- Публикувана: 29 дек. 2013, 16:39 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2014, 04:41 ч.
Beren Saat и Intikam - Никой няма да бъде забравен в тази история! - тема 10
Невероиатни сте всички! 
Вече не знам как да ви благодаря
И пак нещо за Берен в пресата днес.
Beren Saat Amerika yollarında!
http://gecce.com/foto-galeri/unluler/beren-saat-amerika-yollarinda
Вече не знам как да ви благодаря
И пак нещо за Берен в пресата днес.
Beren Saat Amerika yollarında!
http://gecce.com/foto-galeri/unluler/beren-saat-amerika-yollarinda
Здравейте, момичета! 
Днес ден ще е хубав за феновете на Берен Саат.
Тази вечер ще можем да гледаме „Моят свят" и с бг субтитри.
Спомням си колко вълнения преживяхме тук заедно по време на премиерата и колко дълго чакахме този филм. Сега докато го гледах много плаках, като го превеждах пак, особено втората част на филма.
Днес срещнах при рускините едно видео от премиерата и се сетих,че го бях превеждала. Потърсих го и го прочетох отново. Сега ми се стори още по-интересно, затова ще го споделя отново с вас. След като вече съм изгледала филма, някои неща ги видях с други очи. И пак си поплаках…
Ето видеото на руски език.
http://vk.com/video-55257822_166357516
И превода:
Журналистка: Казваме ви добър вечер от студиото на предаването „Ден и нощ”.
Драги зрители, тази сутрин ние гледахме един филм и през цялото време не можехме да сдържаме сълзите си. Той остави толкова дълбока следа в нас, че ние отново сме тук, за да поговорим за този много специален филм.
Драги зрители, ще поговорим за „Моят свят", който официално излиза на голям екран на 25 октомври. Тази вечер ще се състои премиерата му, а предпремиерата имахме възможност да проследим в приятната компания на екипа на „Моят свят”.
Прекрасните Берен Саат, Угур Юджел, малката Мелис Мутлуч, Айча Бингюл, Тургай Кантюрк и Хазар Ергючлу. Добре дошли в предаването „Ден и нощ”! Сигурно се вълнувате, защото остана съвсем малко време до срещата на филма със зрителите и затова аз много ви благодаря, че отделихте от времето си. Тази сутрин аз имах възможност да гледам филма и все още съм под влияние на впечатленията си от него. Ако по време на разговора ни не мога да сдържа сълзите си, моля да ми простите.
Г-н Угур, вие сте и режисьор на филма, затова искам да започна с Вас нашия разговор.
Това е една история, която вече е била екранизирана, но тя е една много въздействаща история. Неизбежно е в началото да се задават въпроси защо снимате отново тази история. Но след като видях филма, аз бих казала, че тя е толкова силна, че може да бъде снимана много пъти. Все пак искам да Ви попитам, с какво тя трогна лично Вас в самото начало?
У.Ю. Аз съм човек, чието детство е минало в гледане на филми-„Йешилджам” /старите турски филми/. Когато видях това си казах,че тази история много ми подхожда. Помислих си, че тя може да впечатли и зрителите.
От друга страна в нашата страна навсякъде по света много малко се говори за хората с увреждания и много рядко ги показват.
Журналистка: Според нашите разбирания те са противоположната страна на живота.
У.Ю. Ако трябва да бъда честен, в самото начало ме заинтригува драматизма на историята и си помислих, че много ми се работи върху нещо такова.
В „Йешилджам” имаше филми за богати семейства, имаше също и големи драми.
Тази история е не по-малко драматична. По отношение на новите проекти, аз не съм човек с много идеи, но когато моят приятел Ураш Гюнеш и сина му Джан поискаха да направим този филм и аз веднага казах да, това е правилният избор, ще го направим. После и Ерол Авджъ прие да участва, а аз започнах да разговарям с актьорите. Когато и те се съгласиха да участват, проектът видя бял свят.
Журналистка: Искам да поговорим за самата история, но е трудно да се обясни с думи нещо, което трябва да се преживее, да се види. Трудно е дори да си представим себе си на мястото им, наистина много трудни персонажи.
Да поговорим за учителя Махир и Ела. Ела е Берен Саат, а Махир сте Вие.
Те двамата имат силна връзка помежду си. Ела е негова ученичка, Ела е инвалид, тя не чува и не вижда. Точно когато възнамеряват да я изпратят в психиатрична болница, тя среща Махир, който действително се интересува от нея и двамата започват обща борба.
Кое е онова,което толкова силно ги сближава според Вас, опишете ни тяхната връзка?
У.Ю. Аз ли да разкажа?
Журналистка: Въпросът е към вас двамата-Берен и г-н Угур.
У.Ю. Нека Берен да отговори.
Берен: Всъщност е точно както Вие обяснихте- не е възможно да се опише с думи, трябва да се преживее и т.н. В началото в главата ми имаше някакъв образ, но играейки ролята аз разбрах, че не е както съм си го представяла. Говорейки за връзката между нас, трябваше да си отговорим на въпроса ”какво е живота за мен?” и „какво най-много всичко ме свърза с живота?” За Ела учителя Махир е точно това. Всичко, което й е необходимо за да съществува, цялата й връзка със света, нейните чувства, спомени, мечти и всичко останало. Цялата си връзка с околния свят тя осъществява чрез учителя Махир. Затова той е целият живот на Ела..
Журналистка: Той е и нейната последна надежда, нали?
А за него нещата също ли са такива?
У.Ю. Да, да.
Той е неудачник,алкохолик, пропаднал тип.
Сестра му е била като Ела, но за съжаление тя е умряла между студените стени на психиатричната болница. Така че за него това също е последна надежда, той направо крещи…
Журналистка: Тоест той също се бори за съществуване?
У.Ю. Да, така е.
Това може да се случи на всеки. Това е една история на успеха.
Искам да кажа още нещо. Струва ми се,че такова е отношението не само към инвалидите,
но и към хората с умствени увреждания.
Журналистка: Трябва да кажем, че за зрителите се отваря врата към един нов свят.
Правите го Вие, скъпата Мелис- нашата малка актриса и Берен Саат.
