва, трябва да има някакъв източник на енергия. Не говоря дори само за негативни случки, а за неща, които те изсмукват-ежедневието например.  Ако няма кой/какво да му я даде на човек тази енергия, той трябва да си напълни чашата сам. И в първия вариант той пак си е основен лирически герой, но в приказката има и помощ от другарче. Чисто практически, за да се справиш, когато си сам, е необходимо повече време.
Горните стихове са характерни за живота на мои близки хора-хора на изкуството. Живяха на максимум, починаха млади. Да не говорим, че си останаха неразбрани в техните си пожари....

Другарчетата, безспорно са фундаментален елемент от красотата на живота, включително и в частта му с тъгата и болката.
Но другарчетата могат само да те придружават в пътя напред и нагоре, или надолу и нагоре, съответно.
Могат да споделят изживяванията ти, но не и да ги изживеят вместо теб, там си сам.
Аз, самата съм типаж, влюбен в живота и освен себе си, имам в близкото си обкръжение и други такива, но в никакъв случай не става въпрос за хора, неразбрани и изгорели млади в пожара, защото са натискали педала до откат.
Защото животът може да бъде красив и без да осъмваш в някой бар всяка нощ.
Лично аз, имам периоди на активност с нестихваща енергия, след това изпадам в нещо като летаргия. Почивам си. Казват, че е от зодията ми. Това редуване на активни периоди с почивка.

и аз така. Имам период на неспирен соц. живот, но после мога с мееци да не се покажа от дома. И в двата варианта се чувствам добре.
Коя зодия си?

Преди да се пениш, обиждаш и проектираш собствените си страхове посредством злоба върху някой друг, си напъни едни специфични гънки, може и да ти просветне туй-онуй. Интересно как реши, че заради мен наранявал жена си    Приеми, че мъжът ти или просто си е бил такъв, дето не може да си седи на каквото-там, и съответно не са ти виновни жените, че не ти го пазят. Или че се е влюбил в мацката, случва се. Боооже, боже    Ако и детето пък си е зарязал, хич добре не говори за него, но не виждам някоя друга какво общо има с това. Все пак, тя не му е станала дете, че да замести вашето. С неща за възрастни са се занимавали, предполагам.

Според мен номерът за справяне е човек да намери за какво да продължи да живее, най-буквално и преносно, за да не зацикли в депресия и безпомощност. Дали ще е за близките си, дали за работата си, дали за някаква кауза, но за нещо да се хване. Повечето хора все пак, са със здрав разум дори при ужасна любовна мъка и любовна загуба не се оставят да са все на дъното, колкото и остро да го изживяват.

Не говоря за барове, за съжаление, а за борба със себе си, с другите....Едни такива неща, които не ти дават да заспиш, защото искаш да промениш света, а не да се слееш с него и да караш по инерция....Говоря за хора, които живеят/ха със сърцето и душата си. Другото, за което ти ми говориш, не ми се връзва със стиховете. За мен е удобна практичност, която и аз усвоих, когато пораснах. Изпитвам емоции, ставам ураган, после утихвам. Но, признавам, че умът ми е от основно значение в такива случаи. Той потупва сърцето и му казва кое е по-лесното и ненараняващо. Може и да не съм права, не споря.
Но, както и да е....

стигнах до тук на поста и се сетих за една премъдрост на Оскар Уайд 


–Сколько времени ты мог бы любить женщину, которая тебя не любит?
–Которая не любит? Всю жизнь.

Оскар Уайльд


 




п.п. връщама се да чета темата 

Съвсем нормална жена, викаш?

Това няма особено значение всъщност, важното е, че връзка, започваща така, няма добро бъдеще. Едва в първата година са, а вече кораба е потънал.


Какво правят заедно с бившата - решават диференциални уравнения?!

  За ради подобна, която много страдала и обичала мъжът ми заряза 8 годишен брак и 5 годишно дете. А аз не съм страдала и не съм ли го обичала, след като съм му родила дете и никога за тези 8 години не съм поглеждала на страни. Такива като теб, трябва да се срамуват, а не да се вайкат. Имай малко достойнство и остави семейството на мира. Дано спасят брака си, а ти чиста любов ще намериш. И ще бъдеш много по-щастлива.

Прочетох коментарите само от първа страница. Поздравления, Azzy, не зная дали имаш представа колко се доближаваш до същността на проблема!

