1. Купуваш си пшеница за покълнване (има такава по магазините!) или използваш друг вид семена със същите свойства (т.е. да не са били "убити" при сушенето, например или друг вид обработки на хр.вкусовата промишленост като груханата пшеница и мх. други);
2. Слагаш 3-4-5 лъжички зърно в буркан, заливаш със студена вода - да е около 1 см НАД зрънцата, разклащаш, тъй че всички зрънца добре да се омокрят, слагаш отгоре на буркана тензух за да "диша" зърното, накрая овиваш го с кърпа отстрани САМО и го оставяш да престоява на средно топло място и НЕ на директна слънчева светлина;
3. през 12 ч. (или 24....) сменяш водата, като изплакваш и смите зрънца обилно няколко пъти. Оставяш пак около 1 см вода отгоре и завиваш пак;
4. След денонощие и половина - две, прехвърляш зърното в широк и евентуално - плитък съд и го разстилаш, изплакваш го пак обилно с вода и в крайна сметка оставяш водица, колкото да е влажно там, а зрънцата да се едно до друго, но не и едно върху друго! Закриваш съда и пак оставяш при същите условия да постои още;
5. Пак през 12 ч. преплакваш зърното с вода, после оставяш пак влажно състояние, но НЕ мокро (локвички вода)! След 1-2 дни покълнването вече е факт! Изчакваш докато кълновете станат 1 до 1.5 см дълги - тогава са най-добри, разбирай: най-полезни.
6. Може да го хапваш веднага след измиване от инкубатора (който може да е и 1 обикновена кутия платмасова), може да си го разбъркаш с кис.мляко, а може да си го оставиш в хладилника "за после".
Процедурата само на пръв поглед изглежда дълга и трудоемка..... Времето за покълнване зависи от условията (темп., влажност) и от качеството на зрънцата. Ако зациклиш процеса (да не чакаш първата серия да поклълне, та чак тогава да почва действия с втората - може да имаш нови кълнове през средно 2 дни, което в указаното в началото количество изходен материал е достатъчно за нуждите на организма за също 2-3 дни.....



В някое балканско селце само зехтин са ползвали...