Е , звучиш като взела вече решение с всичките плюсове и минуси. Бях рязка , но си претеглят везните .Успех! 
- Публикувана: 6 ян. 2014, 16:43 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2015, 17:54 ч.
От София към по-малкия и далечен град
Четейки продължението разбирам, че авторката първо държи да сключат брак, след това да се правят опити за забременяване и дете?
Това отнема време...както насрочването и организирането на подобно събитие, така и опитите за дете. Може да стане веднага, може да се проточи във времето.
За мен лично по-удачен е варианта ако има отпуска да си вземе 2-3седмици и да замине заедно с приятеля си. Да уредят там нещата, а тя след това да се върне в София и организира останалото по преместването.
Тъкмо за тези няколко седмици може да завърже подходящи контакти и да се огледа за работа.
Това отнема време...както насрочването и организирането на подобно събитие, така и опитите за дете. Може да стане веднага, може да се проточи във времето.
За мен лично по-удачен е варианта ако има отпуска да си вземе 2-3седмици и да замине заедно с приятеля си. Да уредят там нещата, а тя след това да се върне в София и организира останалото по преместването.
Тъкмо за тези няколко седмици може да завърже подходящи контакти и да се огледа за работа.
На мястото на авторката, бих се опитала първо да си подсигуря работа в Добрич или (по-вероятно) във Варна.
Първо, чисто психологически, за много работодатели в провинцията позицията на жена, работеща в момента в София и обмисляща работа при тях поради промяна на местожителството е една, а тази на живееща в по-малък град безработна - съвсем друга. Винаги има момент съмнение "А дали се е справяла в Сф? И като се е справяла толкова добре там, какво търси тук?". Тъпо е, но е така, зная го от опит.
Второ, малко или много, завръщането в по-провинциален град натиква в някакви рамки, още повече, при живи родители. Това важи както за мъжете, така и за жените. Сега, като сте далеч, за родата сте децата, за които мислят и за които се притесняват, но ежедневието ви им е непознато и нямат реален достъп до него. Там вече сте децата под крилото на мама (уж заедно, ама всяка си гледа повече своето) и е толкова изкусително, ама направо си плаче да се опитат да ви напътят с опита си, пък и да се разсърдят, ако не поемате... Вие самите, без да се усетите, ще се почувствате повече деца, склонни да се вслушате или да се разбунтувате.
Няколко такива двойки "обратно мигрирали" приятели имаме, доста от тях вече не са двойки, за съжаление. Тези, които запазиха семействата си или останаха без родители (с добър наследствен доход), или заминаха в чужбина, след кратък престой в родния си град, или се върнаха в София. При това всички бяха с подписан брак, някои и с деца.
Първо, чисто психологически, за много работодатели в провинцията позицията на жена, работеща в момента в София и обмисляща работа при тях поради промяна на местожителството е една, а тази на живееща в по-малък град безработна - съвсем друга. Винаги има момент съмнение "А дали се е справяла в Сф? И като се е справяла толкова добре там, какво търси тук?". Тъпо е, но е така, зная го от опит.
Второ, малко или много, завръщането в по-провинциален град натиква в някакви рамки, още повече, при живи родители. Това важи както за мъжете, така и за жените. Сега, като сте далеч, за родата сте децата, за които мислят и за които се притесняват, но ежедневието ви им е непознато и нямат реален достъп до него. Там вече сте децата под крилото на мама (уж заедно, ама всяка си гледа повече своето) и е толкова изкусително, ама направо си плаче да се опитат да ви напътят с опита си, пък и да се разсърдят, ако не поемате... Вие самите, без да се усетите, ще се почувствате повече деца, склонни да се вслушате или да се разбунтувате.
Няколко такива двойки "обратно мигрирали" приятели имаме, доста от тях вече не са двойки, за съжаление. Тези, които запазиха семействата си или останаха без родители (с добър наследствен доход), или заминаха в чужбина, след кратък престой в родния си град, или се върнаха в София. При това всички бяха с подписан брак, някои и с деца.
Gargamela, интересна гледна точка, ще я обмисля сериозно.
Познавам родителите си и знам, че не са от този тип, но то... никога не знаеш с напредването на възрастта какво може да се случи. От друга страна пък, те също са сред причините да се върна там. Самички са, никого си нямат, слава Богу все още се справят сами с всичко, даже ги броя за млади хора, но един ден не знам как бих живяла в притеснение за тях. Близки сме много, нищо, че е от разстояние. Все някак мисля ще се справим с евентуалните проблеми/различия между нас.