Ние вече разговаряхме за това с Айча ,че актьорството даже не се нуждае от много думи . Мелис ни показва точно такава игра. Мелис, разкажи ни какво преживя? Как успя да те заинтригува този филм?
Мелис: Още в началото по време на пробните снимки, аз много се вълнувах.
После започнах да разбирам как се чувстват хората с увреждания.
Журналистка: Трудно ли беше?
Мелис: Да.
Журналистка: Сега, когато срещнеш дете-инвалид гледаш ли на него по друг начин?
По-лесно ли ти е да се приближиш до него?
Мелис: Да, още повече, че вече разбирам как се чувства то.
Макар и в малка степен, разбрах какво преживяват тези хора.
Сега когато ги срещам, се отнасям по-внимателно към тях, отколкото преди.
Старая се да ги разбирам.
Журналистка: Знаеш ли, ти си удивителна и аз искам специално да те поздравя!
Ние с Айча Бингюл напоследък доста често се срещаме, даже миналата седмица бяхме пак заедно. Всъщност аз много обичам да споделям вълненията й, затова ще ви кажа нещо. Говорихме си с нея малко за филма, тя не искаше да ми разказва много, но ми каза, че винаги е искала да работи с Угур Юджел. Как се чувстваш сега, нали искаше да бъдеш точно на това място?
Айча: Да, ние прекарахме много добре заедно времето си, но пътят на филма започва сега. Още от сутринта много се вълнувам. Ето,ти си гледала вече филма,а аз още не съм.
Журналистка: Сега аз се вълнувам даже повече от теб.
Мисля, че зрителите ще се развълнуват още повече.
Айча: Надявам се нашата работа, която ние свършихме с любов и разбиране наистина да се е получила добре. Аз имам безгранично доверие в този екип. Винаги съм била щастлива да бъда с тях и да работим заедно. Надявам се отново да имаме възможност да работим заедно.
Журналистка: Мисля, че точно така ще стане.
Нека поговорим за г-жа Хандан.
Драги зрители, в този филм е много важно да се обясни какво чувства семейството на детето инвалид. Мисля, че е важно да се обърне внимание и на това.
Айча: Хандан се явява важен фактор за връзката между Ела и учителя Махир.
Тоест, Хандан запалва искрата със своята готовност да се бори и като майка се оказва въвлечена в това дело. Угур ми каза нещо предварително за ролята- нещо за което много мислих и към което се връщах след това. При раждането се разрязва пъпната връв, но между Ела и майка й тази връзка никога няма да бъде прекъсната.
Бих казала, че всичките ми майчински чувства, мислите ми за тази роля произтичат от тези думи. И ако съм могла това, което чувствам да го предам на зрителите, бих била много щастлива. Ако трябва да говорим за труден период от време, то това е този период, когато детето инвалид бива скривано от другите.
Ако трябва да говорим за образованието и възможностите, които им се предоставят, то сега нещата са вече по-различни оттогава. По онова време, за да изпратиш детето си в чужбина, трябва семейството да е достатъчно богато. Хандан продължава да храни надежда и да се бори въпреки всичко, дори въпреки мъжа си.
Журналистка: Това е една много трудна страна на нещата.
Разговорът стигна до другата гледна точка.
Г-н Тургай играе ролята на бащата на Ела.
Аз веднага прехвърлям разговора към Вас.
Тургай: Разбира се, проблемът с инвалидите е социален въпрос.
Но това е филм, който обяснява без какво тези въпроси не могат да се решат.
Когато узнаеш за тези ограничения, започваш да преживяваш всичко вътре в семейството, не търсиш решението навън. Има и една друга страна-нетърпимостта към инвалидите.
Журналистка: Всъщност ние се сблъскваме и в живота с това.
Повечето майки защитават своите деца инвалиди.
Но въпреки, че са заедно с тях, бащите по-трудно приемат това.
Тургай: Мъжете са по нетърпими по тези и много други въпроси.
У.Ю. Мъжете понякога виждат това като вина на майката и казват, че това не може да е тяхното дете.
Журналистка: Просто искат да се гордеят с децата си.
Тургай: Да, но когато видят, че нещата се случват и има подобрение, те започват да ги защитават и тази тяхна тъмна страна започва да просветлява.
У.Ю. Да, той се променя.
Тургай: Всеки персонаж има своя тъмна страна. Но всички са обединени от общия път
и заедно с Ела излизат от тъмнината и опознават света.
Журналистка: Тоест, черното може да стане бяло.
Тургай: Надявам се и зрителите да преживеят такова просветление.
Както каза Угур, това се отнася не само за инвалидите, но и за хората с умствени увреждания.
Журналистка: Да, това е много важно.
Като споменахме за тъмната страна на актьора, какво преживя Хазар?
Ще го кажа така- никога не съм се замисляла какво чувстват братята и сестрите на хората с увреждания, Хазар. До определен момент зрителите няма да осъзнават какво точно изпитваш ти. И ти го осъзнаваш, нали?
Хазар: Да, така е. Това увеличи още повече желанието ми да играя в този филм.
Оставяйки я на втори план, семейството прави Айла нещастна и поддаваща се на стреса.
Тя също изминава своя път от тъмнината към светлината заедно с Ела и учителя Махир.
В крайна сметка успява да се избави от срама /вината/, която изпитват братята и сестрите на децата инвалиди.
Айча: Всъщност майката и бащата имат вина за това.
Те по-късно обръщат внимание на това.
Журналистка: Но това не е ли неизбежно?
Айча: Разбира се, това е инстинктивно. Те са съсредоточени върху грижите за детето, което има ограничения и без да искат пренебрегват другите си деца.
Но в един момент получават неочакван удар и забелязват това.
Тургай: Ела има много големи ограничения, които постепенно променят структурата на семейните взаимоотношения. За да я опазят, всички членове на семейството се налага да полагат усилия. И всяко усилие създава повече напрежение, както се случва например с бащата.
Журналистка: Берен, когато гледах филма си спомних за онази вечер, която проведохме заедно с теб, посветена на страдащите от аутизъм. Ние участвахме заедно с фондацията на страдащите от аутизъм в една благотворителна кампания и гледахме един филм.
