Повече ме е страх от Алцхаймер и рак, отколкото от хипохондрията ми 
- Публикувана: 7 ян. 2014, 10:12 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2022, 09:43 ч.
Моите малки странности
Страхът е липса на информация. Зарови се, за да я получиш и ще видиш, че нито рак, нито сенилитет ще те догонят.
Аз какво обаче да направя с моите микроби - те са навсякъде, а спасение не дебне от никъде?!
Аз какво обаче да направя с моите микроби - те са навсякъде, а спасение не дебне от никъде?!
Защо не пробваш да пиеш нещо..."успокоително"?
Дори и по едно малко вечер? Не се заяждам, съвсем чистосърдечно питам.Не те ли натоварват тези постоянни страхове, мисли и притеснения за всичко, което споделяш? Не ти ли пречат в ежедневието, в общуването?
Уоу, не, не ми пречи 
.
Не пия успокоителни, пия рядко разни ликьорчета от рода на Бейлис, чаша отлежало вино.
Какво толкова споделих, че да води до съветите за вземане на успокоителни? Прекомерната хигиена не ми пречи изобщо, мразя мръсотия и се спасявам от нея както мога. Наличието на антибактериален гел и определен вид антибактериални кърпи в дамската чанта откога е повод за тъпчене с Лексотан?
.Не пия успокоителни, пия рядко разни ликьорчета от рода на Бейлис, чаша отлежало вино.
Какво толкова споделих, че да води до съветите за вземане на успокоителни? Прекомерната хигиена не ми пречи изобщо, мразя мръсотия и се спасявам от нея както мога. Наличието на антибактериален гел и определен вид антибактериални кърпи в дамската чанта откога е повод за тъпчене с Лексотан?
Уоу, не, не ми пречи .
.и на мен не ми пречи. много добре съм си така- профилактиката преди всичко.
виж за алцхаймер дори не съм се сетила
Мери Ан, разбирам, за добро ги казваш тези неща, но на никого не му се слушат. Ти като каза, че истерясваш при всяка болежка на сина ти и детето вече крие като го заболи нещо, някой да те е пратил на доктор или нещо да ти е изписал? Който е решил, ще се прегледа, но междувременно тука всички сме на групова терапия. Хайде да не се замеряме с нелепи препоръки и психологии от по пет с'тинки... 
Не те съветвам, ако така е прозвучало-извини ме, попитах само защото ми се струва, че страха ти от микроби и бактерии граничи с маниакалност, а това определено би довело човек до проблеми.Изобщо нямах предвид Лексотан
, и не искам да казвам на никой как да живее живота си, това и преди го казах, понеже съм минала /донякъде/ през нещо подобно 
мога да кажа, че вманиачаването и прекаляването с ....някой неща определено води до влошаване качеството на живот и отношенията с близките.Не го приемай лично.
Flip Flop Fantasy , къде замерих някого с нещо? Поставих диагноза или го охарактеризирах? Посочи ако обичаш.
А и аз не бих се обидила на такива препоръки, защото сама съзнавам, че имам проблем в това отношение и се боря, за да го преодолея. Така че нека не скачаме като попарени, особено когато пък и не говорят на нас.
- Не понасям големи агорафобични магазини, задушават ме
- Дългото говорене по телефона ме изнервя и затова понякога не вдигам, виждайки коя говорилня ме търси.
- Не изпивам до край кафето или бирата (бираджийка съм ), защото го възприемам като утайка, не знам защо.
- Подреждам измитите чинии по големина и ако имат шарки, трябва да са в една и съща позиция , иначе ми е чоглаво.
- Подобно на чиниите, дръжката на чашите за чай или кафе трябва да са в перфектен едностранен синхрон, иначе започва да ме сърби тялото. Не че съм някаква перфектна домакиня, напротив, даже ако влеза в стерилно жилище, в което пребивават деца ,ми става тегаво, че не се спъвам поне в една играчка.
-Личното ми пространство е повече от метър (понякога запълва стаи де, но това е друг въпрос) и затова трудно се возя в градски транспорт и дори моите деца ме дразнят като ми се навират в лицето,ама те го знаят и го правят нарочно да ми гледат физиономиите.
- Въпреки, че обичам да готвя - се храня рядко, защото съм ценител на храната и защото готвя според вкусовете на децата ми, пък мен ако нещо не ме изкуши, не ям с дни...така е и с други неща...
За сега толкова, че се притесних за себе си
- Дългото говорене по телефона ме изнервя и затова понякога не вдигам, виждайки коя говорилня ме търси.
- Не изпивам до край кафето или бирата (бираджийка съм ), защото го възприемам като утайка, не знам защо.
- Подреждам измитите чинии по големина и ако имат шарки, трябва да са в една и съща позиция , иначе ми е чоглаво.
- Подобно на чиниите, дръжката на чашите за чай или кафе трябва да са в перфектен едностранен синхрон, иначе започва да ме сърби тялото. Не че съм някаква перфектна домакиня, напротив, даже ако влеза в стерилно жилище, в което пребивават деца ,ми става тегаво, че не се спъвам поне в една играчка.
-Личното ми пространство е повече от метър (понякога запълва стаи де, но това е друг въпрос) и затова трудно се возя в градски транспорт и дори моите деца ме дразнят като ми се навират в лицето,ама те го знаят и го правят нарочно да ми гледат физиономиите.