Бял сняг, пишеш " Всеки има минало, но аз искам да живея в настоящето и да мисля за бъдещето." Ха сега опитай на себе си да обясниш и много добре да видиш какво точно е настоящето ти! Нещастна любов, чувство за самота, човек, който те манипулира, лъже, избягва... Наистина ли искаш това настояще?! И какво бъдеще очакваш от това настояще? Бъдеще на нещастие, късано сърце, лъжи, агресия, изкарвана върху мебелите?

Сигурна съм, че не искаш това! И точно по тази причина си отворила темата. Ще опитам и аз да помогна, както мога  

Питаш как да излекуваш "проклетото си сърце" и че сърцето ти не спира да го обича. Аз ще ти кажа, че на сърцето ти нищо му няма, съвсем на ред си е, не го мисли! Проблемът е другаде. Този човек за разлика от предишните ти връзки ти е обсебил не сърцето, а слабите страни на характера ти. Направил те е своя жертва, проблемът ти не е да спреш да го обичаш, а да излезеш от ролята на жертва. И това ще стане само, когато, както писа на първа страница Azzy, ти насочиш яда си към него ("Докато не изпиташ не любов, а яд").

За съжаление любовта често е болест в истинския смисъл на думата. Какво е здравата любов? Тя е доверие, щастие и желание да сте заедно; грижа както за себе си, така и за половинката. При този човек няма здрава любов, изобщо няма любов всъщност. Той те манипулира, вменявайки ти вина за това, че е изгубил доверие в теб. Самият той те лъже, но ти вменява на теб вина. Може би чувството за вина ти е слабото място, а може и други твои слаби страни да използва, но така или иначе той те държи, залепена за себе си точно използвайки слабите ти страни. С други думи - превръщайки те в жертва. Оттук идва и усещането в теб за мазохизъм. Неговата "блест" да използва хората/теб, съвпада с твоята - да се чувстваш виновна (но си мисля, че не е само вината ти, която те свързва с него) и е на лице не любов, а отношения между агресор и жертва. Дори ти не го обичаш, но сега няма да го разбереш, едва когато се освободиш от него ще усетиш това. Съветвам те да прочетеш или препрочетеш книгата на Дон Мигел Руис "Умението да обичаш". Има и една техника, която също може да ти помогне - на Байрон Кейти.

Връзката ти с него те е отдалечила много от реалността. Ако не я прекратиш, скоро ще започнеш да чупиш всичко около себе си и ще изпаднеш в наистина болестни състояния, изискващи намесата на специалист.

Нещо се обърках   Колко истории разискваме тук  

И Бял сняг,
Хич да не ти пука какво щели да мислят приятелите му и как щял той да се чувства ако не отидеш на 31 при него. На него пука ли му за тебе или пък на приятелите му.....Визирам снимката за която
пишеш където той е със бившата си приятелка и приятели.....Сещам се за СМС-ите които си прочела не веднъж.....и ме хваща яд на оня льолю и ме е яд и на теб че въпреки това пишеш.....Какво ще си помислят приятелите му и как ще се чуствал селския тайгър както го определи една съфорумка. Събирай яд бе душа, събирай!. Ти достатъчно мъка си събирала през време на тази връзка. Сега е време на яда а след него идва безразличието. И тогава ще се дишаш свободно.

Пожелавам ти да го преодолееш по скоро Силно момиче ми се струваш. А на оня тарикат заедно с багажерията му му дай и ключа със една голяма чИрвена джуФка все едно Коледен подарък. Бъди курназ бе душа, имай самоуважение. Да не е само той мъж на тоя свят...Ай, сиктЬОр бе

Извинявай Бял сняг, ама много му набрах на Убавеца

Много интересни неща сте писали снощи. Изчетох ви на един дъх!
tonimar, няколко пъти те препрочетох. Така точно си описала нещата, че чак се стреснах  ... ще потърся книгата, която ми препоръчваш.

Аз тази нощ отново си поплаках, но за първи път не съм плакала за него, а по-скоро за мен и кашата, в която съм се забъркала. 

Naddya, нека разказват историите си. Няма проблем. Ако след време някоя друга патица като мен прочете темата, поне ще види, че тъпи ситуации са се случвали на много хора и че много хора са преодолявали тъпите ситуации!
Сигурно и аз скоро ще се смея над всичко това, което преживявам.... проблемът ми е, че искам да прескоча периодът и направо да се надсмея над себе си...но не мога и затова потърсих вашите гледни точки и съвети!