Това беше една невероятна история за дете, страдащо от аутизъм и там наистина беше показано по много хубав начин, че няма невъзможни неща. Беше ли и за теб така?
Светът, в който влизаш чрез ролята си е съвсем различен и зрителите ще видят една съвсем различна Берен Саат. Как виждаш нещата от другата страна?
Берен: За мен този филм беше много интересно приключение.
Преживявайки тези дни, аз почувствах тези емоции, напрежение, болка.
Даже не мога да опиша всичко, което изпитах. Понякога наистина слез заснемането на сцените имахме нужда да останем за малко насаме със себе си. Понякога забравяхме, че просто разказваме една история, сякаш действително изпитвахме болка. За мен като човек това беше едно много различно преживяване, тоест сякаш в мислите ми се отвори нов прозорец. Когато не виждаш, ти знаеш че имаш крака и просто си купуваш чорапи.
Но когато виждаш, ти искаш да си купиш чорапи с цветчета или с панделка или такива каквито си видял в списанията. Тоест, искаш повече.
Бих казала, че вече ми е малко по-лесно. Когато гледаш отстрани, каквото и да си видял отстрани и колкото и да се опитваш да разбереш, има нещо което те спира.
Сега можах да видя как изглеждат нещата от другата страна и ми стана много мъчно.
Мога обаче да кажа, че всичко това ми повлия много добре.
Журналистка: Казах ви и по-рано, че когато гледат филма зрителите с радост ще пролеят сълзите си.
Не ми казвайте, че това е странно, вие също ще се почувствате така.
Вие можете ли да ми обясните нещо за този език на жестовете. Така ефектно го използвахте.
Аз гледах филма заедно с един човек, който много добре знае този език и той ми каза, че Берен се справя без никаква грешка. Това е много трудно.
Берен: Тук трябва да споменем Ерджуман Танендер. Заедно с него ние проведохме усилена подготовка, той ни учеше на този език и непрекъснато беше до нас на снимачната площадка. Ако правехме някаква дори малка грешка, той веднага ни поправяше: „ето така, а не така” или „така ще бъде много по-добре”. Казваше ни: „това беше по-рязко, трябва да е по-меко”.Той ни научи как да говорим чрез чувствата си.
Интересно е това, че след като прекарахме толкова много време заедно, постепенно ние започнахме да разбираме етимологията на жестовете.
Журналистка: Значи си започнала повече да разсъждаваш и така си разбирала по-добре случващото се?
Берен: Няколко седмици след започване на обучението, ние вече можехме да си говорим по този начин, вече знаехме по около 100-150 думи.
Журналистка: Това е удивително!
У.Ю. На снимките при нас идваха глухонеми хора, които ни снимаха. Те бяха разбрали за филма.
И изведнъж аз осъзнах, че аз действително разговарям с тях чрез езика на жестовете. Мисля, че това е много важно, защото ти научаваш нещо, заради целта, която имаш. Но когато разбираш че това може да ти е от полза, че ти служи за нещо, нещата са различни. От обикновена игра, това се превръща в инструмент. Ти говориш на друг език и по този начин даваш израз на своите емоции.
Журналистка: Това е още една страна от действителността. Искам още веднъж да ви поздравя. Не знам още колко минути ни остават. Ние водим един много интересен и приятен разговор. Много добре, имаме още малко време.
У.Ю. Страхотно, ние ще бъдем тук до сутринта.
Журналистка: Нека ни разкаже нещо Мелис- единственото дете сред толкова възрастни тази вечер. Знам, че ти имаш опит, но какво е да снимаш филм? Г-н Угур, на мен ми е много интересно как протичат снимките с деца. Разкажи ни, Мелис?
У.Ю. Но Мелис вече не е дете!
Журналистка: Не е дете?
Мелис, трудно ли беше?
Айча: Мелис, съгласна ли си с това?
У.Ю. Между вас двамата има хубав диалог ,разкажи за това.
Журналистка: Мелис, ти сега ще държиш микрофона на г-н Угур.
У.Ю. Ние много се сближихме по време на работата си заедно.
Мелис стана една от нас. Искам да кажа, че когато погледнеш в очите това момиче, вместо дете виждаш нещо друго. Виждаш нейният ум.
Мелис много се разчувства, когато приключиха снимките.
Майка й я попита: „Защо се разстрои толкова?”, а тя отговори. „Мамо, ти не знаеш как ме гледат те!”.
И тя ни гледаше така, беше взаимно.
Тя ще стане интериорен дизайнер, защото има талант за това. Мисля, че тя няма цели свързани с актьорството, поне на този етап. Но аз мисля…
Журналистка: Не говорете така, г-н Угур.
У.Ю. Когато порасне, ще се срещнем отново.
Ние вече играем заедно в един сериал- „Aramizda kalsin”.
Търсех точно такова момиче. При актьорите има едни такъв израз:
все ще намерим някъде, но аз не го харесвам. И къде ще намериш?
Журналистка: Ето защо е толкова лесно.
У.Ю. Трябва да разговаряш, да гледаш добре.
Ние имаме една обща сцена- тя тича и се убожда на един трън.
Казах й: Мелис, можем първо да направим проба.
А тя отговори: Батко, може да не намерим друг трън.
Журналистка: Наистина ли?
И така ли заснехте сцената?
У.Ю. Да, и беше много добре изиграна.
Журналистка: Разкажете ни за Мелис.
У.Ю. Мелис всичко знае.
Каквото и да говорим, актрисите на нейната възраст в очите на зрителите може би са едни палави момиченца. Но Мелис не е такава, съвсем различна е.
Журналистка: Вместо детето говорим ние.
Нека да чуем Мелис.
Аз имам син малко по-голям от теб.
Когато се роди аз забелязах,че той се развива по-бързо не само от мен, но и от брат си.
Сякаш всяко ново поколение става по-зряло, по-осъзнато.
Това наистина е възможност да вървиш напред и Мелис очевидно е осъзнала това.
Много се радвам, че Мелис ни е на гости. А ти щастлива ли си да бъдеш актриса, доволна ли си от работата си?
Мелис: Много съм щастлива.
Журналистка: Не ти ли беше тежко. По колко часа продължаваха снимките?
Мелис: Понякога беше трудно, разбира се, но ние много се трудихме.
