От София към по-малкия и далечен град

Ох, не знам, бонбон, не знам, ми ако иде в тоя пусти Добрич и я перне керемида по главата! Трябва си да се обмисли, как!  И в тоя призрачен град дето лекарите са селските бръснари и за упойка ти дават една ракия да удариш, па тва 3-де и на картинка не са виждали... Направо не знам как ще оцелеете там, не знам...

Здравейте,

Ето, че дойде времето и аз да пиша в раздела. Няма да ми е лесно, затова моля да вземете темата ми насериозно и който реши да пише в нея, нека се опита да вникне наистина в проблема... Благодаря ви.

С ММ сме от средно голям град, който се намира близо до един от най-големите градове в България, далеч от столицата. Живеем в София от няколко години. Аз от повече, тъй като учих тук и си намерих хубава и доходоносна работа. Тъй като упорито отказвах да се преместя в града, от който съм, за да бъда заедно с ММ, дори и без да го карам, той напусна своята доходоносна работа там и дойде при мен. Знам, че не му е било лесно. Сега вече знам...

Истината е обаче, че така и не успя да се установи тук, да се почувства сигурен и да започне да мисли за бъдещето ни именно тук. Не успя да си намери работа, която да му носи същите пари, както там, откакто се събрахме в София винаги аз съм изкарвала повече. Живеем добре. Истината е, че сме наистина щастливи заедно, вече доста време, но виждам, че животът в столицата му тежи, че иска да се върнем там, откъдето сме, да работи това, което работеше там, да ни издържа повече, отколкото сега, ако може така да се каже... Мястото му там го пазят, сравнително сигурно е, ако има нещо сигурно на този свят...

Аз от своя страна също винаги съм искала да живея там, но вече 10 години съм тук и... истината е, че ме е страх. Там нямам никакви контакти в средата, в която работя. Вярвам, че ще успея да си намеря работа, но няма да ми е лесно и някак си не ми се започва всичко отначало - тепърва да завързвам контакти, да се доказвам... От друга страна си мисля, че вече ни е време за дете (а и той го иска) и знам, че кариерата ми ще е на второ място, винаги съм го знаела.
Напоследък често говорим да се приберем. Виждам пламъка в очите му, когато си го представи. Казва, че ще ни е по-добре там и може би е прав. С неговите и с моите родители сме в перфектни отношения, знам, че ще ни подкрепят, а може би дори ще се радват. Там имаме апартамент, тук не, живеем под наем. Няма изгледи да имаме скоро, по-точно не ни е в плановете за близкото бъдеще. А ни се иска и на двамата да градим дом.

Не знам, сигурно звуча объркано... Вие бихте ли се преместили в по-малкия град при тези обстоятелства?     

Изобщо, проблем и казус толкова да няма в тая история,...

Зависи от много неща, ние се преместихме наложи се. Не беше за жалост за по-добро а се надявахме.

Ох, не знам, бонбон, не знам, ми ако иде в тоя пусти Добрич и я перне керемида по главата! Трябва си да се обмисли, как!  И в тоя призрачен град дето лекарите са селските бръснари и за упойка ти дават една ракия да удариш, па тва 3-де и на картинка не са виждали... Направо не знам как ще оцелеете там, не знам...

Тъй като упорито отказвах да се преместя в града, от който съм, за да бъда заедно с ММ, дори и без да го карам, той напусна своята доходоносна работа там и дойде при мен. Знам, че не му е било лесно. Сега вече знам...

Истината е обаче, че така и не успя да се установи тук, да се почувства сигурен и да започне да мисли за бъдещето ни именно тук. Не успя да си намери работа, която да му носи същите пари, както там, откакто се събрахме в София винаги аз съм изкарвала повече.

Като не провърви, не провърви, чудо голямо, ще се върне. Щом веднъж е успяла да се докаже, ще го направи пак, млада е още, няма 30 дори...

Условията за намиране на нова работа в момента не са като преди няколко години. И не се знае още колко време ще е така, като гледам положението с правителството, все повече затъваме. Никой не казва да не се мести, а да избере подходящия момент, защото връщането назад не е като зарязването на всичко и хващането на пътя.

Ще се върне с детето, да, наистина ми е интересно как ще се случи това и кой ще ги издържа, докато си стъпят на краката.
Много е лесно да си позитивен на чужд гръб, няма ти да изядеш голямата пръчка накрая

Толкова ли ти е трудно да си представиш, че за НЕЯ (не за теб, забележи, темата не е за теб) сега е подходящият момент, така го чувства и така иска да го направи.
Но ти не - не спираш цяла тема да й повтаряш какво тя била чувствала и какво тя била мислила, вадейки цитати от всяко нейно мнение. Наистина не разбирам какво целиш с това - приеми просто, че тя така иска и така е преценила, всяка страница й повтаряш, че е грешка и не е подходящият момент и ти какво би направила. И малоумна да беше, пак до сега със сигурност е разбрала какво ТИ смяташ по въпрос.