Нищо не пречи авторката да е родена в град и да се има за гражданка, а да има много роднини по селата. 
- Публикувана: 23 дек. 2013, 11:52 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2014, 01:11 ч.
Как се лекува разбито сърце?
Бял сняг, време ти е вече да се вземеш в ръце. Всеки път когато ти се прииска да му звъннеш, си спомни всичките унижения, на които те е подложил. Я си представи ситуацията от вчера - ти му звъниш да му честитиш, той е с приятели, поглежда си телефона и казва:"Оф пак тая досадница", прави те на парцал по телефона и се издига в очите на своите приятели "селските тигри", които го поздравяват за мачовското му държание и после дружно се забавляват на твой гръб. Ами едва ли ти е приятно всичко това, вземи малко да уважаваш себе си. Знам, че ролята на жертва понякога може да ни се струва удобна, но това е само привидно, така вредиш само на себе си. Въпросният "тигър" не е последния мъж на този свят, остави го да си развява байряка по селата, а ти не се унижавай повече.
Бял сняг, време ти е вече да се вземеш в ръце. Всеки път когато ти се прииска да му звъннеш, си спомни всичките унижения, на които те е подложил. Я си представи ситуацията от вчера - ти му звъниш да му честитиш, той е с приятели, поглежда си телефона и казва:"Оф пак тая досадница", прави те на парцал по телефона и се издига в очите на своите приятели "селските тигри", които го поздравяват за мачовското му държание и после дружно се забавляват на твой гръб.
Нищо не пречи авторката да е родена в град и да се има за гражданка, а да има много роднини по селата.
Именно
Има много такива случаи - хората са си родени в град и съответно съвсем логично се смятат за граждани, като същевременно имат баби или друга рода по селата, където са родени родителите им.
Какво толкова странно виждате
и давай напред ! 
Да, ужасно е така като си вдигат акциите на наш гръб. Егати пичовете, егати чудото ненагледно...
За мен темата едва ли е пързалка, много мнителни станахме тук, не, че няма защо, де...
Даже си е класическа ситуация.
Към авторката: още ми е трудно да асимилирам, че си му звъняла на този говедник!
Тонове мастило изписаха момичетата, ама капка не попи. Извинявай за тона, но този господинчо не заслужава грам от твоето внимание. Събуди се, момиче...!
И как ти е отвърнал само...шампион в тежка категория в шампионата по наглост!
Абе момичета, верно ли има мъже, които обичат жените им да им звънят, докато те се забавляват с приятели? Питам сериозно.
Има, има! И не само когато са с приятели, а дори когато са с друга жена! Има мъже, които обичат да показват на стари свои гаджета новите си завоювания. За мен такива мъже имат много сериозни комплекси и са жалки отрепки!
Нищо не пречи авторката да е родена в град и да се има за гражданка, а да има много роднини по селата.
И аз това щях да кажа. Аз познавам предостатъчно хора, родени и живели цял живот в големия град, но с баби и дядовци и прочие роднини до девето коляно по селата. Няма смисъл според мен да се превръща темата на девойката в дискусия, какво точно значи гражданин и от кое поколение насетне се брои. Факт е, че повечето хора, живели в населено място, което се води административно град, се считат за граждани. Ако е град като София, Варна или Пловдив пък, съвсем.
Предполагам момичето е имало предвид точно административните параметри, когато е отговорила, че тя е от големия град, а той - от село. Де факто, ясно е, че един истински, расов селяндур няма как да се задържи около някоя с градски манталитет 10-то поколение дори и за закуската на сутринта. Ако изобщо го докара и дотам.
Но това е друга тема. Безспорно също доста интересна, но друга.
Може и на село да е родена и пак да е градски тип мома, все едно, на мен не ми пречи да си дискутирам дори и темата да е пързалка.
Аз да кажа, че познавам и селски екземпляри в конфигурация с градски, които си живеят в пълна хармония. Вероятно са имали и имат разни противоречия от различен характер, произлизащи от сблъсъка между селския и градския манталитет и възпитание, но важното е, че крайните резултати са повече от задоволителни.
Запознати казват, че абсиненцията след раздяла е 40 дни. Други казват, че е девет седмици и половина.
Значи ако приемем, че успееш около два месеца и половина да удържиш фронта да не контактуваш с обекта, ще бъдеш излекуван.
През този период, обаче ще изпитваш силна нужда от обекта и ще си като зависим от наркотик.
Значи с две думи, стискаш зъби и зачеркваш дните в календара.
Аз да кажа, че познавам и селски екземпляри в конфигурация с градски, които си живеят в пълна хармония. Вероятно са имали и имат разни противоречия от различен характер, произлизащи от сблъсъка между селския и градския манталитет и възпитание, но важното е, че крайните резултати са повече от задоволителни.
Запознати казват, че абсиненцията след раздяла е 40 дни. Други казват, че е девет седмици и половина.
Значи ако приемем, че успееш около два месеца и половина да удържиш фронта да не контактуваш с обекта, ще бъдеш излекуван.
През този период, обаче ще изпитваш силна нужда от обекта и ще си като зависим от наркотик.
Значи с две думи, стискаш зъби и зачеркваш дните в календара.
Аз да кажа, че познавам и селски екземпляри в конфигурация с градски, които си живеят в пълна хармония. Вероятно са имали и имат разни противоречия от различен характер, произлизащи от сблъсъка между селския и градския манталитет и възпитание, но важното е, че крайните резултати са повече от задоволителни.
Зависи за разликата между селски и градски по душа или по административно месторождение и -жителство говорим все пак. Във втория случай е далеч по-лесно преодолима тази разлика, ако изобщо я има. В първия - съвсем възможно, но с осъзнати и целенасочени усилия. Или асимилация, в лошия вариант.