Много усилия положихме и със батко Синан. На сета преди да започнат снимките също много работихме.
Журналистка: Сигурно много си работила върху това погледът ти да изглежда като на сляпо момиче?
Мелис: Да, много работихме върху това. Например, за да науча как се чувства едно сляпо момиче, аз ходех из стаята със затворени очи.
Журналистка: Наистина ли, това е невероятно!
Подобен въпрос искам да задам и на Берен.
Колко време ти отне, за да се почувстваш като човек, който не вижда, не чува и не може да говори?
Берен: Даже не мога да кажа колко, просто един ден разбрах, че това се е случило.
Журналистка: Както вие казвате, това не става за определено време, то е процес.
Берен: Ние не разполагахме с много време.
Журналистка: Мога да го предположа.
Берен: След приключване на сезона на сериала и малка ваканция, ние започнахме интензивна работа, но ние се стараехме да работим доста стегнато и бързо.
Устроихме си лагер на острова, Мелис също беше там с нас.
Журналистка: Островът ми се стори много красив. Така ли е?
Айча: Да, много е красиво там.
Берен: Както вече казах ,в началото започнахме да работим доста интензивно, сериозно се обучавахме в езика на жестовете и т.н.
Упражнявахме се. Но разбрах какво ми предстои чак когато отидох на снимачната площадка.
Журналистка: Тази страна на вашата работа за нас е трудно да разберем. За съжаление вече сме към края на предаването. Искам да кажа, че Хазар говори много малко тази вечер, но във филма също е така. Струва ми се, че Хазар остава малко на втори план, но може би най-силните и запомнящи се думи ще бъдат нейни.
От една страна е сериала, от друга киното. Вие сте млада актриса, как се чувствате?
Аз мисля, че Ви провървя, а Вие как мислите?
Хазар: Несъмнено аз мисля същото, наистина ми провървя.
И сериала и цялата ми работа досега като актриса.
Но точно този екип е много важен за мен.
Работих с прекрасни и дружелюбни хора.
Берен: Беше ни много весело заедно.
Журналистка: Много трудно ще ви повярваме, че сте се веселили.
Хазар: Затова аз бях много спокойна.
Журналистка: Прекрасно, радвам се да го чуя.
Тургай: Ние много съжаляваме, че общата ни работа приключи.
Айча: Да,така е. Снимките ми липсват.
Журналистка: Г-н Тургай, нека чуем последни думи от Вас.
Тургай: Много е важно, че сега сме тук заедно по повод филма, над който работихме заедно.
Това са последните думи от нас, сега наред са зрителите. Те ще говорят.
Надявам се този филм да мине от ухо на ухо, от език на език, от очи на очи.
Журналистка: И да помогне нещо да се промени.
И много хора да говорят за това… Айча?
Айча: Надявам се, че този филм ще позволи на хората да възприемат инвалидите по друг начин и ще им даде надежда. Надявам се действително този филм да се възприеме като път от черното към бялото. Дай Боже и в живота си да можем да помагаме това да се случва!
Журналистка: Надявам се,аз също мисля така.
Мелис,щастлива ли си? Завършваме.
Мелис: Много съм щастлива! Получи се страхотен филм.
Журналистка: Наистина е така, аз мисля същото.
Г-н Угур, какво ще кажете накрая.
У.Ю. Прекарахме много хубаво това време.
Вече ми е мъчно за снимките. За тези времена ще тъгувам повече отколкото друг път.
Искам да благодаря на всички актьори. Всички положиха много големи усилия.
Хубаво е, че накрая получиха удовлетворение. Много плакахме и много се веселихме през това време. Дано филмът има добър късмет!
Искам да кажа още нещо. Не, не мога да го кажа…
Журналистка: Моля ви, не прекъсвайте /не спирайте дотук/!
У.Ю. Не, вече не искам.
Журналистка: Аз пък много искам.
У.Ю. Добре, този филм е за … Гизем!
Журналистка: Много емоционален момент!
Берен: Аз мога да кажа следното: В моят живот е така- гледам някой любим филм, а когато свърши докато текат надписите, стоя в кинозалата и размишлявам за живота си.
Това за мен лично означава, че филма е постигнал целта си.
Искам и този филм да подейства така на хората, които ще го гледат.
Не знам от каква страна ще погледнат те на тази история, но бих искала и те да се обърнат към самите себе си.
Журналистка: Вие сте свършили прекрасна работа. Браво на вас, бъдете здрави!
Пожелавам успех на филма!
Така завършва нашето предаване.
На 25 октомври „Моят свят” ще е на големия екран.
Хубав ден на всички!
Днес ден ще е хубав за феновете на Берен Саат.
Тази вечер ще можем да гледаме „Моят свят" и с бг субтитри.
Спомням си колко вълнения преживяхме тук заедно по време на премиерата и колко дълго чакахме този филм. Сега докато го гледах много плаках, като го превеждах пак, особено втората част на филма.
Днес срещнах при рускините едно видео от премиерата и се сетих,че го бях превеждала. Потърсих го и го прочетох отново. Сега ми се стори още по-интересно, затова ще го споделя отново с вас. След като вече съм изгледала филма, някои неща ги видях с други очи. И пак си поплаках…
Ето видеото на руски език.
http://vk.com/video-55257822_166357516
И превода:
Журналистка: Казваме ви добър вечер от студиото на предаването „Ден и нощ”.
Драги зрители, тази сутрин ние гледахме един филм и през цялото време не можехме да сдържаме сълзите си. Той остави толкова дълбока следа в нас, че ние отново сме тук, за да поговорим за този много специален филм.
Драги зрители, ще поговорим за „Моят свят", който официално излиза на голям екран на 25 октомври. Тази вечер ще се състои премиерата му, а предпремиерата имахме възможност да проследим в приятната компания на екипа на „Моят свят”.
Прекрасните Берен Саат, Угур Юджел, малката Мелис Мутлуч, Айча Бингюл, Тургай Кантюрк и Хазар Ергючлу. Добре дошли в предаването „Ден и нощ”! Сигурно се вълнувате, защото остана съвсем малко време до срещата на филма със зрителите и затова аз много ви благодаря, че отделихте от времето си. Тази сутрин аз имах възможност да гледам филма и все още съм под влияние на впечатленията си от него. Ако по време на разговора ни не мога да сдържа сълзите си, моля да ми простите.