- Въпреки, че обичам да готвя - се храня рядко, защото съм ценител на храната и защото готвя според вкусовете на децата ми, пък мен ако нещо не ме изкуши, не ям с дни...така е и с други неща...
За сега толкова, че се притесних за себе си
Забравих си най-безумната мания - мразя етикети. Махам всичко още на излизане от магазина. Дърпам, късам, разлепям. Що дрехи съм покъсала от зор да отпоря етикета в движение на улицата 
Това обаче важи само за етикетите на дрехи и козметика. На хранителните продукти по някаква причина не ми пречат
Има ли някой психолог тук , който да може да ме диагностицира? Съвсем сериозно питам.
Това обаче важи само за етикетите на дрехи и козметика. На хранителните продукти по някаква причина не ми пречат
Има ли някой психолог тук , който да може да ме диагностицира? Съвсем сериозно питам.
Flip Flop Fantasy , къде замерих някого с нещо? Поставих диагноза или го охарактеризирах? Посочи ако обичаш.
Ох, извинявай, отнесох се.
Просто не обичам забележки от типа: "Хлопа ви дъската, идете да се прегледате, ааа, пак ме полазиха белите мишки!"
И се натресох на теб...
Забравих си най-безумната мания - мразя етикети. Махам всичко още на излизане от магазина. Дърпам, късам, разлепям. Що дрехи съм покъсала от зор да отпоря етикета в движение на улицата
Това обаче важи само за етикетите на дрехи и козметика. На хранителните продукти по някаква причина не ми пречат
Има ли някой психолог тук , който да може да ме диагностицира? Съвсем сериозно питам.
Това обаче важи само за етикетите на дрехи и козметика. На хранителните продукти по някаква причина не ми пречат
Има ли някой психолог тук , който да може да ме диагностицира? Съвсем сериозно питам.
И аз задължително махам етикетите, но вкъщи. Просто ми дразнят кожата, а и намирам за много грозно подаващ се етикет.
Чакай, чакай Merri_An, изобщо не си ме засегнала 
. Не се обиждам, изобщо даже.
Целият ми близък ореол от приятели и близки ме познават и знаят за тази моя странност и са свикнали. Просто съм странна, но не преча никому.
Имам си много близък приятел, който е психиатър. Говорили сме често, дълго и напоително за тази моя мания, която за щастие олекна, след като родих детето си и се събужда само наистина в екстремни за мен ситуации, като мръсен асансьор или ужасяващ кенеф, а съм на зор.
Намерила съм моя начин с кърпи, гелове, сапуни, препарати, които си нося и обезпаразитявам бани и кенефи в хотели, когато ходя на почивка.
Писах, че хипохондрията би могла да се реши като проблем с много четене. Добиеш ли информацията, то болестите някак бягат, защото знаеш превенцията, знаеш причините.
Друго - аз имам много близки приятели медици - лекари. Добивам информация от извора, чета ужасно много и това ми помага.
И не на последно - исках да следвам медицина, ама много исках. Та съм нещо като неосъществен лекар. Гнусливостта, страховете ми от игли и кръв ме отрезвиха и избрах друга хуманитарна специалност, която пак е от полза на разни болни мозъци, кат мен
. Това с добро го пиша, да не ме разбереш погрешно.
И да, тази тема би могла да е от полза някому. Един вид групова психотерапия, с неизяснен метод на действие.
Фръц!, да живее Хенкис синя опаковка.
Да ме поканят за рекламно лице егати, чудна реклама им праскам.
. Не се обиждам, изобщо даже.Целият ми близък ореол от приятели и близки ме познават и знаят за тази моя странност и са свикнали. Просто съм странна, но не преча никому.
Имам си много близък приятел, който е психиатър. Говорили сме често, дълго и напоително за тази моя мания, която за щастие олекна, след като родих детето си и се събужда само наистина в екстремни за мен ситуации, като мръсен асансьор или ужасяващ кенеф, а съм на зор.
Намерила съм моя начин с кърпи, гелове, сапуни, препарати, които си нося и обезпаразитявам бани и кенефи в хотели, когато ходя на почивка.
Писах, че хипохондрията би могла да се реши като проблем с много четене. Добиеш ли информацията, то болестите някак бягат, защото знаеш превенцията, знаеш причините.
Друго - аз имам много близки приятели медици - лекари. Добивам информация от извора, чета ужасно много и това ми помага.
И не на последно - исках да следвам медицина, ама много исках. Та съм нещо като неосъществен лекар. Гнусливостта, страховете ми от игли и кръв ме отрезвиха и избрах друга хуманитарна специалност, която пак е от полза на разни болни мозъци, кат мен
. Това с добро го пиша, да не ме разбереш погрешно.И да, тази тема би могла да е от полза някому. Един вид групова психотерапия, с неизяснен метод на действие
.Фръц!, да живее Хенкис синя опаковка.
Да ме поканят за рекламно лице егати, чудна реклама им праскам.
....
Защо не пробваш да пиеш нещо..."успокоително"? Дори и по едно малко вечер? ...
Защо не пробваш да пиеш нещо..."успокоително"?
Дори и по едно малко вечер? ...Алкохолът не решава проблеми, той само създава такива.