Що се отнася до работата, уточнявам още нещо - професията ми е такава, че не завися от работодатели, поне не в нормалния смисъл на думата.
Не искам да изглежда все едно споря, наистина оценявам мненията ви, просто обяснявам по-подробно обстоятелствата
Познавам родителите си и знам, че не са от този тип, но то... никога не знаеш с напредването на възрастта какво може да се случи. От друга страна пък, те също са сред причините да се върна там. Самички са, никого си нямат, слава Богу все още се справят сами с всичко, даже ги броя за млади хора, но един ден не знам как бих живяла в притеснение за тях. Близки сме много, нищо, че е от разстояние. Все някак мисля ще се справим с евентуалните проблеми/различия между нас.
Що се отнася до работата, уточнявам още нещо - професията ми е такава, че не завися от работодатели, поне не в нормалния смисъл на думата.
Не искам да изглежда все едно споря, наистина оценявам мненията ви, просто обяснявам по-подробно обстоятелствата
Четейки авторката, оставам с впечатление, че тя се радва на здрава и прекрасна връзка.Не само с любимият, а и с родителите и на двамата.Имат си дом и основа в родния град.Дано да запазят това завинаги, да са живи и здрави.
Кому е нужно да поставяме нещата така, сякаш двойката се движи по ръба на бръснача?Няма смисъл от подклаждане на съмнения и търсене на проблем, където очевидно не съществува.
Дилемата е ясно поставена.
Кому е нужно да поставяме нещата така, сякаш двойката се движи по ръба на бръснача?Няма смисъл от подклаждане на съмнения и търсене на проблем, където очевидно не съществува.
Дилемата е ясно поставена.
Към авторката - предполагам,че имаш юридическо образование,
което дава много възможности и най-вече - да нямаш конкретен работодател.
Имаш всички предпоставки да живееш добре.
Мисля,че основното е да работите за бебе ! Всичко ще дойде на място ! Успех !
/И .... не му мисли толкова./
което дава много възможности и най-вече - да нямаш конкретен работодател.
Имаш всички предпоставки да живееш добре.
Мисля,че основното е да работите за бебе ! Всичко ще дойде на място ! Успех !
/И .... не му мисли толкова./
Не четох докрая, но чисто практично: не напускай работа, докато не си бременна. Едно майчинство се взема при осигуровки на 2000 лв, съвсем друго ако си безработна или с 500 лв заплата. Докато си в майчинство не е нужно и да напускаш. Имаш и път назад, ако нещо се случи.
Аз бих се върнала в родния си град. Това за отстплението и зарязване на постигнатото, бла бла, съвсем по друг начин почва да звучи като виждаш, че близките ти остаряват все повече и повече далеч от теб.
Аз бих се върнала в родния си град. Това за отстплението и зарязване на постигнатото, бла бла, съвсем по друг начин почва да звучи като виждаш, че близките ти остаряват все повече и повече далеч от теб.
Благодаря ви
При тези условия в твоя град имаш само две сигурни неща: ще си близо до родителите си и ще се уморяваш по-малко отколкото в София.
А участието в безмълвната игра ''ще мисля да ти направя предложение за женитба само ако се върнем" ми се вижда убийствено или поне напълно неприемливо за разумна жена, но ти си знаеш.
За мен при изясняването на условията на задачата, местенето в друг град ти е доста по-малък проблем от някои други проблеми или дисхармонии, но ти знаеш най-добре. Дано тези диапазони, в които мислят писалите тук, са ти полезни.
gargamela е права за доста неща. Аз съм от "завърналите се" в родния град. На мъжа ми, не моя. Купихме си жилище, не сме разчитали на роднините. Но все пак - нещата изглеждат съвсем различно, когато сме на 15 минути път 
(Това няма вече нищо общо с конкретната тема, просто споделям моята случка) Е... имахме си някои неразбирателства... аз доста ясно и отчетливо (направо в кресчендо!) си очертах границите на личното пространство. След това нещата потръгнаха по-добре.