Г-н Угур, вие сте и режисьор на филма, затова искам да започна с Вас нашия разговор.
Това е една история, която вече е била екранизирана, но тя е една много въздействаща история. Неизбежно е в началото да се задават въпроси защо снимате отново тази история. Но след като видях филма, аз бих казала, че тя е толкова силна, че може да бъде снимана много пъти. Все пак искам да Ви попитам, с какво тя трогна лично Вас в самото начало?
У.Ю. Аз съм човек, чието детство е минало в гледане на филми-„Йешилджам” /старите турски филми/. Когато видях това си казах,че тази история много ми подхожда. Помислих си, че тя може да впечатли и зрителите.
От друга страна в нашата страна навсякъде по света много малко се говори за хората с увреждания и много рядко ги показват.
Журналистка: Според нашите разбирания те са противоположната страна на живота.
У.Ю. Ако трябва да бъда честен, в самото начало ме заинтригува драматизма на историята и си помислих, че много ми се работи върху нещо такова.
В „Йешилджам” имаше филми за богати семейства, имаше също и големи драми.
Тази история е не по-малко драматична. По отношение на новите проекти, аз не съм човек с много идеи, но когато моят приятел Ураш Гюнеш и сина му Джан поискаха да направим този филм и аз веднага казах да, това е правилният избор, ще го направим. После и Ерол Авджъ прие да участва, а аз започнах да разговарям с актьорите. Когато и те се съгласиха да участват, проектът видя бял свят.
Журналистка: Искам да поговорим за самата история, но е трудно да се обясни с думи нещо, което трябва да се преживее, да се види. Трудно е дори да си представим себе си на мястото им, наистина много трудни персонажи.
Да поговорим за учителя Махир и Ела. Ела е Берен Саат, а Махир сте Вие.
Те двамата имат силна връзка помежду си. Ела е негова ученичка, Ела е инвалид, тя не чува и не вижда. Точно когато възнамеряват да я изпратят в психиатрична болница, тя среща Махир, който действително се интересува от нея и двамата започват обща борба.
Кое е онова,което толкова силно ги сближава според Вас, опишете ни тяхната връзка?
У.Ю. Аз ли да разкажа?
Журналистка: Въпросът е към вас двамата-Берен и г-н Угур.
У.Ю. Нека Берен да отговори.
Берен: Всъщност е точно както Вие обяснихте- не е възможно да се опише с думи, трябва да се преживее и т.н. В началото в главата ми имаше някакъв образ, но играейки ролята аз разбрах, че не е както съм си го представяла. Говорейки за връзката между нас, трябваше да си отговорим на въпроса ”какво е живота за мен?” и „какво най-много всичко ме свърза с живота?” За Ела учителя Махир е точно това. Всичко, което й е необходимо за да съществува, цялата й връзка със света, нейните чувства, спомени, мечти и всичко останало. Цялата си връзка с околния свят тя осъществява чрез учителя Махир. Затова той е целият живот на Ела..
Журналистка: Той е и нейната последна надежда, нали?
А за него нещата също ли са такива?
У.Ю. Да, да.
Той е неудачник,алкохолик, пропаднал тип.
Сестра му е била като Ела, но за съжаление тя е умряла между студените стени на психиатричната болница. Така че за него това също е последна надежда, той направо крещи…
Журналистка: Тоест той също се бори за съществуване?
У.Ю. Да, така е.
Това може да се случи на всеки. Това е една история на успеха.
Искам да кажа още нещо. Струва ми се,че такова е отношението не само към инвалидите,
но и към хората с умствени увреждания.
Журналистка: Трябва да кажем, че за зрителите се отваря врата към един нов свят.
Правите го Вие, скъпата Мелис- нашата малка актриса и Берен Саат.
Ние вече разговаряхме за това с Айча ,че актьорството даже не се нуждае от много думи . Мелис ни показва точно такава игра. Мелис, разкажи ни какво преживя? Как успя да те заинтригува този филм?
Мелис: Още в началото по време на пробните снимки, аз много се вълнувах.
После започнах да разбирам как се чувстват хората с увреждания.
Журналистка: Трудно ли беше?
Мелис: Да.
Журналистка: Сега, когато срещнеш дете-инвалид гледаш ли на него по друг начин?
По-лесно ли ти е да се приближиш до него?
Мелис: Да, още повече, че вече разбирам как се чувства то.
Макар и в малка степен, разбрах какво преживяват тези хора.
Сега когато ги срещам, се отнасям по-внимателно към тях, отколкото преди.
Старая се да ги разбирам.
Журналистка: Знаеш ли, ти си удивителна и аз искам специално да те поздравя!
Ние с Айча Бингюл напоследък доста често се срещаме, даже миналата седмица бяхме пак заедно. Всъщност аз много обичам да споделям вълненията й, затова ще ви кажа нещо. Говорихме си с нея малко за филма, тя не искаше да ми разказва много, но ми каза, че винаги е искала да работи с Угур Юджел. Как се чувстваш сега, нали искаше да бъдеш точно на това място?
Айча: Да, ние прекарахме много добре заедно времето си, но пътят на филма започва сега. Още от сутринта много се вълнувам. Ето,ти си гледала вече филма,а аз още не съм.
Журналистка: Сега аз се вълнувам даже повече от теб.
Мисля, че зрителите ще се развълнуват още повече.
Айча: Надявам се нашата работа, която ние свършихме с любов и разбиране наистина да се е получила добре. Аз имам безгранично доверие в този екип. Винаги съм била щастлива да бъда с тях и да работим заедно. Надявам се отново да имаме възможност да работим заедно.
Журналистка: Мисля, че точно така ще стане.
Нека поговорим за г-жа Хандан.
Драги зрители, в този филм е много важно да се обясни какво чувства семейството на детето инвалид. Мисля, че е важно да се обърне внимание и на това.
Айча: Хандан се явява важен фактор за връзката между Ела и учителя Махир.
