Здравейте,
Ето, че дойде времето и аз да пиша в раздела. Няма да ми е лесно, затова моля да вземете темата ми насериозно и който реши да пише в нея, нека се опита да вникне наистина в проблема... Благодаря ви.
С ММ сме от средно голям град, който се намира близо до един от най-големите градове в България, далеч от столицата. Живеем в София от няколко години. Аз от повече, тъй като учих тук и си намерих хубава и доходоносна работа. Тъй като упорито отказвах да се преместя в града, от който съм, за да бъда заедно с ММ, дори и без да го карам, той напусна своята доходоносна работа там и дойде при мен. Знам, че не му е било лесно. Сега вече знам...
Истината е обаче, че така и не успя да се установи тук, да се почувства сигурен и да започне да мисли за бъдещето ни именно тук. Не успя да си намери работа, която да му носи същите пари, както там, откакто се събрахме в София винаги аз съм изкарвала повече. Живеем добре. Истината е, че сме наистина щастливи заедно, вече доста време, но виждам, че животът в столицата му тежи, че иска да се върнем там, откъдето сме, да работи това, което работеше там, да ни издържа повече, отколкото сега, ако може така да се каже... Мястото му там го пазят, сравнително сигурно е, ако има нещо сигурно на този свят...
Аз от своя страна също винаги съм искала да живея там, но вече 10 години съм тук и... истината е, че ме е страх. Там нямам никакви контакти в средата, в която работя. Вярвам, че ще успея да си намеря работа, но няма да ми е лесно и някак си не ми се започва всичко отначало - тепърва да завързвам контакти, да се доказвам... От друга страна си мисля, че вече ни е време за дете (а и той го иска) и знам, че кариерата ми ще е на второ място, винаги съм го знаела.
Напоследък често говорим да се приберем. Виждам пламъка в очите му, когато си го представи. Казва, че ще ни е по-добре там и може би е прав. С неговите и с моите родители сме в перфектни отношения, знам, че ще ни подкрепят, а може би дори ще се радват. Там имаме апартамент, тук не, живеем под наем. Няма изгледи да имаме скоро, по-точно не ни е в плановете за близкото бъдеще. А ни се иска и на двамата да градим дом.
Не знам, сигурно звуча объркано... Вие бихте ли се преместили в по-малкия град при тези обстоятелства?
Ето, че дойде времето и аз да пиша в раздела. Няма да ми е лесно, затова моля да вземете темата ми насериозно и който реши да пише в нея, нека се опита да вникне наистина в проблема... Благодаря ви.
С ММ сме от средно голям град, който се намира близо до един от най-големите градове в България, далеч от столицата. Живеем в София от няколко години. Аз от повече, тъй като учих тук и си намерих хубава и доходоносна работа. Тъй като упорито отказвах да се преместя в града, от който съм, за да бъда заедно с ММ, дори и без да го карам, той напусна своята доходоносна работа там и дойде при мен. Знам, че не му е било лесно. Сега вече знам...
Истината е обаче, че така и не успя да се установи тук, да се почувства сигурен и да започне да мисли за бъдещето ни именно тук. Не успя да си намери работа, която да му носи същите пари, както там, откакто се събрахме в София винаги аз съм изкарвала повече. Живеем добре. Истината е, че сме наистина щастливи заедно, вече доста време, но виждам, че животът в столицата му тежи, че иска да се върнем там, откъдето сме, да работи това, което работеше там, да ни издържа повече, отколкото сега, ако може така да се каже... Мястото му там го пазят, сравнително сигурно е, ако има нещо сигурно на този свят...
Аз от своя страна също винаги съм искала да живея там, но вече 10 години съм тук и... истината е, че ме е страх. Там нямам никакви контакти в средата, в която работя. Вярвам, че ще успея да си намеря работа, но няма да ми е лесно и някак си не ми се започва всичко отначало - тепърва да завързвам контакти, да се доказвам... От друга страна си мисля, че вече ни е време за дете (а и той го иска) и знам, че кариерата ми ще е на второ място, винаги съм го знаела.
Напоследък често говорим да се приберем. Виждам пламъка в очите му, когато си го представи. Казва, че ще ни е по-добре там и може би е прав. С неговите и с моите родители сме в перфектни отношения, знам, че ще ни подкрепят, а може би дори ще се радват. Там имаме апартамент, тук не, живеем под наем. Няма изгледи да имаме скоро, по-точно не ни е в плановете за близкото бъдеще. А ни се иска и на двамата да градим дом.
Не знам, сигурно звуча объркано... Вие бихте ли се преместили в по-малкия град при тези обстоятелства?
Това не е лоша идея, ще опитам. 
), мобилни сме, имаме си кола. Т.е. ако ми се прииска приятен ресторант, 4D кино, разходки из мола... не е невъзможно, всъщност точно толкова достъпно ни е, колкото и в София. 
Така че стягай куфарите 