Причината да се върнем обратно в София беше, ами, средата. Всичките ни приятели бяха останали тук. Когато свършихме ремонта, който ни ангажираше и мислите и дните, просто "увиснахме" самотни. Взехме дружно решение един ден, отворихме сайт за обяви, след две седмици имахме квартира, след още две се бяхме изнесли с все бебетата Аз се върнах на работа след майчинството (не бях напуснала преди да заминем), и така... И апартамента там продадохме няма и 5 години след като го купихме... така че - нищо не е окончателно, стига да има разбирателство (и малко поне здрав разум) винаги ще се намери решение 
(Това няма вече нищо общо с конкретната тема, просто споделям моята случка) Е... имахме си някои неразбирателства... аз доста ясно и отчетливо (направо в кресчендо!) си очертах границите на личното пространство. След това нещата потръгнаха по-добре. Причината да се върнем обратно в София беше, ами, средата. Всичките ни приятели бяха останали тук. Когато свършихме ремонта, който ни ангажираше и мислите и дните, просто "увиснахме" самотни. Взехме дружно решение един ден, отворихме сайт за обяви, след две седмици имахме квартира, след още две се бяхме изнесли с все бебетата
Аз се върнах на работа след майчинството (не бях напуснала преди да заминем), и така... И апартамента там продадохме няма и 5 години след като го купихме... така че - нищо не е окончателно, стига да има разбирателство (и малко поне здрав разум) винаги ще се намери решение
Аз лично не бих се върнала. Навремето го направих, от София отидох в Бургас, но още бях студентка, намах работа, нито нещо, което да ме задържи там. В Бургас имаме жилище и всичко беше наред. Сега, по стечение на обстоятелствата, мъжът ми по-често е в София отколкото в Бургас и все по-често ми намеква, да сме се преместели там. Еми няма да стане. Макар, че работата ми е такава, че мога да я работя от всякъде, ако ще се местя, ще е извън България.
Едва ли ти помогнах, но ако имах работа и добра заплата някъде, не бих я зарязала. Пък и не се знае дали на твоя човек в някой момент няма да му превърти сачмата и да останеш сама и без тези неща в малкия град.
Едва ли ти помогнах, но ако имах работа и добра заплата някъде, не бих я зарязала. Пък и не се знае дали на твоя човек в някой момент няма да му превърти сачмата и да останеш сама и без тези неща в малкия град.
А ако му превърти сачмата и остана сама в големия град?
Хора, не е за това темата. То и на мен може да ми превърти сачмата, нали?
Явно съм оставила впечатлението, че той иска, а аз не искам да се прибирам и на някои им изглежда така сякаш една влюбена и немислеща жена тръгва към село заради некадърния си мъж, който даже не иска да се ожени за нея, щото е комплексар. Ами не е това случаят. И двамата искаме да градим нов живот там - както заедно, така и всеки за себе си, така че си спестете залитанията от основния въпрос.
Впрочем, ние взехме окончателно решение - заминваме, имаме дори избрана дата. Съобщихме и на когото трябва след това, без да се допитваме, имаме подкрепа. И странно за някои от вас, въпросите дали ще ме остави някога, дали ще имам къде да живея тогава и какво ще правя там сама, не съм си ги задавала. Безспорно не мога да си отговоря, както няма да мога, даже и да седим в София. За мен на този етап е важно, че двамата можем да разговаряме, да комуникираме ефективно и да вземаме заедно важни решения, както и поне засега - да не си вменяваме вини, ако сбъркаме
Хора, не е за това темата. То и на мен може да ми превърти сачмата, нали?
Явно съм оставила впечатлението, че той иска, а аз не искам да се прибирам и на някои им изглежда така сякаш една влюбена и немислеща жена тръгва към село заради некадърния си мъж, който даже не иска да се ожени за нея, щото е комплексар. Ами не е това случаят. И двамата искаме да градим нов живот там - както заедно, така и всеки за себе си, така че си спестете залитанията от основния въпрос.
Впрочем, ние взехме окончателно решение - заминваме, имаме дори избрана дата. Съобщихме и на когото трябва след това, без да се допитваме, имаме подкрепа. И странно за някои от вас, въпросите дали ще ме остави някога, дали ще имам къде да живея тогава и какво ще правя там сама, не съм си ги задавала. Безспорно не мога да си отговоря, както няма да мога, даже и да седим в София. За мен на този етап е важно, че двамата можем да разговаряме, да комуникираме ефективно и да вземаме заедно важни решения, както и поне засега - да не си вменяваме вини, ако сбъркаме