Тоест, Хандан запалва искрата със своята готовност да се бори и като майка се оказва въвлечена в това дело. Угур ми каза нещо предварително за ролята- нещо за което много мислих и към което се връщах след това. При раждането се разрязва пъпната връв, но между Ела и майка й тази връзка никога няма да бъде прекъсната.
Бих казала, че всичките ми майчински чувства, мислите ми за тази роля произтичат от тези думи. И ако съм могла това, което чувствам да го предам на зрителите, бих била много щастлива. Ако трябва да говорим за труден период от време, то това е този период, когато детето инвалид бива скривано от другите.
Ако трябва да говорим за образованието и възможностите, които им се предоставят, то сега нещата са вече по-различни оттогава. По онова време, за да изпратиш детето си в чужбина, трябва семейството да е достатъчно богато. Хандан продължава да храни надежда и да се бори въпреки всичко, дори въпреки мъжа си.
Журналистка: Това е една много трудна страна на нещата.
Разговорът стигна до другата гледна точка.
Г-н Тургай играе ролята на бащата на Ела.
Аз веднага прехвърлям разговора към Вас.
Тургай: Разбира се, проблемът с инвалидите е социален въпрос.
Но това е филм, който обяснява без какво тези въпроси не могат да се решат.
Когато узнаеш за тези ограничения, започваш да преживяваш всичко вътре в семейството, не търсиш решението навън. Има и една друга страна-нетърпимостта към инвалидите.
Журналистка: Всъщност ние се сблъскваме и в живота с това.
Повечето майки защитават своите деца инвалиди.
Но въпреки, че са заедно с тях, бащите по-трудно приемат това.
Тургай: Мъжете са по нетърпими по тези и много други въпроси.
У.Ю. Мъжете понякога виждат това като вина на майката и казват, че това не може да е тяхното дете.
Журналистка: Просто искат да се гордеят с децата си.
Тургай: Да, но когато видят, че нещата се случват и има подобрение, те започват да ги защитават и тази тяхна тъмна страна започва да просветлява.
У.Ю. Да, той се променя.
Тургай: Всеки персонаж има своя тъмна страна. Но всички са обединени от общия път
и заедно с Ела излизат от тъмнината и опознават света.
Журналистка: Тоест, черното може да стане бяло.
Тургай: Надявам се и зрителите да преживеят такова просветление.
Както каза Угур, това се отнася не само за инвалидите, но и за хората с умствени увреждания.
Журналистка: Да, това е много важно.
Като споменахме за тъмната страна на актьора, какво преживя Хазар?
Ще го кажа така- никога не съм се замисляла какво чувстват братята и сестрите на хората с увреждания, Хазар. До определен момент зрителите няма да осъзнават какво точно изпитваш ти. И ти го осъзнаваш, нали?
Хазар: Да, така е. Това увеличи още повече желанието ми да играя в този филм.
Оставяйки я на втори план, семейството прави Айла нещастна и поддаваща се на стреса.
Тя също изминава своя път от тъмнината към светлината заедно с Ела и учителя Махир.
В крайна сметка успява да се избави от срама /вината/, която изпитват братята и сестрите на децата инвалиди.
Айча: Всъщност майката и бащата имат вина за това.
Те по-късно обръщат внимание на това.
Журналистка: Но това не е ли неизбежно?
Айча: Разбира се, това е инстинктивно. Те са съсредоточени върху грижите за детето, което има ограничения и без да искат пренебрегват другите си деца.
Но в един момент получават неочакван удар и забелязват това.
Тургай: Ела има много големи ограничения, които постепенно променят структурата на семейните взаимоотношения. За да я опазят, всички членове на семейството се налага да полагат усилия. И всяко усилие създава повече напрежение, както се случва например с бащата.
Журналистка: Берен, когато гледах филма си спомних за онази вечер, която проведохме заедно с теб, посветена на страдащите от аутизъм. Ние участвахме заедно с фондацията на страдащите от аутизъм в една благотворителна кампания и гледахме един филм.
Това беше една невероятна история за дете, страдащо от аутизъм и там наистина беше показано по много хубав начин, че няма невъзможни неща. Беше ли и за теб така?
Светът, в който влизаш чрез ролята си е съвсем различен и зрителите ще видят една съвсем различна Берен Саат. Как виждаш нещата от другата страна?
Берен: За мен този филм беше много интересно приключение.
Преживявайки тези дни, аз почувствах тези емоции, напрежение, болка.
Даже не мога да опиша всичко, което изпитах. Понякога наистина слез заснемането на сцените имахме нужда да останем за малко насаме със себе си. Понякога забравяхме, че просто разказваме една история, сякаш действително изпитвахме болка. За мен като човек това беше едно много различно преживяване, тоест сякаш в мислите ми се отвори нов прозорец. Когато не виждаш, ти знаеш че имаш крака и просто си купуваш чорапи.
Но когато виждаш, ти искаш да си купиш чорапи с цветчета или с панделка или такива каквито си видял в списанията. Тоест, искаш повече.
Бих казала, че вече ми е малко по-лесно. Когато гледаш отстрани, каквото и да си видял отстрани и колкото и да се опитваш да разбереш, има нещо което те спира.
Сега можах да видя как изглеждат нещата от другата страна и ми стана много мъчно.
Мога обаче да кажа, че всичко това ми повлия много добре.
Журналистка: Казах ви и по-рано, че когато гледат филма зрителите с радост ще пролеят сълзите си.
Не ми казвайте, че това е странно, вие също ще се почувствате така.
Вие можете ли да ми обясните нещо за този език на жестовете. Така ефектно го използвахте.
Аз гледах филма заедно с един човек, който много добре знае този език и той ми каза, че Берен се справя без никаква грешка. Това е много трудно.
Берен: Тук трябва да споменем Ерджуман Танендер. Заедно с него ние проведохме усилена подготовка, той ни учеше на този език и непрекъснато беше до нас на снимачната площадка. Ако правехме някаква дори малка грешка, той веднага ни поправяше: „ето така, а не така” или „така ще бъде много по-добре”. Казваше ни: „това беше по-рязко, трябва да е по-меко”.Той ни научи как да говорим чрез чувствата си.
Интересно е това, че след като прекарахме толкова много време заедно, постепенно ние започнахме да разбираме етимологията на жестовете.
Журналистка: Значи си започнала повече да разсъждаваш и така си разбирала по-добре случващото се?
Берен: Няколко седмици след започване на обучението, ние вече можехме да си говорим по този начин, вече знаехме по около 100-150 думи.
Журналистка: Това е удивително!
У.Ю. На снимките при нас идваха глухонеми хора, които ни снимаха. Те бяха разбрали за филма.
И изведнъж аз осъзнах, че аз действително разговарям с тях чрез езика на жестовете. Мисля, че това е много важно, защото ти научаваш нещо, заради целта, която имаш. Но когато разбираш че това може да ти е от полза, че ти служи за нещо, нещата са различни. От обикновена игра, това се превръща в инструмент. Ти говориш на друг език и по този начин даваш израз на своите емоции.
Журналистка: Това е още една страна от действителността. Искам още веднъж да ви поздравя. Не знам още колко минути ни остават. Ние водим един много интересен и приятен разговор. Много добре, имаме още малко време.
У.Ю. Страхотно, ние ще бъдем тук до сутринта.
Журналистка: Нека ни разкаже нещо Мелис- единственото дете сред толкова възрастни тази вечер. Знам, че ти имаш опит, но какво е да снимаш филм? Г-н Угур, на мен ми е много интересно как протичат снимките с деца. Разкажи ни, Мелис?
У.Ю. Но Мелис вече не е дете!
Журналистка: Не е дете?
Мелис, трудно ли беше?
Айча: Мелис, съгласна ли си с това?
У.Ю. Между вас двамата има хубав диалог ,разкажи за това.
Журналистка: Мелис, ти сега ще държиш микрофона на г-н Угур.
У.Ю. Ние много се сближихме по време на работата си заедно.
Мелис стана една от нас. Искам да кажа, че когато погледнеш в очите това момиче, вместо дете виждаш нещо друго. Виждаш нейният ум.
Мелис много се разчувства, когато приключиха снимките.
Майка й я попита: „Защо се разстрои толкова?”, а тя отговори. „Мамо, ти не знаеш как ме гледат те!”.
И тя ни гледаше така, беше взаимно.
Тя ще стане интериорен дизайнер, защото има талант за това. Мисля, че тя няма цели свързани с актьорството, поне на този етап. Но аз мисля…
Журналистка: Не говорете така, г-н Угур.
У.Ю. Когато порасне, ще се срещнем отново.
Ние вече играем заедно в един сериал- „Aramizda kalsin”.
Търсех точно такова момиче. При актьорите има едни такъв израз:
все ще намерим някъде, но аз не го харесвам. И къде ще намериш?
Журналистка: Ето защо е толкова лесно.
У.Ю. Трябва да разговаряш, да гледаш добре.
Ние имаме една обща сцена- тя тича и се убожда на един трън.
Казах й: Мелис, можем първо да направим проба.
А тя отговори: Батко, може да не намерим друг трън.
Журналистка: Наистина ли?
И така ли заснехте сцената?
У.Ю. Да, и беше много добре изиграна.
Журналистка: Разкажете ни за Мелис.
У.Ю. Мелис всичко знае.
Каквото и да говорим, актрисите на нейната възраст в очите на зрителите може би са едни палави момиченца. Но Мелис не е такава, съвсем различна е.
Журналистка: Вместо детето говорим ние.
Нека да чуем Мелис.
Аз имам син малко по-голям от теб.
Когато се роди аз забелязах,че той се развива по-бързо не само от мен, но и от брат си.
Сякаш всяко ново поколение става по-зряло, по-осъзнато.
Това наистина е възможност да вървиш напред и Мелис очевидно е осъзнала това.
Много се радвам, че Мелис ни е на гости. А ти щастлива ли си да бъдеш актриса, доволна ли си от работата си?
Мелис: Много съм щастлива.
Журналистка: Не ти ли беше тежко. По колко часа продължаваха снимките?
Мелис: Понякога беше трудно, разбира се, но ние много се трудихме.
Много усилия положихме и със батко Синан. На сета преди да започнат снимките също много работихме.
Журналистка: Сигурно много си работила върху това погледът ти да изглежда като на сляпо момиче?
Мелис: Да, много работихме върху това. Например, за да науча как се чувства едно сляпо момиче, аз ходех из стаята със затворени очи.
Журналистка: Наистина ли, това е невероятно!
Подобен въпрос искам да задам и на Берен.
Колко време ти отне, за да се почувстваш като човек, който не вижда, не чува и не може да говори?
Берен: Даже не мога да кажа колко, просто един ден разбрах, че това се е случило.
Журналистка: Както вие казвате, това не става за определено време, то е процес.
Берен: Ние не разполагахме с много време.
Журналистка: Мога да го предположа.
Берен: След приключване на сезона на сериала и малка ваканция, ние започнахме интензивна работа, но ние се стараехме да работим доста стегнато и бързо.
Устроихме си лагер на острова, Мелис също беше там с нас.
Журналистка: Островът ми се стори много красив. Така ли е?
Айча: Да, много е красиво там.
Берен: Както вече казах ,в началото започнахме да работим доста интензивно, сериозно се обучавахме в езика на жестовете и т.н.
Упражнявахме се. Но разбрах какво ми предстои чак когато отидох на снимачната площадка.
Журналистка: Тази страна на вашата работа за нас е трудно да разберем. За съжаление вече сме към края на предаването. Искам да кажа, че Хазар говори много малко тази вечер, но във филма също е така. Струва ми се, че Хазар остава малко на втори план, но може би най-силните и запомнящи се думи ще бъдат нейни.
От една страна е сериала, от друга киното. Вие сте млада актриса, как се чувствате?
Аз мисля, че Ви провървя, а Вие как мислите?
Хазар: Несъмнено аз мисля същото, наистина ми провървя.
И сериала и цялата ми работа досега като актриса.
Но точно този екип е много важен за мен.
Работих с прекрасни и дружелюбни хора.
Берен: Беше ни много весело заедно.
Журналистка: Много трудно ще ви повярваме, че сте се веселили.
Хазар: Затова аз бях много спокойна.
Журналистка: Прекрасно, радвам се да го чуя.
Тургай: Ние много съжаляваме, че общата ни работа приключи.
Айча: Да,така е. Снимките ми липсват.
Журналистка: Г-н Тургай, нека чуем последни думи от Вас.
Тургай: Много е важно, че сега сме тук заедно по повод филма, над който работихме заедно.
Това са последните думи от нас, сега наред са зрителите. Те ще говорят.
Надявам се този филм да мине от ухо на ухо, от език на език, от очи на очи.
Журналистка: И да помогне нещо да се промени.
И много хора да говорят за това… Айча?
Айча: Надявам се, че този филм ще позволи на хората да възприемат инвалидите по друг начин и ще им даде надежда. Надявам се действително този филм да се възприеме като път от черното към бялото. Дай Боже и в живота си да можем да помагаме това да се случва!
Журналистка: Надявам се,аз също мисля така.
Мелис,щастлива ли си? Завършваме.
Мелис: Много съм щастлива! Получи се страхотен филм.
Журналистка: Наистина е така, аз мисля същото.
Г-н Угур, какво ще кажете накрая.
У.Ю. Прекарахме много хубаво това време.
Вече ми е мъчно за снимките. За тези времена ще тъгувам повече отколкото друг път.
Искам да благодаря на всички актьори. Всички положиха много големи усилия.
Хубаво е, че накрая получиха удовлетворение. Много плакахме и много се веселихме през това време. Дано филмът има добър късмет!
Искам да кажа още нещо. Не, не мога да го кажа…
Журналистка: Моля ви, не прекъсвайте /не спирайте дотук/!
У.Ю. Не, вече не искам.
Журналистка: Аз пък много искам.
У.Ю. Добре, този филм е за … Гизем!
Журналистка: Много емоционален момент!
Берен: Аз мога да кажа следното: В моят живот е така- гледам някой любим филм, а когато свърши докато текат надписите, стоя в кинозалата и размишлявам за живота си.
Това за мен лично означава, че филма е постигнал целта си.
Искам и този филм да подейства така на хората, които ще го гледат.
Не знам от каква страна ще погледнат те на тази история, но бих искала и те да се обърнат към самите себе си.
Журналистка: Вие сте свършили прекрасна работа. Браво на вас, бъдете здрави!
Пожелавам успех на филма!
Така завършва нашето предаване.
На 25 октомври „Моят свят” ще е на големия екран.
Хубав ден на всички!
Моят свят - бг превод
http://asi-bg.net/details.php?id=11727
http://escape-bg.net/torrents-details.php?id=19098
http://vbox7.com/play:142b34f29d
http://vbox7.com/play:6b47b96c9b
http://vbox7.com/play:14e14ac7ab
Благодаря на *Дъга за бързия и страхотен превод
http://asi-bg.net/details.php?id=11727
http://escape-bg.net/torrents-details.php?id=19098
http://vbox7.com/play:142b34f29d
http://vbox7.com/play:6b47b96c9b
http://vbox7.com/play:14e14ac7ab
Благодаря на *Дъга за бързия и страхотен превод
Поздравления за желанието и безценния ви труд да ни дарите със светкавичен превод на новия филм-шедьовър с любимата ни Берен
Здравейте,момичета 
.Май попаднах на страхотна новина. 
Другата седмица се очаква да излезе новата серия на Интикам с превод на руски 
Дано да е така,защото мисля,че много се забави този път(или поне на мен така ми се стори). 
Хубав уикенд от мен 
http://vk.com/berensaatofficial
.Май попаднах на страхотна новина. Другата седмица се очаква да излезе новата серия на Интикам с превод на руски Дано да е така,защото мисля,че много се забави този път(или поне на мен така ми се стори). Хубав уикенд от мен
http://vk.com/berensaatofficial
]Здравеите,момичета!
Призори изгледах ,,Моят свят"-човешка разтърсваща драма в едно семейство и победа и сила на човешкия дух. Кастингът е много точен,играта на артистите-невероятна .Берен може да изиграе всяка роля-талантлива,красива,нежна,чувствена и толкова крехка...Благодаря за превода !
Призори изгледах ,,Моят свят"-човешка разтърсваща драма в едно семейство и победа и сила на човешкия дух. Кастингът е много точен,играта на артистите-невероятна .Берен може да изиграе всяка роля-талантлива,красива,нежна,чувствена и толкова крехка...Благодаря за превода !
ПРИВЕТ!
Честит Лазаровден! 
Бъдете здрави и щастливи!
Много ми липса сериала и затова си поиграх малко и направих едно клипче с кадри от 31 епизод и песента на Джемре. Превода може да не е съвсем точен, защото е от няколко езика, но се надявам да ми простите.
http://www.vbox7.com/play:11c4c7ba82
Отново информация в пресата, че „Интикам“ е закупен и ще се излъчва в България.
По принцип не се доверявам на информации, за които не са посочени източниците, но много ми се иска да е вярно.
http://serialiofbg.blogspot.com/2014/04/2.html
Хубава събота!
Честит Лазаровден!
Бъдете здрави и щастливи!
Много ми липса сериала и затова си поиграх малко и направих едно клипче с кадри от 31 епизод и песента на Джемре. Превода може да не е съвсем точен, защото е от няколко езика, но се надявам да ми простите.
http://www.vbox7.com/play:11c4c7ba82
Отново информация в пресата, че „Интикам“ е закупен и ще се излъчва в България.
По принцип не се доверявам на информации, за които не са посочени източниците, но много ми се иска да е вярно.
http://serialiofbg.blogspot.com/2014/04/2.html
Хубава събота!
Аз пък не искам да го купува БГ телевизия. Започват едни ужасяващи дублажи , направо да му се приплаче на човек , убиват половината ефект на филма, забиват епизодите с тъпи реклами и епизода е по 40 минути - превърнат типична сапунка без никакъв финал и за капак се борят за права и унищожават труда на хората , които са превеждали и качвали субтитри ...Те не са сънували например от тъпото БТВ или Нова или която и да е смахната БГ телевизия , че е съществувал такъв сериал , а ние тук сме изгледали по 2-3 сезона и те накрая ще го купят за без пари и не виждам кой освен бабите , които искат дублаж , че не виждат ще им гледа унищожените и остаряли вече сериали !